Fate

Готов си да умреш за мен?!

                         Глава XI
      Готов си да умреш за мен?!
Скайлър се бе задълбочила в мислите си. Търсеше начин да се свърже с майка си. В селото имаше само обществени телефони и обхвата беше доста слаб. По никакъв начин нямаше как да се обади на майка си. А може би... Трябваше да се върне в селото? Скай се изправи, вземайки чантата си. Вече бе взела решение да се върне в дома си. Или по-скоро в този на съпруга си.
  Скайлър пристигна пред къщата и колебливо си пое въздух.
  "Дишай, дишай. Всичко ще е наред." - мислеше си тя с надежда за успокоение.
  Отвори ръчката на вратата и се озова в кухнята. При качването си по стълбите откри капки кръв. Бяха пресни, съвсем пресни. Тя се смути. Поогледа ги и с бързи крачки се качи в хола. Където завари нещо, което я накара да размисли. Камерън седеше на дивана и гледаше окървавената си ръка. Сякаш стъклото се бе забило в ръката му. Той погледна със впитите си очи момичето. В тях се четеше толкова мъка и болка. 
- Какво си направил? - попита тя, разтреперана, гледайки окървавената му ръка.
- Това, което заслужих. - отвърна той отново със впит поглед.
- Кръвта ти изтича. Ти да не полудя?
- Полудях, защото те нараних.
- К-камерън. - една сълза се стече от окото на съпругата му.
- Не, не плачи. Не искам да ти причинявам повече болка.
- Ще повикам линейка. - каза тя и извади телефона си.
                         по телефона
- 112, какъв е случая?
- Инцидент със... Стъкла. Побързайте. Улица "Хамфорд роуд 51". 
- Идваме до 15 минути.   затвори
  15 минути? Кръвта му изтичаше, а Скайлър ставаше все по-нервна. Тя намери бинт и взе кървавата му ръка.
- Какво ще правиш?
- Артериална е.
 Превърза ръката му, за да спре кръвта. В селото си бе научила толкова много.
- Моля те, остави ме да умра. - каза той, като понечи да отвърже бинта.
  Скай го погледна със съжалителен поглед и стисна ръката му. Усети слабия му пулс.
- Всичко ще бъде наред. - прошепна тихо тя.
  По едно време се чу виенето на линейката.
- Тук са. - каза тя с надежда.
  След малко в къщата влезе медицинското лице.
- Къде е раненият? - попита той.
- Тук.
  Лекарят се приближи и повдигна ръката на Камерън.
- Какво се е случило?
- Ин-ц-цидент... - отвърна плахо гя.
- Изгубил е доста кръв, но сте реагирали на време и кръвоизлива е спрял. Раните са сериозни и ще трябва да ги прочистим, както и да прелеем кръв.
- Но... Всичко наред ли ще е?
- Да, няма опасност. Да вървим.
  Лекарите го качиха в линейката. Скайлър реши да го придружи. Тя успя да изпрати смс-и на всички приятели да отидат в болницата. През целия път сърцето й биеше лудо, докато гледаше как лекарите прочистват дълбоките му рани. Толкова ли силно я заобича, че бе готов да се самоубие? А какво ли би могло да стане, ако тя си отиде на село? Та той ще се самоунищожи.
  Вече пристигнаха болницата. Той бе отведен в стая, където го промиваха и зашиваха. Скай седеше и гледаше белите си ръце. Но ръцете на Кам бяха още по-бели. Не можеше да си представи колко съжаляваше той. По вените си усещаше студенина, сякаш ръцете й замръзваха.
- Скай! - провикна се Саманта и отиде при нея. - Всичко ще бъде наред. - прегърна я силно.
- Какво стана? - попита Хейс.
- Нищо... Не мога да повярвам, че Камерън е готов да... - тя усети бучка в гърлото си.
- Да какво?
- Да умре... За мен...

Ето го и некстааа. Дано ви хареса и не ме убивайте...Благодаря ви ,че отделяте време за историята ми! Приятно четене!