Fate

Само сън

                     Глава XVIII
                       Само сън
Дори една грешна дума може да извърти живота ни. Може да го преобърне и изпепели за секунди и от него да остане само пепел. 
  Скайлър се въртеше в леглото в топлите прегръдки на майка си. Колкото и спокойно да й бе, незаличими спомени преминаваха през нея.
  "Ти си най-милото, красиво, силно и издръжливо момиче, което съм срещал! Знам, че ще си добре и ще оцелееш! Ти си единствената!" - думите се забиваха като кол в сърцето й. Постоянно се въртеше и не успяваше да си намери покой.
  "Защо той да е щастлив, а аз да страдам? Крайно време е и аз да се усмихна." - каза си тя и заби глава в топлата си възглавница. Някак успя да намери перфектното състояние и се унесе. Поне за кратко...
  Кошмар... Студ и болка. Това преминава през тялото на момичето. Студените дъски я обгръщат след всеки удар на тежката бащина ръка. Отново и отново. Кошмарът се върти като на запис и няма край. Кръвта й е студена и сякаш замръзва. Въздухът й е на привършване. Няма кой да я спаси от това. Няма кой да й подаде ръка сред тежките удари.
"Ще те унищожа, само да си посмяла да го направиш!" - бащиния глас кънтеше в главата й. Сякаш това е нейната съдба. Не може да избяга от бащиното наказание.
- Не! - Скай се събуди с викове.
  Майка й, стресната, запали лампата на нощното шкафче и я изгледа странно. Лицето на дъщерята бе обляно в пот, а в писаните й очи се четеше страх.
- Добре ли си, миличка? - попита плахо майка й.
- Д-да. - отвърна тя.
  Вал загаси лампата и отново сладко заспа.
  Пак студенина. Пак удари. Този сън не излизаше от главата й. Болката бе дори по-голяма и всеки удар изгаряше сърцето й.
- Не! - отново извика Скайлър.
- Какво ти става?- попита ядосана майка й.
- Н-нищо.
- Какво става? - оттам се появи Камерън в доста неприличен вид.
  Момичето се отнесе. Колкото и сърдита да беше, не можеше да не точи лиги по тялото му.
- Скай, ехо? - Вал развяваше ръка в опит да я изкара от транса.
- Какво? - и ето,че корабът се върна на Земята.
- Къде се отнесе?
- В моето тяло. - засмя се Кам.
- Какво? -  изписка тя. - Няма да ти гледам шкембето. - засмя се тя и му хвърли презрителен поглед.
- Е, какво става?
- Не мога да спя от нея. - оплака се с насмешка майката. - Постоянно сънува кошмари.
- Защо не легнеш при мен? - попита Камерън  с блага усмивка. Разбира се, че го искаше.
- А, не, добре съм си.
- Сигурен съм, че няма да сънуваш кошмари.
- Да, но... Имам ужасна мускулна треска и не мога да спя на дивана. - най-накрая успя да си намери оправдание.
- Тогава аз ще отида на дивана, нека той дойде тук.
- Не, мамо! Стой си тук! - Скайлър задърпа ръката на майка си. - Мамо, мамо! - но докато се провика Далас вече лежеше до нея.
  Тя потръпна. Усети някакво лазене по тялото. Отдалечи се максимално от съпруга си и се зави. Той стоеше единствено по боксерки и измръзваше.
- Може ли... - попита той, търкайки раменете си от студ. - Да ми дадеш малко от завивката?
- Заповядай. - отвърна студено съпругата му и подаде малка част, с която зави едва половината от тялото си.
  Докато тя се топлеше и спеше спокойно,  Камерън премръзваше с едва една трета от завивката.
  По едно време на Скай й стана жал, колкото и да му се сърдеше. Затова го зави със завивката и заспа спокойно.
  И отново пристъпи прага на родната си къщурка. Сякаш знаеше какво ще се случи и се опитваше да избяга, но не можеше. Влезе вътре и се натъкна на злобния си баща. И пак започна болката. Този път тройно по-силна и жестока. Нямаше нищо и никой освен Рикардо. Гласните струни на момичето се секнаха. От насиненото й лице капеха сълзи. 
- Ще те пипна и ще си върна всичко, нещастнице!
- Няма да стане! Не! - тя изкрещя с цяла сила и започна да плаче. Коленете й омекнаха, а сърцето й биеше лудо.
Тя се събуди...
- Ей, всичко ще е наред! -  Камерън я придърпа към себе си.
  Тя опита да се съпротиви, но не искаше. Неговата ръка загърна й шия и устните му погалиха челото й.
- Каквото й да се опита да направи, ще трябва първо да мине през мен! - прошепна той и затвори очи.
  Скайлър също се усмихна и успя да заспи в прегръдките на съпруга си.

Ето го и новия некст....най-накрая го пуснах....ако някой има въпроси може да ми пише на лично...с удоволствие ще ви отговоря....Та Приятно четене!