Over again (sequel to Strong)

Chapter 10

Louis' POV

December 9th 2014

-Добре, Луи. Време е да ни кажеш за първият път, в който насилието започна. – захапах долната си устна, поглеждайки към мама и татко преди да върна погледа си върху скута ми. Увих силно ръце около корема си, затваряйки очи.

- Всичко започна миналия ноември...

Ретроспекция:

Прозинах се бавно и превключих на друг телевизионен канал. Беше около единадесет вечерта и аз чаках Хари да се прибере у дома. Усмихнах се бавно на мислите си. Усмивката ми нарасна щом се сетих за разбърканите къдрици, които толкова обичах. Нефритените зелени очи, перфектната челюст, аз... мислите ми бяха прекъснати от шума при отварянето и затварянето на вратата. Надигнах глава над облегалката на дивана, за да видя как той събува обувките си и ръката, с която се подпираше на стената, станах и се упътих към него.

- Липсваше ми днес, Хари. – казах, увивайки ръце около талията му. Поставих лице на гръбнака му, дълбоко вдишвайки аромата му. Въздъхнах. Изведнъж той ме избута от себе си и тръгна към дивана. Намръщих се докато вървях точно зад него.

- Хари, добре ли си?- попитах и той падна върху дивана с въздишка. Приближих се и седнах до него. Очите му бяха затворени, главата наклонена назад. Вдигнах ръката си и я поставих върху рамото му.

- Хар... – спрях думите си, когато очите му внезапно се отвориха и той грубо хвана китката ми.

- Ще млъкнеш ли за пет минути!? – той изкрещя, хватката му стана по-здрава. Погледнах го шокирано. Хари никога не е замахвал към мен по този начин.

- Оу, нараняваш ме... – изскимтях, свит в хватката му.

- О, съжалявам, да не би да нараних принцесата? – попита саркастично. Получих достатъчно от това и изтръгнах ръката си от него.

- Какъв ти е проблема? – извиках, изправяйки се. Очите му потъмняха и бавно се изправи. Той се извисяваше над мен, гърдите му се опираха до моите. Никога не съм го виждал такъв и не ми харесваше. Той се наведе по-близо и устните му погалиха ухото ми, дъха му се разби точно от тази страна.

- Искаш да знаеш какъв ми е проблема ли, Луи? – преглътнах тихо, кимвайки с колебание. Той се засмя и постави ръка върху корема ми. Тогава той хвана задната част на врата ми силно. Наведе се надолу докато ме гледаше в очите.

- Ти. –изръмжа, поваляйки ме на земята. Приземих се точно по гръб и ахвайки от болка. Бавно се претърколих, опитвайки се да се изправя. Действията ми бяха спрени от удар в стомаха. Извиках от болка и тялото ми се плъзна по пода. Предпазливо затворих очите си и увих ръце около себе си, за да се защитя.

- Ти си прилепваща малка кучка! – усетих една единствена сълза, която потече от окото ми и се приземи върху носа ми. Чух стъпки и простенах докато бавно отварях очите си. Огледах се, за да видя Хари, който стоеше до мен. Той бавно приклекна до треперещото ми тяло. Изхлипах, когато той постави нежно ръката си върху бузата ми. Аз бях шокиран. Аз бях... аз бях уплашен от Хари. Можех да усетя тресящото си тяло. Той вдигна ръката си и пръстите му преминаха през косата ми. Тогава той стана и си тръгна. Бавно се надигнах като се подпирах на ръцете си, улових облегалката на дивана и се изправих на треперещите си крака. Плаках докато болката се изпари от стомаха ми. Превих се докато сълзите се стичаха по лицето ми. Застанах на коленете си, вглеждайки се в пода. Какво се случи?

Край на ретроспекцията.

Не го осъзнавах, но сълзите ми се стичаха надолу по лицето ми. Една се претърколи по носа ми и се приземи леко върху скута ми. Треперещата ми ръка бавно се пъхна в джоба ми, пръстите ми се свиха вътре. Те нежно стиснаха намачканото парче хартия преди да го уловя и извадя. Игнорирах притеснените гласове на родителите си и успокоителния глас на доктора, поемайки си дълбоко въздух. Започнах да казвам, че злоупотребяването не е приключило, казвайки им за всичко, пропускайки летището. Замръзнах, когато се сетих за изнасилването. Най-трудната част от историята за мен. Преглътнах тихо и минах с ръка през косата си.

- Знаете... знаете, че за това, че група фенове нахлуха в хотелската стая преди месеци..?- прошепнах тихо. Погледнах нагоре бързо, виждайки и тримата да кимват. Погледнах обратно към скута си, сключвайки ръце.

- Това не е близко до истината. – притворих очи, поемайки си дълбоко въздух и им казах това, което наистина се случи онази нощ. Риданията на майка ми разбиваха сърцето ми, но аз ги изхвърлих от мислите си, привършвайки историята с това как през онази нощ се опитах да се самоубия. Преди да осъзная, главата ми се беше заровила във врата на майка ми, сърцето ми се раздираше.. пръстите ми се бяха впили в блузата ѝ. Пръстите ѝ преминаваха успокоително през косата ми, шептеше в ухото ми, че всичко ще е наред. Но тя плачеше.

Всичко, което се случи по-късно беше в мъгла. Имаше сълзи, клетвени думи от страна на баща ми, яд, че не е предпазил сина си, думи от доктора, които бяха игнорирани, силни прегръдки и накрая аз лежах на твърдия матрак в стаята си. Гледах как лунната светлина запълва прозореца и въздъхвах. Обърнах се настрани в опит да се почувствам удобно и най-накрая затворих очите си. След това изпаднах в дълбок и неспокоен сън.

jq12OMi����,�8