Fate

,,Великия" ден

Глава I "Великият" ден
Камбани бият из целия Лос Анджелис . Всички знаеха, че прочутия плейбой Камерън Далас се жени. Никой не познава момичето. Скайлър, горкичката стоеше на креслото в бедната къщурка и разглеждаше дантелите по булчинската си рокля. Сълзи се стичаха по лицето й и за пореден път изтриха красивия й грим.
- Не плачи, скъпа...! - успокояваше я майка й с болка на сърцето. На нея също не й беше лесно да даде дъщеря си на непознат. - За добро е. Мисли за баща си! - Тези думи още повече разбиваха сърцето й.
Скайлър се взираше в една единствена точка, като за миг се осъзнаваше, колкото да избърше сълзите си и пак продължаваше.
- Време е! - чу се гласът на младата прислужница, наета от г-н Далас да помага на булката.
При тези думи нашата героиня се осъзна. Стана като мъртвец и избърса за пореден път сълзите си. Не можеше да погледне майка си в очите. Животът й бе свършил...
В красивата зала се бяха наредили хиляди хора, очакващи да видят мистериозната щастливка. Камерън , бунтарския младоженец, носеше прилежния си костюм, и беше доста намръщен, разочарован, сякаш беше изгубил всичко, което имаше. Сякаш беше вързан за окови, за които ключ няма. Той се стараеше да изглежда доволен заради баща си, но не успяваше да скрие чувствата си. Не познаваше булката и не му се искаше. Защо изобщо му беше да се жени за някакво селско момиче? Бог знае колко е красива от приказките на баща му. А и Кам не се задържаше дълго с едно момиче. Понеже беше изключително привлекателен прекарваше всяка нощ с нова, а сега... Щеше да си стои у дома с онази селянка, която дори не искаше да види.
Изведнъж цялото внимание, с изключение на него , бе привлечено от появата на булката. Булото леко покриваше зачервеното й от хилядите сълзи лице. Тя вървеше бавно със сведена глава. Не смееше да погледне в очите бъдещия си съпруг. Приближи се бавно и по настояване доближи малката си бледичка ръка към твърдата мургава ръка на новия си мъж. Чувстваше как сърцето й не можеше да си намери място и щеше да слезе в дробовете. Попът започна молитвите и Божиите слова. Скайлър дори не слушаше. Гледаше в земята, с лека усмивка, както й беше заръчал баща й и сдържаше сълзите си. А Камерън се стараеше да изглежда щастлив. Дори още не бе видял лицето й. Само зачервените й бузи.
- Скайлър Родригез , взимате ли Камерън Далас за свой съпруг, докато смъртта ви раздели?
Скай не помръдна. Все още бе забила погледа си в земята и дори не чу въпроса. Получи подбутване от Камерън, което я извади от пространството.
- Д-да... - отвърна плахо тя.
- А Вие К...
- Да! - изсъска недоволно младоженецът. Просто искаше всичко да свърши.
След думите "Обявявам ви за съпруг и съпруга. Можете да целунете булката." и двамата пребледняха. Камерън дори не искаше да я вижда, та камо ли да я целува.
- Нека да продължим! - обади се г-н Далас и спаси положението.
След церемонията последва и "веселието". През цялото време Скайлър седеше унила на стола си и мислеше какво ли щеше да се случи с новия й живот. Камерън също не беше особено доволен. Бунтарския му начин на живот изчезна. Изпари се завинаги. Дори не знаеше как да се държи с такова крехко момиче. Искаше му се да изчезне.
След като кошмарът приключи, двамата се качиха в красива черна лимузина и потеглиха към новия си дом. Беше тъмно. Скай бе свила роклята си и наблюдаваше красивите светлини, които я подминаваха. Спомняше си думите на майка си: "Бъди щастлива, ще се чуем!" А мъжът потъркваше очите си и не му се мислеше как ще остане насаме с нея. Скоро пристигнаха. Къщата беше на два етажа, доста широка и с красива гледка край морето. Отзад имаше красива градина с малък и приятен басейн.
- За Вас, мадам! - шофьорът отвори вратата на булката и й помогна да слезе. - Хубава брачна нощ! - усмихна се той без да подозира каква щеше да е тяхната брачна нощ.
Кам направи път на ,,жена си" , а тя се качваше бавно към втория етаж. Подпираше ръката си на дървената кафява ограда с интересна текстура. Още от първото й влизане се смая. Не бе живяла в такъв дом и никога нямаше да живее. Е, сега ще живее заедно със съпруга си. Токчетата й бавно потропваха по стълбите. Докато вървеше нагоре с пълни очи, се подхлъзна, изгуби баланс върху тялото си и се метна назад. За щастие Камерън беше плътно зад нея и успя да я хване.
- Внимателно. - промълви той, а сърцето й се сви.
Докато я хвана, той успя да забележи красивото й лице. Убеди се, че не е кифла. Тя имаше красиви и дълбоки кафяви очи, нежни малинови устни и мека красива кестенява коса с руси кичури. А Скайлър истински успя да види очи му. Успяха да се качат. Тя внимателно огледа интериора пред себе си. Беше удивена, но нищо нямаше да я зарадва, от това да се върне в дома си. След това подреди багажа си. Наближи вечерта.
- Заедно ли ще спим? - нямаше как да не го попита.
- Не. Ти ще спиш в спалнята, а аз на дивана. - отвърна сърдито Кам, докато оправяше дивана си.

Бих се радвала да изразите вашите искрени мнение и дали да продължавам историята . Приятно четене и дано ви хареса ! П.С. Ако някой иска да участва да ми пише с името си . Това важи само за малко !