Глава XXVIII
Щастие, щастие
- Не, Хейс, аз... - говореше запъхтяно Камерън. Хейс го гледаше ококорено и се засмиваше от време на време.
- Няма аз, няма ти. - засмя се отново той, изнервяйки приятеля си. - Това, което се е случило остана в миналото. Ти трябва да продължиш напред. Напред с Скайлър.
Разговорът им бе прекъснат от рязкото връхлитане на Джак и Скай. И двамата бяха замаяни, но очевидно момичето доста бе прекалило с алкохола. Залиташе напред-назад и едва отваряше очите си.
- Какво стана? - скочи от дивана Кам, като се приближи до пияната си съпруга.
- Ами малко прекали с алкохола. - засмя се Джак. - Ще се оправиш ли?
- Да, Джак. Върви.
- Лека нощ!
- Лека, Джакиии! - изписка сестра му.
- Аз мисля да... Уоу, леко! - двамата едва я задържаха.
- Искам да... Танцувам!
- Не, отиваш да спиш.
- Късмет! - стисна палци Хейс и излезе от къщата.
Камерън с въздишка успя да довлачи съпругата си до стаята й и я постави на леглото.
- Лека нощ. - промълви той с неугода и я зави.
- Не искам да спя! - извика тя.
Той я изгледа странно и се запъти към вратата.
- Няма да спя сама!
- Ама че дете... - изсломтя той и облече пижамата си. Тръгна да ляга на леглото, а в този момент съпругата му се надигна и свали дрехите си. Остана само по бельо и това доста го притесни.
Той преглътна шумно, взирайки се в нея и се изчерви като залеза. Преглътна още няколко пъти и се зави в опит да заспи. И въпреки адреналина се унесе в сладък сън...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Сутрин. Прекрасна между другото. Няма кой да каже, че Коледа наближава, защото там зимата е много мека. Както казах прекрасна сутрин. Някои са засрамени, а други не могат да отворят очите си. Скайлър бавно се опитваше да осъзнае къде се намира. Имаше страшно главоболие и загуба на спомени. Едва отвори очите си и се озова до съпруга си . Изчерви се доста, защото нямаше на представа какви ги е вършила снощи и набързо се измъкна.
- Беше супер снощи. - шептеше самодоволно Кам.
- К-какво? - ококори очи Скай.
"Само не ми казвай, че е станало нещо." - мислеше си тя.
Той се надигна и я погледна с насмешка.
- Да не би ние снощи да...
- Да. - засмя се той.
"По дяволите! Как съм могла да се напия и да спя с него?"
- К-камерън... С-съжалявам... Аз...
- Няма нищо. - момчето започна да се смее с цяла сила. - Нищо буквално.
- Какво?
- Излъгах те, глупаче! Нищо не сме правили.
- Глупак! - тя се ядоса и хвърли възглавница по разрошения перчем на съпруга си.
- О, така ли? - попита той.
- Така. - тя взе и другата възглавница и го уцели. Камерън и хвърли няколко погледа и започна да я удря с възглавницата.
- Стига, стига! - смееше се Скай. - Имам главоболие.
Кам спря и я погледна.
- Това се нарича махмурлук, скъпа. - изшептя той и стана.
Скайлър го изгледа странно и отиде в банята, за да се освежи.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
- Стига. Съвземи се! - Скай стоеше пред собствения си лик в огледалото. Наплиска лицето си с вода с надеждата да се свести и реши, че може би е време за малко разнообразие. Излезе от банята с усмивка и взе телефона си.
- Ало? - чуха се познати гласове.
- Малко време само ние. Идвайте. - отвърна усмихнато тя и отиде до стаята си.
Смени дрехите си с нещо по-ново и модерно. Пооправи сплесканата си коса и нанесе грим. Изглеждаше зашеметяващо. Взе чантата си и излезе от стаята си, заварвайки Камерън да прави палачинки.
- Скайлър? - погледна я той.
- Излизам с приятелки.
- Но аз тъкмо правех палачинки за закуска.
- Ще хапна после.
Чу се звънене и тя отвори. През вратата връхлетяха лудите Мелани и Лора. Все така наконтени и готови за шопинг.
- Тръгваме ли? - попитаха нетърпеливо те.
- Тръгваме. Чао, Камеръв.
- Чао. - отвърна намръщено той.
Момичетата обикаляха по магазините, тъпчеха се с всякакви нездравословни храни и си разказваха това-онова за проблемите с мъжете. Е, Скай можеше да им напише цял роман за проблемите си с Камерън, но момичетата не знаеха за нагодената женитба и тя реши да им спести всичко с едно: "При мен всичко е наред."
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Камерън чоплеше палачинките си с вилицата. Опрял глава с неугода се взираше в плоския екран на плазмения телевизор.
"Тя има нужда от свобода. А защо мен ме боли по този начин? Не... Може да не иска да ми прости все още. Виждам, че ме обича. Но може би не ни е писано..."
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Вече се свечеряваше. Скайлър побърза да се прибере, не заради страха от тъмното, а заради притеснението за съпруга си. Таксито я остави пред дома й, а тя като ураган връхлетя в него, заварвайки го на дивана с кенче бира. Отново. Задъхана, седна на дивана с въздишка.
- Как мина днес? - полюбопитства с фалшива усмивка той.
- Добре.
- Радвам се.
След неловко мълчание и фалшиви усмивки, Скайлър се запъти към стаята си.
- Почакай!
- Какво има? - попита тя, все така весела.
- Трябва да поговорим. - сериозното му изражение я притесни.
- За какво?
- За нас.
- Няма за какво да говорим.
- Ти не разбираш, нали? - Той повиши тона си, при което сърцето й заби лудо.
- Не, ти не разбираш! - тя не сдържа гнева си.
- Какво не разбирам? Ти бягаш. Обясни ми, просто ми кажи, за да знам какво да правя.
- Да правиш ли? В Париж ли ще ме водиш?
- Разбери ме поне веднъж!
- Не, ти ме разбери! Точно ти! - бузите й почервеняха, а очите й се изпълниха със сълзи. - Не си мисли, че е лесно. - сведе глава.
- Разбрах всичко. - отвърна той с болка.
- Какво разбра? - очите на момичето пробляснаха.
- Остави. - Камерън махна с ръката си, което още повече я разгневи.
Тя му хвърли злобен поглед и се запъти към вратата.
- Къде отиваш? - попита изплашено той. Може би страха, че тя отново ще си отиде се завърна.
- Имам нужда от въздух... - тя взе якето си и затръшна вратата.
Кам въздъхна и седна на дивана. Имаше предчувствие, че нещо лошо ще се случи. Да, страхът определено се завърна...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Градът бе толкова тих и зловещ. Единадесет часа минаваше. Небето бе все така ясно и луната блестеше. Тихият ветрец разведряваше обстановката и водеше оспорвани битки с кестенявите коси на Скайлър. Тя, обляна в сълзи, вървеше самичка по страшните улици. Макар силното осветление на лампите край нея, обстановката си бе все така зловеща. Но на нея не й бе до изпитване на страх в момента. Тя се чудеше защо съдбата винаги се отнася така с нея.
- Да не би да те обидих? - изкрещя тя и погледна нагоре. - Да не ти сторих нещо? Защо все ми поднасяш болка? Не мога ли и аз да съм щастлива? - затвори очи и усети спускането на няколко сълзи по бледото си лице.
А заедно с това опорна сила сграбчи тялото й. Получи два удара, от които се зашемети и падна на студения асфалт и усети кърпа близо до устата си. Въздухът й привършваше.
- И като говорим за щастие... - чу се дрезгав, непознат за Скай глас... Ето и новата част...и то малко по-дълга...надявам се да ви хареса ❤ Та...Приятно Четене!
П.с. Може да погледнете Notes by me. Там ще качвам новините свързвани с историята и разни други неща :)
ESTÁS LEYENDO
Fate
RomanceДали великия Камерън Далас може да се промени ?! От плейбой да стане грижовен съпруг?! Да стане съвсем друг човек ?! Дали наистина някой или пък някоя може да го промени ?!Ако следите историята ще разберете ! #6 in Romance - 05.06.2017 #3 in Romance...