Over again (sequel to Strong)

Chapter 6

Niall's POV

December 3rd, 2014

Нещата бяха под напрежение в къщата ми. Под голямо напрежение. Емоциите бяха в повече и знаех, че с грешния ход всичко ще се разруши. Предполагам, че може да го сравните с кула. Да сложите грешната тухла и всичко пропада с нея. Родителите на Луи отидоха в стаята си, оставяйки майка ми плачеща, аз и баща ми стояхме в шок и по лицата на родителите на Хари беше изписан гняв.

- О, Маура... - Баща ми въздъхна, мръщеща гримаса се бе появила на лицето му. Тя вдигна поглед, сълзи се стичаха по лицето ѝ.

- Съжалявам, аз просто... аз..

- Знам.. – той въздъхна, хващайки я за рамената. Погледнах към Ан и Робин, примигвайки от твърдостта изписана по лицата им.

- Как си мислите, че Хари и Лу биха се чувствали като видят това? – попитах ги. Преди да отговорят аз вече вървях по коридора, стъпките ми се чуваха по пода. Затворих се в стаята си въздишайки и лягайки на леглото. Има още няколко обрата и тогава кулата ще се разруши.

December 4th 2014

Къщата беше тиха, чуваше се само тракането на порцелановите прибори по чиниите. Тишината ме убиваше и аз бавно задъвках парче бекон. Никакви думи не бяха казани откакто Джей и Марк станаха, отнасяйки чиниите си в кухнята. Тогава те взеха палтата си и обуха обувките си.

- Отиваме да видим Луи- беше всичко, което чухме преди входната врата да се затръшне. Ан погледна към Робин.

- Ние наистина трябва да отидем при Хари. – той кимна и преди да разбера те бяха излезли също.

Louis's POV

December 4, 2014

След разговора със сестрите ми, аз се насочих към коридора, давайки телефона на баща ми.

- Благодаря. – усмихнах се слабо. – нуждаех се от това.

- О, Луи.. – майка ми прошепна, видях сълзите в очите ѝ. Тя внимателно ме приведе обратно в стаята, сядайки на леглото до мен. Ръцете ѝ обхванаха лицето ми внимателно, с палците си бързо избърса потеклите ми сълзи.

- Какво има скъпи? Не плачи. – задавено ридание се откъсна от устата ми и тя бързо ме придърпа към себе си. Зарових лице във врата ѝ, горещите ми сълзи се сблъскаха с кожата ѝ. Леглото потъна и друг чифт ръце се увиха около нас. Татко.

- а-аз просто.. аз искам.. д-да си ида вкъщи.. и..аз.. – изхълцах между риданията. Майка ми прокара пръсти през косата ми успокоително, шепнейки в ухото ми, че всичко ще бъде наред. Изведнъж се чу почукване по вратата и сестрата надникна вътре.

- Извинете ме, доктор Клифърд е готов сега за вас.

- Просто ни дайте момент- татко каза, обръщайки се към мен и виждайки ме в ръцете на майка ми. Сестрата кимна и затвори вратата, за да изчака в коридора. Родителите ми уредиха терапия и за нас тримата..но аз не знаех. Стояхме известно време в тишина преди майка ми внезапно да проговори.

- Хайде Луи, да тръгваме..- каза нежно, потупвайки ме по гърба, за да тръгна. Веднъж станали, аз се вкопчих в нея и заедно излязохме в коридора. Сестрата със слаба усмивка ни приведе надолу по коридора. Тя почука на друга врата и я отвори.

- Доктор Клифърд, семейство Томлинсън са тук. – скоро бяхме въведени вътре и седнахме на дълъг диван. Доктор Клифърд седна на стол срещу нас. Ръката на майка ми премахна бретона от челото ми.

- добре Луи.. мисля, че е време ти да ни кажеш какво всъщност Хари ти правеше. Как започна злоупотребяването? – доктора попита, химикала беше сложен върху бележника. Цялото ми тяло се напрегна и майка ми ме погледна притеснено, сигурно го усещаше. Ето защо те са помолили за групова терапия..

- Луи, знам, че ще бъде трудно, но усещам, че ти трябва да разкриеш тези неща, за да падне товара от гърдите ти. – изведнъж се почувствах като празноглав и сякаш главата ми беше в ръцете. Затворих очи, пръстите ми се забиха в скалпа ми. Задавено ридание се откъсна от гърлото ми и аз се разпаднах като плачеща развалина. Можех да усетя ръце отгоре ми и да чуя гласове около мен, но ги игнорирах. Всичко се върна към мен като болезнена вълна. Можех да усетя как някой ме намушкваше право в сърцето продължително. Повдигнах глава бавно, очите ми примигваха към всеки в стаята. Устните им се движеха, но аз не можех да чуя нищо друго освен бученето в ушите ми. Зрението ми се замъгли и въздуха изведнъж се сгъсти. Очите ми се притвориха и следващото нещо, което със сигурност знаех е как се свличам.