Fate

Де да не беше...

                          Глава VI
                     Де да не беше...
Вече измина цяла седмица от предишното ни пътешествие. Нещата между Скайлър и Камерън си бяха... Приятелски. Да, между тях нямаше нищо освен едно обикновено приятелство. Въпреки, че при всеки сладък поглед сърцето на Скай потрепваше, а Кам бе безразличен и това я нараняваше. Двамата не излизаха особено. Съвсем рядко до магазина или за някоя друга нужда.

  Беше спокойна и тиха нощ. Двамата бяха седнали на дивана и гледаха футболен мач. Скай доста се запали по тях.

- Уууу, трябваше да е червен картон! Това е нещо отвратително! - гласът на момичето се разнасяше из цялата стая.

- Спокойно, Скайлър. - отвърна Камерън със симпатична усмивка.

  Наистина беше толкова очарователно. Тя се загледа дълбоко в онези сладки очи. Зачерви се цялата. Доста й личеше, влюбена е в него. Но той бе така отблъскващ. Ту се държеше с нея като с робиня, ту като с принцеса. Но... Нищо повече. Никакви чувства, никакъв блясък в очите, никакво сърцебиене. Изчерви се още повече. Сякаш в стаята беше 50 градуса, а бе едва 25.

- Добре ли си? - попита той леко стреснат.

- Д-да... Ще отида да си взема душ. - отвърна плахо тя и отиде в банята.

  Банята наистина бе красива и луксозна. Скайлър напълни ваната с топла вода и потъна в приятната баня, изпълнена с мехурчета, където се опита да прочисти мислите си. Защо Камерън беше такъв? Ту я обгрижваше, ту й скръцваше със зъби и й заповядваше. Това я притесняваше. Едва ли крехката й система щеше да издържи на целия този терор. А най-лошото е, че се зараждаха и някакви чувства. Чувства, които безуспешно се опитваше да спре. Кам не ги изпитваше и това засрамваше я .

- По дяволите, спри се! - извика ядосано тя, но за щастие момчето не я беше чул.

  След като се увери, че не я е чул, тя затвори очи, за да си почине... 

  Приятно е, а? Да се излежаваш в хладката вода на спокойствие. Да няма кой да те притеснява. Ей, така. Без проблемите за семейството ти или за странния, но очарователен съпруг, в които се влюбваш. Нямаше ги тези проблеми.

- Скайлър, отвори! Жива ли си? - чуваше се силното тропане по вратата, което я разбуди. - Ще разбия вратата!

  Тя не каза нищо. Просто подскочи и обви набързо тялото си, прикрепи го здраво. Притесняваше се да се покаже в този неприличен вид пред съпруга си, но нямаше избор. Бавно и колебливо отвори вратата. След което видя притеснения вид на съпруга си.

- Слава Богу! Какво стана? Викам от половин час. - нападна я леко той, а тя сведе глава.

- Съжалявам, бях заспала.

- Няма нищо, но не го прави повече. - засмя се той и  нейното сърцето възвърна нормалния си ритъм.

- Аз ще се преоблека. - каза тя притеснено и отиде в стаята си, като придържаше кърпата си.

  Но бързането й изигра лоша шега. На път към стаята си се подхлъзна заради бързането и все още мокрите си крака и усети как е напът да падне. Усети, че нещо я държи и когато отвори очи бе в обятията на Камерън. Без да каже нищо, тя влезе в стаята си и се заключи. Свлече се на пода. Нямаше да заплаче, но й беше тежко. Защо се случваше точно на нея?

  След известно време тя стана и облече пижамата си. Тя бе толкова уморена, че бързо се хвърли на леглото и мигновено заспа.

  Беше сутрин. Като по чудо времето бе мрачно, като настроението на Скай, която се протягаше в леглото си като мъничко зайче. Надигна се от леглото и отиде в хола. Камерън го нямаше. След малко той се появи оттам, вървейки към нея с прекрасната си усмивка.

- Добро у-утро. - поздрави го заеквайки.

  Той не каза нищо. Просто приближи твърдата си ръка към бялото й копринено лице. Тя почувства как всяка клетка от тялото й настръхна. Сърцето й отново не можеше да си намери място. Харесваше й, искаше тази целувка. Приближи устните си към онези отсреща. И когато бяха напът да се слеят... Тя се събуди...

Ето и новата част . Съжалявам ,че не съм качвала от 4 дни 😉😁 Офертата с 3 лайка и 3 коментара важи при всяка част . А сега приятно четене !