Chapter 12

224 44 9
                                    

Гледна точка на Хари

7 декември 2014

Пръстите ми трепереха докато затварях плика, бавно изписах адреса, който ми бяха дали. Поех си дълбоко дъх и го подадох на сестрата, която стоеше до мен. Не беше Кати. Не съм я виждал откакто замахнах към нея... Предполагам, че тя просто е преназначена. Погледнах надолу към обутите си в бели чорапи крака, увивайки едната връзка на белите ми панталони. Не исках да нараня никого... най-вече Луи... но аз просто... нямах контрол. Затворих очи, молейки се тихо той да отговори на писмото ми. Но знаех, че това ще отнеме време.. Моля те, Луи...

8 декември 2014

Знаех, че писмото още не е пристигнало на местоположението, но бях толкова неспокоен, чакайки нетърпеливо в стаята си новини или имейл за мен.

9 декември 2014

Родителите ми ме посетиха отново днес. Беше хубаво, но не бях способен да спра да се надявам, че Луи е получил писмото ми.

10 декември 2014

Родителите ме посетиха още веднъж. Майка ми имаше насинено око. Каза, че е паднала. Но те бяха много тихи около мен днес...

Той трябва вече да го е получил..

11 декември 2014

Родителите ми си отидоха у дома. Имало нещо в работата и те се върнаха. Беше бързо сбогуване. Искат ли да стоят далеч от мен?

Той може би пише отговор на писмото сега..

12 декември 2014

Трябва то вече да е по път..

13 декември 2014

Писмото просто се бави..

14 декември 2014

Още един ден...

15 декември 2014

Може би той не ме обича..

16 декември 2014

Той ме мрази..

17 декември 2014

„Той не те обича"

„Не"

18 декември 2014

„Той не те обича"

19 декември 2014

„Той не те обича"

„Моля те, спри..."

20 декември 2014

Over again (sequel to Strong)Where stories live. Discover now