Over again (sequel to Strong)

Chapter 7

Harry's POV

December 4th 2014

-Не ме докосвай!! – извиках към сестрите, които тръгнаха към ъгъла на стаята. Родителите ми бяха изведени навън и те не бяха тук сега.

-Ела тук, Хари... всичко е наред.. – Кайла каза мило, подавайки ми ръка. Започнах да ридая силно, опитвайки се да се отблъсна още повече към ъгъла. Въздухът се сгъсти, когато те се доближиха до мен и аз почнах да се задъхвам, опитвайки се да си поема въздух.

-Отстъпете. – Кайла се сопна на сестрите, които незабавно се отдръпнаха. Тя се обърна към мен, бавно доближавайки се. Тя знаеше, че вярвам само на нея и се чувствам некомфортно сред други хора около мен. Риданието ми се притъпи до накъсани вдишвания. Тя постави ръка на рамото ми, стискайки го успокоително. Но нещо се случи в този момент. Преди да се осъзная аз бях замахнал срещу нея. Тя отстъпи изненадана.

-Това беше. – една от сестрите каза, въвеждайки някого зад себе си. Стомахът ми се преобърна, когато видях какво държат. Усмирителна риза.

-Не!! –извиках, опитвайки се да се държа далеч. Кайла стоеше в края на стаята, нямайки повече контрол върху ситуацията.

-Време ти е да се успокоиш. – една от тях каза. Усетих иглата да се забива в ръката ми и усмирителната риза беше нахлузена отгоре ми, завързана здраво отзад на гърба ми. Каквото и да имаше в иглата, то бавно действаше, вцепенявайки ума ми. Започнах да не се движа и се свлякох по стената.

-Ето... много по-добре.. – някой каза и ръка отмести потните ми къдрици назад. Очите ми се затвориха и аз се впуснах в един дълбок и неспокоен сън.

Louis' POV

December 4th 2014

Събудих се след няколко часа в офиса на сестрите, който беше в сградата. Бавно се изправих в седнало положение, разтривайки челото си, тъй като имах главоболие.

- О, добре, събудил си се. – чух някой да казва. Подскочих, обръщайки се надясно.

- Диана? – попитах, усмихвайки се широко. Тя се засмя, облягайки се на рамката на вратата.

- Една и единствена.

- Помислих си, че работиш в спешното на летището? – попитах с повдигнати вежди.

- Работих, но ми предложиха работа тук. Часовете и заплащането са много по-добри. – кимнах, гледайки надолу към скута ми. Тишината надвисна над нас и Диана разтри врата си нервно.