Fate

Пречупи ме!

                      Глава XXIX                    
                     Пречупи ме!
Самота и страх. Ужасна комбинация, не мислите ли? Тези чувства обземаха Скайлър в момента. Тя бе затворена в някаква тъмна и стая и викаше отчаяно за помощ. Ръцете й бяха силно завързани и чувстваше неудобното стягане на китките си. 
- П-помощ! - крещеше тя, едва-едва. Но надеждата й се бе изпарила.
  Къде ли беше Камерън в момента? Седеше на дивана, чакайки я да се прибере? А на нея толкова й се искаше да го прегърне отново и да види искрящата му усмивка и игривите му очи. Тогава пронизващ шум развали сладката й фантазия. Чу се скърцане и вратата се отвори. От нея влезе висок, брадясъл мъж с рошава коса и намръщена физиономия. Той носеше купа с храна. Отвратителен наглед сандвич и чаша с вода. Приближи се до момичето, завърза здраво краката й и отвърза ръцете й. Остави купата до нея и я погледна в кристално кафявите й очи, от които бликаха сълзи.
- К-какво искате от мен? - хлипаше тя.
- Засега нищо. Храни се. - отвърна презрително мъжът.
- Върви по дяволите! - изкрещя тя и бутна храната.
  Мъжът я погледна свирепо и й зашлеви силен шамар.
- Успокой се, кукло. Но като се замисля... По-скоро ще убием мъжлето ти. Шефът ще остане много доволен.
- К-какво? - Скайлър преглътна шумно. При мисълта за това, че ще наранят Камерън стомахът й се сви. - Не, недейте! Моля ви, недейте! - докато викаше със сълзи скърцащата врата се затвори и се чу истеричен смях. - Психопати! Не го наранявайте! - крещеше тя с цялата си сила, ридаейки. Шамарът не бе нищо в сравнение със страхът. Страхът да изгуби най-скъпия си човек.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
  Полунощ минаваше. Луната грееше самотно и засенчваше звездите. Нощта бе тиха, щурците пееха. Но бяха минали два часа откакто Скай беше излязла. И уви, все още я нямаше. Кам не знаеше нищо за сполитащата я съдба. Той стоеше неспокойно на дивана. И изведнъж някаква мисъл проблесна в главата му. Може би е при майка си. Извади телефона си и побърза да позвъни на Вал.
- Ало? - чу се сънения глас на жената отсреща.
- Здравей. - каза Кам
- Какво има?
- Извинявай, че звъня толкова късно, но... Случайно Скайлър да е при теб?
- Не. Какво се е случило.
- Нищо. Излезе. Сигурно е при момичетата.
- Сигурен ли си? Ще й звънна.
- Няма нужда! Там е! От-тивам да я взема! - той затвори набързо и въздъхна. Разбира се, че й беше звънял, но не получи отговор.
  Обади се и на момичетата, но те също не знаеха нищо за нея. Г-в Далас не знаеше какво да прави. Взе якето си и излезе навън. Чудеше се къде ли би могла да отиде тя в тази тъмна нощ. Той вървеше без посока. Оглеждаше всяко ъгълче с надеждата, че тя ще се появи от някъде. В главата му нахлуваха какви ли не мисли. Какво ли можеше да й се е случило?
- Къде си, Скайлър? - изкрещя яростно той и продължи да тича из студа. Мина покрай един стар склад. Имаше чувството, че тя е вътре. Назърна през прозорците с фенерчето си, но не видя нищо. Депресиран, седна до вратата и погледна към звездите. Наистина имаше чувството, че тя е вътре и не грешеше...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
  Горката Скай не спираше да плаче и да вика. Не от страх кой стои зад всичко това, а за това, че ще навредят на любимия. След малко се чу отваряне. И същият мъж изскочи от вратата.
- Млъкни! - изкрещя той.
- Няма! - отвърна със сълзи тя.
  Той изтича и запуши силно устата й. Скайлър се съпротивляваше и видя как някаква сянка мина през прозорците.
- Помощ! - опита се да извика тя.
- Ако викаш, ще го убия на момента! - изсъска злобно мъжа. Силуетът отмина и той отпуши устата й.
- Кой си ти? Кой стои зад всичко това? - попита изплашено момичето.
- Името ми е Том. Но това няма значение. Ще разбереш скоро. Шефът иска да се обадиш на Камерън.
- Не!
- Повярвай ми, не искаш да ти причинявам нищо!
- Няма да му звъня!
- Просто му кажи, че имаш нужда от помощ!
- Върви по дяволите!
- Не исках да го правя, но... - мъжът се ухили и извади нож от джоба си.
- К-как-кво ще п-правиш? - изплашено заекна тя.
- Ще ти причиня болка, докато не пожелаеш да говориш с него. - отвърна сурово Том.
  Той взе ножа и левия крак на Скайлър и започна силно да го срязва. Правеше недълбоки, но болезнени рани върху крака й, а тя пищеше от болка.
- А сега?
- Няма да успееш да ме пречупиш!
  Той взе една солница от чантата и започна да соли кървящите рани. Скайлър крещеше силно, а той се смееше. Болката бе неописуема. Изведнъж всичко спря. Сълзите се стичаха, а пред нея стоеше Камерън, по-блед от всякога. 
- Камерън... - изшептя тя с усмивка и затвори очите си.
  А самият той стоеше отвън и бе задрямал. Имаше чувството, че чуваше виковете на съпругата си и се въртеше в съня си. Но по дяволите, те бяха по-близо, отколкото очакваше...! 

Ето го и некста...съжалявам за закъснението....частта е по -дълга и дано ви хареса!Та....Приятно четене!