Chapter 11

250 42 13
                                    

Niall's POV

December 9th, 2014

Бях заспал на канапето до камината за момент, хъркайки тихо докато телевизора работеше в стаята. Майка ми стоеше на дивана и плетеше, баща ми гледаше футболен мач. Снежна буря се вихреше отвън, но беше хубаво и уютно вътре в къщата ни. През изминалите няколко дни, родителите на Хари и Луи правеха всичко по силите си, за да стоят далеч един от друг. Когато бяха в една и съща стая те не се поглеждаха взаимно, оставяха някой друг да говори. Това подлудяваше майка ми. Примигнах вече събудил се от затръшването на входната врата, мигайки няколко пъти, за да възстановя зрението си. Потърках очи и се обърнах, за да видя Джей как върви срещу майка ми, Марк се мъкнеше зад нея. Майка ми погледна нагоре, изоставяйки плетивото си, примигна при вида на студеното изражение върху лицето на Джей.

- Ти знаеше, че моят син е бил изнасилен и не каза нищо?- тя извика, предизвиквайки всеки да подскочи, включително и Марк. Майка ми отстъпи за момент преди да отговори спокойно.

- Джей, не беше моя работа да ти казвам.

- Моето бебе е било изнасилено, Маура!! Нямаше ли да искаш да ти кажа, ако същото нещо се беше случило с Найл? – майка ми наклони глава, гледайки тихо към ръцете си, които стояха върху скута ѝ.

- Не крещи на съпругата ми по този начин! – баща ми изръмжа защитнически, взимайки я в прегръдките си. Баща ми е човек, с когото лесно се разговаря, карайки го лежерната, но когато някой каже нещо за семейството ни... просто гледайте.. Джей избухна в сълзи, обръщайки се и полетявайки в обятията на Марк.

- Моето бебе! – тя изплака, удряйки леко по гърдите на Марк. Майка ми стоеше и трепереше, разтривайки гърба на Джей успокоително.

- Толкова съжалявам Джей... но Луи не искаше никой да знае.. той не искаше да те притеснява.. просто не чувствах, че е моя работа да ти казвам. – Джей се обърна.

- Не... ти си права.. искаше ми се да можех да го предпазя. Аз.. – тя млъкна, когато входната врата се отвори и Ан и Робин влязоха. Преди някой да я спре, Джей се нахвърли отгоре ѝ, нейната първа връзка беше с лицето на Ан. Тя политна назад, а Робин я хвана.

- Това е за сина ми, кучко! – всеки млъкна в шок. Джей отново тръгна, но Марк я хвана, придърпвайки я към гърдите си. Тя ридаеше неконтролируемо от своя страна.

- Джей! – той извика, гласът му поддаваше.

- Какво по дяволите? – Ан изпищя и постави ръка на бузата си.

- Не се прави, че не знаеш! – Джей изкрещя обратно.

- Хари се нуждае от помощ, Джей. Това не е негова вина.

- Това не е извинение за изнасилването!! – цялата стая притихна при думите ѝ. Устата на Ан увисна отворена.

- Какво ти...?

- Твоят син е изнасилил моя Луи! Никакви фенове не са влезли в хотелската му стая. Не бъди глупава, Ан.

- Д-джей... А-аз не... аз не знаех..

- Бил е.. Хари? – попитах тихо. Погледнах към майка и татко с разширени очи, виждайки че и те имат същото изражение. Трима от нас бяха там в нощта, когато изнасилиха Луи, но ние не знаехме кой е бил. Луи никога не каза. Но никога и на милион години не бихме си помислили, че може да е бил Хари...


Over again (sequel to Strong)Where stories live. Discover now