Глава XIV Отново у дома
По едно време Скайлър отвори очи и се огледа. Слънцето напичаше и замъгляваше зрението й.
- Къде сме? - попита тя шофьора.
- Навлизаме в селото.
Скай пак се облегна и погледна гледката. А, ето го полето пълно с крави. Или "Крависвил", както го наричаше като малка. Всеки ден тя отиваше на това поле с майка си или баща си, а понякога сама и прекарваше време с кравите или се търкаляше сред красивите треви и цветя. И сред всички крави една се различаваше по бялата си кожа. Тя я беше кръстила Белушка. Родена бе точно посред зимата, когато снежната покривка бе обвила земята и необичайният й цвят й донесе това име.
"Ах, спомени!" - Скайлър беше забравила за всичките проблеми, защото се връщаше в родното си селце. Искряща усмивка се появи на лицето й и очите й се изпълниха с радост. Вече беше в истинския си дом. За миг се отнесе. Сякаш беше на Крависвил. Слънцето озаряваше лицето й и косата й блестеше. Тревата галеше босите й крака. А навсякъде се носеше благоуханният аромат на свежи цветя и роса. Ето я и Белушка.
- Госпожице, на къде да карам? - шофьорът прекъсна мислите на замечтаното момиче.
- Към края на селото.
Шофьорът й хвърли странен поглед, защото в селото нямаше нито улици или табели, но все пак продължи да върти волана с тишина.
- Госпожице, тук ли?
Пред тях стоеше порутената кафява къщичка и нивите покрай нея.
- Да, тук! - ето я пак красивата й усмивка.
Всичките прекрасни спомени се върнаха. Сърцето й се разтуптя буйно. Щеше да види майка си, баща си и брат си. Изобщо не мислеше какво прави съпруга й. Скай с блага усмивка плати на шофьора, взе куфара си и таксито се отдалечи от нея. Тя умело вървеше по прашния път, наближавайки дървената си къщичка. Сърцето й биеше лудо, от радост и от вълнение. Озова се пред вратата и потропа силно.
- Кой е? - онзи глас... На любящата й майка.
Чуха се стъпки и вратата се отвори. Пред нея стоеше майка й - Вал. С красивата й дълга черна коса, невероятните си зелено-кафяви очи и нежни скули, които Скай бе наследила.
- Скайлърита? - по красивите й очи се спуснаха няколко сълзи.
- Мамо, аз съм. - отвърна дъщерята, потрепвайки.
Не изчака втора покана и се хвърли в майка си. Усети онази успокояваща прегръдка и освежаващия аромат на косите й. Майчиния аромат. Може да се различи от километри.
- Влизай, скъпа! - приветливо се усмихна майката.
Скайлър плахо влезе в малката постройка и остави куфара си на земята. Къщата й се струваше много малка, в сравнение с тази на съпруга й. Настани се на малкото скърцащо диванче, колкото и неудобно да изглеждаше.
- Е, какво те води насам?
- Ами... Дойдох на гости.
"Не мога да й кажа, че смятам да живея при тях."
- А защо Камерън не дойде?
- Т-той отиде на риболов... Да, на риболов и реших да дойда. Той няма нищо против.
- Радвам се. Сега разбирате ли се?
- Може да се каже... Нямаме романтични отношения, но сме приятели.
- Това е чудесно.
- А какво става с вас? - Скай рязко смени темата.
- Животът ни се подобрява. Баща ти работи усилено на висшата си работа, а брат ти е на полето. След работа баща ти ходи да му помага.
- Защо тогава не ремонтирате къщата?
- Спестяваме пари и възнамеряваме да я ремонтираме скоро.
- Радвам се. Татко кога ще си дойде?
- Ами с-скоро... Но ти ще останеш за малко,нали? - изражението на Вал се смегчи и по изпитото й лице се изписа страх.
- Да. Мамо, може ли една чаша вода?
- Скъпа... Знаеш, че спестяваме.
- Оу, забравих.
Изражението на майката продължаваше да не се харесва на дъщеря й. В очите й постоянно се показваха сълзи, незнайно дали от радост или тъга. Усмивката й бе фалшива, а ръцете й трепереха.
А Камерън седеше в уютната си къща сам. Отпиваше от кенче бира - това бе третото, но още не му беше въздействало. С лениви движения стана от белия диван и открехна вратата, водеща към стаята на съпругата му. Вътре беше толкова празно и пусто. Преди Скайлър да се нанесе в къщата, всичко бе потънало в прах, а сега лъщеше от чистота. Рафтовете бяха перфектно излъскани, но все така празни. От гардероба й се усещаше аромат на приятен омекотител. А завивките й ухаеха на нейния парфюм. Така искаше да я прегърне в момента, но твърде закъсня. Удоволствието му бе прекъснато от позвъняването на телефона.
- Скайлър! - изкрещя той и се запъти да вземе телефона, но щом видя екрана лениво плъзна слушалката.
по телефона
- Да, тате?
- Камерън! Как си, синко?
- Добре, а вие?
- Все така добре. Отдавна не сме те виждали, не сме виждали и Скайлър . И с майка ти мислехме да наминем днес.
- Днес ли?
- Да. Да не би да сте заети?
- Ами да.
- Тогава утре?
- Утре имаме планове също.
- А кога сте свободни?
- Не знам... Т-тя в момента има работа. Ще ви се обадя при свободен случай. - Кам набързо затвори телефона и се метна на дивана с въздишка.
"Липсваш ми, Скай. Повече от колкото предполагаш..."Съжалявам за забавянето...сега през ваканцията ще се опитам да качвам повече....Приятно четене!
VOCÊ ESTÁ LENDO
Fate
RomanceДали великия Камерън Далас може да се промени ?! От плейбой да стане грижовен съпруг?! Да стане съвсем друг човек ?! Дали наистина някой или пък някоя може да го промени ?!Ако следите историята ще разберете ! #6 in Romance - 05.06.2017 #3 in Romance...