Fate

Не искам да те оставям. Но се налага.

                                                Глава XXI
                          Не искам да те оставям. Но се налага.
По очите на Скайлър се появиха няколко сълзи.
- Т-ти не разбираш! - изскимтя тя. - Аз оставих брат си при него! Джак не заслужава това!
- Спокойно... - Камерън миловидно обви ръцете си около нея. - Ще открием начин да вземем брат ти. Но умолявам те, сега стой тук. - той се отдръпна и я погледна умолително с очи си.
- Добре... Аз ще се кача горе.
  Скай с тихи крачки изкачи стълбите и влезе в банята. Свали дрехите си и пусна душа. Докато хладката вода се лееше и шумно обливаше нежната й кожа, се погледна в огледалото.
- Аз съм чудовище... Оставих брат си...
  Докато се бе усетила, вече държеше острото ножче и част от лявата й ръка кървеше. Болката бе пронизваща заради врялата вода, която обливаше несъсирената  рана.
  Мина известно време. Камерън постоянно се тревожеше. Тя не се задържаше толкова дълго в банята. Кафявокоското стана и отиде до банята.
- Скайлър ? - попита със силен глас, тропайки на бялата врата.
  Момичето от своя страна успя да реагира. Остави ножа и покри кървавата си ръка.
- Да? - каза съвсем фалшиво. Сякаш не бе изпитвала никаква болка до сега.
- Ще излизаш ли вече?
- Да, момент само.
  Тя постави розовия си пухкав халат и внимателно отключи вратата. Излезе и забърза към стаята си, мислейки как да скрие болезнените рани. Той забеляза страха в очарователните й очи и се осъмни. 
- Има ли нещо? - попита с изтрелващ поглед, докато седеше на дивана.
- Не. - обърна се към съпруга си с фалшива усмивка.
- Сигурна ли си?
- Напълно. - кимна с глава и се обърна бързо, за да влезе в стаята си.
  Камерън стана бързо от дивана и хвана лявата ръка на съпругата си .
- Какво е това? - зениците му се уголемиха.
- Н-нищо. - тя потрепна и се опита да дръпне ръката си.
- Да не полудя? Как можа да си го причиниш?
- Ти също си го причини. - Скайлър погледна почти зарасналите му белези.
- Това е друг въпрос.
- Не, не е.
- Не го заслужаваш!
- Кое не заслужавам? Та, аз съм чудовище! - гласът на момичето потрепна.
- Не заслужаваш нищо от това! Не заслужаваш такъв живот, не заслужаваш такъв съпруг! - в очите му се сепна ярост.
- Камерън...
- Не го прави! Не се наранявай!
- Но ти не си виновен за нищо от това.
- Знаеш ли... Най-добре ще е след като върнем брат ти да се разведем.
- Какво? 
- Да. - в гласа му личеше решителност.
  Тя не каза нищо. Влезе в стаята си и се подcуши. Преоблече се и седна на леглото.
- Какво направих? - прошепна тя.
  А може би не й се искаше да има развод...
----------------------------------------------------------------------------------------------
  Стъмни се и по небето се появиха хиляди звезди. Скайлър отвори вратата и се озова в хола, където съпруга й гледаше поредния мач.
  "Стига, Камерън , тя заслужава да бъде щастлива." - мистериозно гласче се обади в главата му.
  Скай се изкашля и заговори:
- Камерън...
- Да?
  "Хайде, кажи му! Кажи му какво чувстваш!"
- Какво ще искаш за вечеря?
- Каквото ти искаш.
  "По дяволите, защо не му каза?!"
  Скайлър бързо влезе в стаята си и взе тетрадката си.
- Защо винаги е толкова трудно?
  Отвори тетрадката си и записа нещо:
  "И само аз си знам,
  Колко боли да не знаеш нищо.
  И само аз си знам,
  Колко ужасно е да ме разяждаш хищно.
  С погледа си вперен. Със сърцето си разбито.
  С вида си начумерен. И лицето си изпито.
  И само колко ми се иска в него да се стъркам.
  И с любов да го покрия.
  И много ми се иска в ушите ти да мъркам.
  И от любовта ти да не мога да се скрия."
  "Не искам да те забравя." - помисли си тя, легна на леглото и се унесе в сладък сън...
----------------------------------------------------------------------------------------------
- Скайлър , чудех се дали... - Кам отвори вратата на стаята на заспалата си съпруга. 
  Тя се бе отнесла толкова сладко. Нежните й клепачи бяха затворени, а кестенявите й коси се спускаха по лицето й. Той се изчерви и тръгна да затваря вратата.
- Остани. - прошепна тя.
- Добре.
  Макар изчервен до болка, Камерън легна на обширната спалня до съпругата си. Постави ръце върху крехките й рамене и доближи глава до нейната, вдъхвайки от прекрасния й аромат.
- Не искам да те оставям. Но се налага. - прошепна тихо той и целуна челото й...

Ето я новата част...Надявам се да ви хареса частта..... Който има въпроси може да ми пишете на лично... Та Приятно четене!