Over again (sequel to Strong)

Chapter 20

Louis POV

December 25th 2014

След чаша горещ чай съзнанието ми се прочисти, позволи ми да си припомня всичко, което се случи. Когато си тръгнахме от къщата на семейство Хоран аз не избягах от летището. Било е късно, когато съм се прибрал вкъщи и съзнанието ми е било пълно с мисли за Хари, затова просто съм си легнал. Което означава, че е било сън. Въздъхнах и поставих чашата в мивката.

- Честита Коледа, скъпи. – обърнах главата си по посока на гласа и дадох на майка ми слаба усмивка.

- И на теб, мамо. – тя се приближи, за да ме прегърне, постави целувка върху челото ми. Поставих глава на рамото ѝ и затворих очи. Тя почна да ми тананика тихо, прокарвайки пръсти през косата ми. Обичам тези моменти, които имам с майка ми. Рядко ги имах преди екс фактор и не мога да си представя за колко хора тя се е грижила.

- Обичам те... - изграчих, притискайки я по-силно.

- И аз също, Бу беър..

- Мамо!!! Луи!!! Побързайте! – и двамата се засмяхме, когато близначките изреваха да побързаме, влязохме във всекидневната, където всички се бяха струпали до елхата.

- Весела Коледа!

Harry's POV

December 25th 2014

Скочих от леглото, дишайки тежко докато сърцето биеше учестено в гърдите ми.

- Луи? – прошепнах, оглеждайки се наоколо. Не го виждах, но... той..той беше тук. Той беше в ръцете ми..

- Хей, как се чувстваш? – подскочих и се обърнах, за да видя сестрата, която стоеше до мен.

- К-къде е Луи? – прошепнах, сълзите се оформяха в очите ми. Пръстите ми се впиха в матрака и дишането ми отново се учести.

- Кой е Луи скъпи?

- А-аз..моето гаджеь! Той беше в стаята за посетители, но припадна, когато видя кръвта по ръката ми и..и... - започнах да си поемам глътки свеж въздух, мълчаливи сълзи се стичаха по лицето ми.

- Позволи ми да проверя в стаята за посетители. – тя каза преди да напусне стаята. Прокарах треперещата си ръка през косата ми, но нещо хвана окото ми. Имаше бяла превръзка увита около ръката ми. Имаше и доктор, който обикаляше из стаите, за да проверява пациентите затова го извиках.

- Какво се е случило с ръката ми? – прошепнах, веждите ми се съединиха.

- Ти се нарани и двама мъже те намерили припаднал затова те довели тук. – той каза, прочиствайки гърлото си. Какво? Но това не се случи.. беше ли?

- Хари, никакъв Луи не е бил тук. – сестрата каза изотзад, връщайки се в стаята. Ръцете ми се свиха в косата и аз поех дълбоко дъх, дишайки накъсано. И всичко е било сън?

Niall's POV

December 25th 2014

Простенах тихо, отваряйки очи, за да се приспособят към светлината. Главоболието ми пулсираше и се разпространяваше навсякъде болката. Обърнах глава настрани, за да видя различни машини и системи омотани около ръката ми. Объркан погледнах надолу, виждайки че съм облечен в болнични дрехи. Паниката ме обзе и болката се засили. Огледах се наоколо, всичко се случваше бързо. Аз бях... аз бях в болница?

TZ*zaq