Fate

Щастие, щастие

                       Глава XXVIII
                    Щастие, щастие
- Не, Хейс, аз... - говореше запъхтяно Камерън. Хейс го гледаше ококорено и се засмиваше от време на време.
- Няма аз, няма ти. - засмя се отново той, изнервяйки приятеля си. - Това, което се е случило остана в миналото. Ти трябва да продължиш напред. Напред с Скайлър.
  Разговорът им бе прекъснат от рязкото връхлитане на Джак и Скай. И двамата бяха замаяни, но очевидно момичето доста бе прекалило с алкохола. Залиташе напред-назад и едва отваряше очите си.
- Какво стана? - скочи от дивана Кам, като се приближи до пияната си съпруга.
- Ами малко прекали с алкохола. - засмя се Джак. - Ще се оправиш ли?
- Да, Джак. Върви.
- Лека нощ!
- Лека, Джакиии! - изписка сестра му.
- Аз мисля да... Уоу, леко! - двамата едва я задържаха.
- Искам да... Танцувам!
- Не, отиваш да спиш.
- Късмет! - стисна палци Хейс и излезе от къщата.
  Камерън с въздишка успя да довлачи съпругата си до стаята й и я постави на леглото.
- Лека нощ. - промълви той с неугода и я зави.
- Не искам да спя! - извика тя.
  Той я изгледа странно и се запъти към вратата.
- Няма да спя сама!
- Ама че дете... - изсломтя той и облече пижамата си. Тръгна да ляга на леглото, а в този момент съпругата му се надигна и свали дрехите си. Остана само по бельо и това доста го притесни.
  Той преглътна шумно, взирайки се в нея и се изчерви като залеза. Преглътна още няколко пъти и се зави в опит да заспи. И въпреки адреналина се унесе в сладък сън...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
  Сутрин. Прекрасна между другото. Няма кой да каже, че Коледа наближава, защото там зимата е много мека. Както казах прекрасна сутрин. Някои са засрамени, а други не могат да отворят очите си. Скайлър бавно се опитваше да осъзнае къде се намира. Имаше страшно главоболие и загуба на спомени. Едва отвори очите си и се озова до съпруга си . Изчерви се доста, защото нямаше на представа какви ги е вършила снощи и набързо се измъкна.
- Беше супер снощи. - шептеше самодоволно Кам.
- К-какво? - ококори очи Скай.
  "Само не ми казвай, че е станало нещо." - мислеше си тя.
  Той се надигна и я погледна с насмешка.
- Да не би ние снощи да...
- Да. - засмя се той.
  "По дяволите! Как съм могла да се напия и да спя с него?"
- К-камерън... С-съжалявам... Аз...
- Няма нищо. - момчето започна да се смее с цяла сила. - Нищо буквално.
- Какво?
- Излъгах те, глупаче! Нищо не сме правили.
- Глупак! - тя се ядоса и хвърли възглавница по разрошения перчем на съпруга си.
- О, така ли? - попита той.
- Така. - тя взе и другата възглавница и го уцели. Камерън и хвърли няколко погледа и започна да я удря с възглавницата.
- Стига, стига! - смееше се Скай. - Имам главоболие.
  Кам спря и я погледна.
- Това се нарича махмурлук, скъпа. - изшептя той и стана.
  Скайлър го изгледа странно и отиде в банята, за да се освежи.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
- Стига. Съвземи се! - Скай стоеше пред собствения си лик в огледалото. Наплиска лицето си с вода с надеждата да се свести и реши, че може би е време за малко разнообразие. Излезе от банята с усмивка и взе телефона си.
- Ало? - чуха се познати гласове.
- Малко време само ние. Идвайте. - отвърна усмихнато тя и отиде до стаята си.
  Смени дрехите си с нещо по-ново и модерно. Пооправи сплесканата си коса и нанесе грим. Изглеждаше зашеметяващо. Взе чантата си и излезе от стаята си, заварвайки Камерън да прави палачинки. 
- Скайлър? - погледна я той.
- Излизам с приятелки.
- Но аз тъкмо правех палачинки за закуска.
- Ще хапна после.
  Чу се звънене и тя отвори. През вратата връхлетяха лудите Мелани и Лора. Все така наконтени и готови за шопинг.
- Тръгваме ли? - попитаха нетърпеливо те.
- Тръгваме. Чао, Камеръв.
- Чао. - отвърна намръщено той.
  Момичетата обикаляха по магазините, тъпчеха се с всякакви нездравословни храни и си разказваха това-онова за проблемите с мъжете. Е, Скай можеше да им напише цял роман за проблемите си с Камерън, но момичетата не знаеха за нагодената женитба и тя реши да им спести всичко с едно: "При мен всичко е наред."
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
  Камерън чоплеше палачинките си с вилицата. Опрял глава с неугода се взираше в плоския екран на плазмения телевизор.
  "Тя има нужда от свобода. А защо мен ме боли по този начин? Не... Може да не иска да ми прости все още. Виждам, че ме обича. Но може би не ни е писано..."
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
  Вече се свечеряваше. Скайлър побърза да се прибере, не заради страха от тъмното, а заради притеснението за съпруга си. Таксито я остави пред дома й, а тя като ураган връхлетя в него, заварвайки го на дивана с кенче бира. Отново. Задъхана, седна на дивана с въздишка.
- Как мина днес? - полюбопитства с фалшива усмивка той.
- Добре.
- Радвам се.
  След неловко мълчание и фалшиви усмивки, Скайлър се запъти към стаята си.
- Почакай!
- Какво има? - попита тя, все така весела.
- Трябва да поговорим. - сериозното му изражение я притесни.
- За какво?
- За нас.
- Няма за какво да говорим.
- Ти не разбираш, нали? - Той повиши тона си, при което сърцето й заби лудо.
- Не, ти не разбираш! - тя не сдържа гнева си.
- Какво не разбирам? Ти бягаш. Обясни ми, просто ми кажи, за да знам какво да правя.
- Да правиш ли? В Париж ли ще ме водиш?
- Разбери ме поне веднъж!
- Не, ти ме разбери! Точно ти! - бузите й почервеняха, а очите й се изпълниха със сълзи. - Не си мисли, че е лесно. - сведе глава.
- Разбрах всичко. - отвърна той с болка.
- Какво разбра? - очите на момичето пробляснаха.
- Остави. - Камерън махна с ръката си, което още повече я разгневи.
  Тя му хвърли злобен поглед и се запъти към вратата.
- Къде отиваш? - попита изплашено той. Може би страха, че тя отново ще си отиде се завърна.
- Имам нужда от въздух... - тя взе якето си и затръшна вратата.
  Кам въздъхна и седна на дивана. Имаше предчувствие, че нещо лошо ще се случи. Да, страхът определено се завърна...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
  Градът бе толкова тих и зловещ. Единадесет часа минаваше. Небето бе все така ясно и луната блестеше. Тихият ветрец разведряваше обстановката и водеше оспорвани битки с кестенявите коси на Скайлър. Тя, обляна в сълзи, вървеше самичка по страшните улици. Макар силното осветление на лампите край нея, обстановката си бе все така зловеща. Но на нея не й бе до изпитване на страх в момента. Тя се чудеше защо съдбата винаги се отнася така с нея.
- Да не би да те обидих? - изкрещя тя и погледна нагоре. - Да не ти сторих нещо? Защо все ми поднасяш болка? Не мога ли и аз да съм щастлива? - затвори очи и усети спускането на няколко сълзи по бледото си лице.
  А заедно с това опорна сила сграбчи тялото й. Получи два удара, от които се зашемети и падна на студения асфалт и усети кърпа близо до устата си. Въздухът й привършваше.
- И като говорим за щастие... - чу се дрезгав, непознат за Скай глас... 

Ето и новата част...и то малко по-дълга...надявам се да ви хареса ❤ Та...Приятно Четене!
П.с. Може да погледнете Notes by me. Там ще качвам новините свързвани с историята и разни други неща :)