Over again (sequel to Strong)

Chapter 14

Louis' POV

December 24th, 2014

- Луи, скъпи!- Маура възкликна, когато влязох в дома ѝ.

- Как си, скъпи?- тя попита и ме придърпа в силна прегръдка.

- Добре!- казах, прегръщайки я в отговор по-силно. Родителите ми се появиха зад мен, прекъсвайки разпространението на студения въздух със затварянето на вратата.

- Лу, скъпи? Ние трябва да опаковаме нещата си, за да можем да хванем полета си навреме. Ще бъдем вкъщи за Коледа! – майка ми възкликна, вървейки по коридора.

- Хей, приятел, как си? – чух силния глас на Найл да прозвучава. Обърнах се, за да го видя с патериците, влизайки в кухнята.

- Добре съм. Чул ли си нещо относно коляното ти? – казах, тръгвайки към него. Той въздъхна и поклати тъжно глава.

- Не, не знам какво да правя. – потупах го по рамото.

- Сигурен съм, че всичко ще се оправи. – дадох му усмивка и видях как родителите му напуснаха стаята. Огледах се отново наоколо и се наведох, за да прошепна в ухото му.

- Посещавал ли си Хари?

- Какво?

- Ти си ме посещавал... но посещавал ли си Хари? Как е той? – той поклати глава бавно.

- Не, не съм.. но.. защо? – замлъкна.

- Защо какво?

- Защо те е грижа.. след всичко, което ти причини.. след като той.. – той направи пауза, преглъщайки.

- Изнасили те? – примигнах при думите му.

- От къде знаеш, че е бил той? – прошепнах грубо, хващайки го за горния край на тениската.

- Майка ти..

- Той просто се нуждае от помощ, Найл.. това е всичко.

- Луи... той..

- Обичам го, Найл! Аз просто... трябва да го видя отново.

- Не мисля, че това е добра идея, Лу. Какво, ако той каже нещо, за да... те засегне отново?

- Найл, добре съм сега... имам причина да живея.. и това.. и това е Хари.. трябва да го видя отново, но знам, че родителите ми няма да помогнат. – Найл мълчеше, гледаше ме внимателно. Отпусна дълбока въздишка.

- Приятел, ако искаш да ти помогна... - замлъкна. Чаках тихо да продължи, гледах го как се оглежда наоколо. Той поклати глава.

- Не.. не, съжалявам, Луи, не мога да ти помогна с нещо, което ще те убие.

- Найл, моля те, аз..

- Не, Луи!!! – примигнах от грубостта в гласа му. Найл никога не се ядосваше. Той бързо попи сълзите, които се бяха оформили в очите му, дишането му стана накъсано.

- Съжалявам... но не.

***

След бързото сбогуване със семейство Хоран ние повикахме такси, за да ни закара на летището. Купихме си билети и всичко, което трябваше да направим беше да чакаме да обявят полета ни.

- Вълнуваш ли се да видиш момичетата? – майка ми попита, разтривайки гърба ми.

- И Ърнест? – татко добави. Малка усмивка се разтегли на лицето ми и аз кимнах, размърдвайки се на твърдия пластмасов стол.

- Полет 78. – жена изведнъж каза на високоговорителя. Майка ми подскочи.

- Това е за нас Лу. Хайде! Толкова съм развълнувана да се прибера вкъщи. – тя разправяше колко много Дорис и Ърнест са пораснали от последния път, в който ги видях и аз просто кимнах, усмихвайки се. Но от една страна бях разбит. Всяка направена стъпка към терминала разкъсваше малко по малко сърцето ми. Когато работника взе билетите ни и ни въведе по коридора, който водеше вътре в самолета, аз осъзнах нещо. Не можех да го направя.

- Не мога да го направя.. – прошепнах.

- Какво беше това, Луи? – майка ми попита, обръщайки се към мен с усмивка.

- Не мога да направя това! – и с това аз се обърнах и си тръгнах.

- Луи, върни се!!! – не се обърнах. Краката ми вървяха бързо по пода и въздуха минаваше покрай ушите ми. Видях обръщащите се хора, но не пропуснах и такт, минавах покрай тях. Преди да го осъзная аз минавах през вратите на летището и тръгвах надолу по стълбите. Не се обърнах назад.