Over again (sequel to Strong)

Chapter 13

Louis' POV

December 24th 2014

- Сериозен ли сте? – доктор Клифърд се усмихна топло към мен, кимвайки.

- Ти направи сериозен прогрес. Нямам причина да те задържам още дълго тук. Разбира се, ти се нуждаеш от това да бъдеш наблюдаван от семейството и приятелите ти... но си свободен да си тръгнеш. – усмихвах се толкова широко точно сега и си мислех, че още малко и лицето ми ще се разтегли. Скочих от мястото си и увих ръцете си около мъжа.

- Благодаря ти, благодаря ти, благодаря ти!! – той потупа гърба ми, смеейки се.

- Честит рожден ден, Луи.

...

Час по-късно, след като родителите ми подписаха документите ми за изписване, аз се намирах в кабината на ресторанта зад ъгъла. След като пристъпих вътре в сградата за пръв път от шест месеца се почувствах като нов човек. Чувствах се освежен, щастлив. Усещах, че съм осъществил много като съм бил тук и голям товар от раменете ми беше свален. Не можех да смъкна широката усмивка от лицето си докато очите ми сканираха менюто.

- И Луи.. – майка ми започна, сипвайки си вода. Погледнах към нея все още усмихвайки се.

- Как си.. ъм.. как се чувстваш? – знаех какво има предвид.

- Честно? Наистина прекрасно. Чувствам се изцяло като нов човек. – казах, поставяйки ръка на брадичката ми докато тя оглеждаше менюто. Тишина отново ни обгърна.

- И ние си отиваме у дома утре. – замръзнах, осъзнаването изведнъж ме озари. Вкъщи.

- Аз.. нуждая се от малко въздух. – изправих се от мястото си.

- Луи! – майка ми каза веднага след като хукнах към вратите. Вървях надолу по улицата и спрях пред една малка пейка. Зарових лице в ръцете си. Вкъщи. Те казват, че домът е там, където е сърцето ти... и Хари е тук в Мълингар.. аз ще отида в Англия в пустия апартамент. Сам. Но съм сигурен, че родителите ми ще ме накарат да живея с тях за известно време. Мога да кажа, че те все още са разтревожени да не се опитам отново да... ти знаеш.. да.. поех си дълбоко въздух, излягайки се назад върху дървената материя на пейката. Ако можех просто... да го видя отново... колко време мина? Шест месеца?

- Луи!! – чух неистовия вик на майка ми и се обърнах, за да видя нея и баща ми, завивайки зад ъгъла, търсейки знаци от мен. Когато тя ме видя се втурна със спринт към мен, увивайки ръцете си около мен силно. Инструктира ме да се изправя, казвайки ми как съм я уплашил до смърт и каза, че си е помислила, че може да съм опитал да го направя отново. Захапах долната си устна, искайки да я попитам дали знае къде е Хари. Но знаех, че дори и да го направи, няма да има връщане назад. Тя ще бъде уплашена от това да го види как злоупотребява с мен отново. Но аз трябваше да се добера до него някак си.