Fate

Алчността те промени

                          Глава XV
             Алчността те промени
Скайлър прекара известно време в приятни разговори с майка си. Всъщност, те бяха приятни за Вал, защото Скай поизлъга за някои неща. Тя нямаше такъв перфектен съвместен живот с Камерън.
- Е, кога трябва да пристигне татко? - Скайлър с ловкост смени темата и пак по лицето на майка й се изписа някакво притеснение. - Мамо, добре ли си?
- Д-да... Трябва да си д-дойде... С-скоро.
- Сигурна ли си?
- Да. - постави фалшивата си усмивка.
"Фалшивата ти усмивка не помага."
  В този момент се чуха стъпки. Момичето надникна през прашното прозорче и успя да види висок мъж със сива коса, облечен в костюм и влачещ малкото си куфарче след себе си.
- Това трябва да е татко. - промълви тя със радост. По лицето й се изписа красива усмивка, която бе наследила от баща си.
- Толкова си лъчезарна! Остани все такава. И не пускай никога усмивката ти да си отиде. Тя е това, което те различава от другите. - бащините думи преминаха през ума й.
  Благ спомен я върна назад, преди години, когато беше едва на 9. Беше лято, ужасна жега. Слънцето със огромна сила напичаше и изгаряше всичко, което му се изпречи. Дебелите дъбове правеха сянка на отпочиващите си овчари. Всички бяха в хладните си къщурки. Само по-бедните селяни се трудеха по нивите. Колкото и жестока да бе жегата. Скайлър, обляна в пот и зачервена като домат, помагаше на баща си на нивата. Той поогледа красивата си, но изморена дъщеря и продължи упорито да копае. Макар и лицето му да бе червено, а от челото му потта да течеше като водопад, той се усмихна широко и това някак озари изтощеното момиче. Тя го погледна и също се усмихна. Със затаен дъх той й каза думите, които си припомни преди малко.
  Скайлър отвори очи и отново беше в прохладната си къщурка. Раздърпаната врата се отвори и елегантни обувки с лек тропот се подаваха навътре. Пред момичето стоеше баща й - Рикардо. Някак се бе променил. Освен скъпите дрехи, които никога не бе носил пред нея, онази усмивка я нямаше. Сбръчканото му лице беше намръщено и някак гледаше с отвращение околността. 
- Татко! Липсваше ми. - Скай пристъпи напред, готова да получи любимата си прегръдка.
  А бащата странно се взираше в нея. Все едно не можеше да я разпознае... Или не беше доволен от посещението й.
- Татко?
- Какво прави тя тук? - попита той със сърдит тон, гледайки злобно към Вал.
  Скайлър се стъписа.
- Т-тя дойде на гости. - плахо обясни майката.
- Да, да, дошла е на гости. А какъв е този огромен куфар?
- Татко, ти ли си? - с треперещ глас попита момичето.
- Да не си посмяла да нарушиш договора! - баща й бе изчезнал и на негово място се бе появил някакъв злобен старец.
- Не мога да повярвам... Не мога а повярвам в какво са те превърнали парите... Алчността те е променила! - дъщеря му изтреля няколко разочаровани погледа към мъжа, стоящ пред нея.
  Рикардо се засили. Силната му ръка нарани крехката буза на Скайлър. Тя усети изтръпваща болка на удареното място. От тъжните й кафяви очи се стекоха сълзи, но не от болката от удара, а от делото на баща й. За пръв път той й посегна. Осемнадесет години не го бе извършил, а сега го направи. 
- Скъпи, моля те, успокой се! - Вал се обади със треперещ глас.
- Ти не се меси! - измрънка той.
- Ти не си баща ми! И знаеш ли какво? Нарушавам договора! Оставаш на улицата без тази работа. - макар и леко уплашена, изрече тези думи.
- Негодница! - злобно я погледна баща й и силно я бутна до стената.
  Момичето усети потръпване по цялото си тяло. Гръбнакът й пострада при удара.
- Ще те унищожа, само да си посмяла да го направиш! - той силно бе стиснал лявата китка на дъщеря си и я извиваше и натискаше. Тя сдържаше виковете си, но болката бе непоносима. Сълзите обливаха лицето й.
- Рикардо, недей, недей! Тя няма да направи нищо. - с минимални опити и със буйни сълзи Вал го държеше.
- Махни се оттук! - той се обърна и удари силно слабата й ръка.
- Не се дръж така с мама! Нещастник! изкрещя Скай и успя да извади китката си от ръката му.
Няма да ми говориш така! - Рикардо повдигна безпомощното момиче и силно стисна тънкото й гърло.
  Въздухът й привършваше. Погледът й се замъгляваше, а сълзите се стичаха по лицето й. Тя едвам отвори очите си и даде знак на майка си да вземе телефона. Вал бързо взе айфона и със силен плач избяга навън. Съпруга и не я забеляза. Той отпусна врата на дъщеря си и злобно попита:
- Ще се противиш ли?
- Да. - измрънка плахо тя.
  Тогава получи силен удар и се стовари на земята. Но ударът не бе последен...
  Вал плачеше с цяло гърло и се чудеше какво да направи.
  "Хайде, хайде, мисли! Трябва да позвъниш на Камерън!"
  Успя да открие копчето, което включи екрана. На него се изписа: Плъзнете, за да отключите. С цяла сила Вал плъзгаше пръстите си по екрана. Петият опит проработи. Чу се симпатична мелодия и снимката на дъщеря й се показа. 
- А сега къде? - тихо шептеше чернокосата майка.
  Тя не разбираше от новите технологии, но от това зависеше живота на дъщеря й. Успя да намери иконка със слушалка на нея.
- Трябва да е това. 
  Кликна на нея и се показаха последните разговори на дъщерята. Имаше всякакви имена, но не и Камерън. Вал плъзгаше менюто нагоре-надолу. Зрението й мерна името Камерън. Тя го натисна моментално и телефона започна да набира. Но даваше свободно. 
- Хайде, хайде вдигни. - със сълзи си говореше тя, но не стана. - Какво да правя сега? - изрече Вал и се свлече на земята.
  Камерън стоеше на дивана и слушаше музика. Беше я увеличил докрай. Постоянно си мислеше за съпругата си и стомаха му се свиваше. Имаше предчувствие, че нещо лошо се случва. Реши да й звънне. Спря музиката, извади слушалките си и взе телефона. Щом го отключи, физиономията на Кам се промени.
- Скайлър ме е търсила. - промълви със надежда той и бързо я набра.
  Даваше свободно. Звъня известно време, но тя не вдигна.
- По-добре да отида до тях. И без това искам да я видя.
  Камерън излезе от къщата, качи се в луксозния си автомобил и с бясна скорост потегли към селото.
  По някое време той вече беше навлязъл в селото. Мина покрай Крависвил и си спомни за думите на баща си преди сватбата: "Момичето живее в края на селото, в една бедна къщурка, обградена с ниви. Много е плаха и мила."
  Съвсем скоро пред него се появи онази порутена къщурка, обградена с ниви. Пред нея стоеше чернокоса жена, обляна в сълзи, а отвътре се чуваха викове. Камерън, притеснен, слезе от колата и осъзна, че това е Вал - майката на Скай.
- Къде е тя?
- Камерън! Добре, че дойде... Тя е вътре... Баща й...
  Той не изчака да довърши. Тичешком влезе в къщата и завари нещо, от което стомаха му се сви. Скайлър, обляна в кръв, цялата в драскотини и синини, лежеше на пода и дишаше тежко, а до нея баща й, който я гледаше противно.
- Какво си й направил? - разкрещя се момчето и се приближи до полумъртвата си съпруга. 
- Това, което е заслужила, Камерън Много си е позволила за тези два месеца.
- Вие нормален ли сте? - разкрещя се още по-разярено той.
- Момченце, внимавай. Ще ти го причиня и на теб.
  Далас се ядоса и заби два плесника на Рикардо. Той се озова на земята и не можа да стане
- Скай, чуваш ли ме? - Кам стоеше до нея и плахо помръдваше ръката й.
- Камерън... Камерън... - едва шептеше тя.
- Всичко е наред... До теб съм.
- С-съжа...
- Не, аз съжалявам. Ще се оправиш. - той стисна нежно бледата й насинена ръка. 
  Усмихна се леко и погали раненото й лице. Изправи се и изрита няколко пъти жестокия старец. Взе внимателно на ръце момичето и я занесе към колата.
- Моля те, помогни й - ридаеше Вал.
- О, не, не! Мислите, че ще ви оставя при този психар ли? Идвате с мен.
  Майката се качи в колата. А той постави безжизнената му съпруга отзад. Целуна я по челото и прошепна:
- Твоя герой е тук.
  Качи се зад волана и потегли с бясна скорост към най-близката болница.
- Ще си платите, кълна се. - шептеше Рикардо със затаен дъх...

Тадам...ето я новата част...както обещах по-бързо да я кача....както и по -дълга....дано ви хареса....дано да не ме убивате....е все някой ще ме пази 😁....та както и да е...Приятно четене!