Глава XXIX
Пречупи ме!
Самота и страх. Ужасна комбинация, не мислите ли? Тези чувства обземаха Скайлър в момента. Тя бе затворена в някаква тъмна и стая и викаше отчаяно за помощ. Ръцете й бяха силно завързани и чувстваше неудобното стягане на китките си.
- П-помощ! - крещеше тя, едва-едва. Но надеждата й се бе изпарила.
Къде ли беше Камерън в момента? Седеше на дивана, чакайки я да се прибере? А на нея толкова й се искаше да го прегърне отново и да види искрящата му усмивка и игривите му очи. Тогава пронизващ шум развали сладката й фантазия. Чу се скърцане и вратата се отвори. От нея влезе висок, брадясъл мъж с рошава коса и намръщена физиономия. Той носеше купа с храна. Отвратителен наглед сандвич и чаша с вода. Приближи се до момичето, завърза здраво краката й и отвърза ръцете й. Остави купата до нея и я погледна в кристално кафявите й очи, от които бликаха сълзи.
- К-какво искате от мен? - хлипаше тя.
- Засега нищо. Храни се. - отвърна презрително мъжът.
- Върви по дяволите! - изкрещя тя и бутна храната.
Мъжът я погледна свирепо и й зашлеви силен шамар.
- Успокой се, кукло. Но като се замисля... По-скоро ще убием мъжлето ти. Шефът ще остане много доволен.
- К-какво? - Скайлър преглътна шумно. При мисълта за това, че ще наранят Камерън стомахът й се сви. - Не, недейте! Моля ви, недейте! - докато викаше със сълзи скърцащата врата се затвори и се чу истеричен смях. - Психопати! Не го наранявайте! - крещеше тя с цялата си сила, ридаейки. Шамарът не бе нищо в сравнение със страхът. Страхът да изгуби най-скъпия си човек.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Полунощ минаваше. Луната грееше самотно и засенчваше звездите. Нощта бе тиха, щурците пееха. Но бяха минали два часа откакто Скай беше излязла. И уви, все още я нямаше. Кам не знаеше нищо за сполитащата я съдба. Той стоеше неспокойно на дивана. И изведнъж някаква мисъл проблесна в главата му. Може би е при майка си. Извади телефона си и побърза да позвъни на Вал.
- Ало? - чу се сънения глас на жената отсреща.
- Здравей. - каза Кам
- Какво има?
- Извинявай, че звъня толкова късно, но... Случайно Скайлър да е при теб?
- Не. Какво се е случило.
- Нищо. Излезе. Сигурно е при момичетата.
- Сигурен ли си? Ще й звънна.
- Няма нужда! Там е! От-тивам да я взема! - той затвори набързо и въздъхна. Разбира се, че й беше звънял, но не получи отговор.
Обади се и на момичетата, но те също не знаеха нищо за нея. Г-в Далас не знаеше какво да прави. Взе якето си и излезе навън. Чудеше се къде ли би могла да отиде тя в тази тъмна нощ. Той вървеше без посока. Оглеждаше всяко ъгълче с надеждата, че тя ще се появи от някъде. В главата му нахлуваха какви ли не мисли. Какво ли можеше да й се е случило?
- Къде си, Скайлър? - изкрещя яростно той и продължи да тича из студа. Мина покрай един стар склад. Имаше чувството, че тя е вътре. Назърна през прозорците с фенерчето си, но не видя нищо. Депресиран, седна до вратата и погледна към звездите. Наистина имаше чувството, че тя е вътре и не грешеше...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Горката Скай не спираше да плаче и да вика. Не от страх кой стои зад всичко това, а за това, че ще навредят на любимия. След малко се чу отваряне. И същият мъж изскочи от вратата.
- Млъкни! - изкрещя той.
- Няма! - отвърна със сълзи тя.
Той изтича и запуши силно устата й. Скайлър се съпротивляваше и видя как някаква сянка мина през прозорците.
- Помощ! - опита се да извика тя.
- Ако викаш, ще го убия на момента! - изсъска злобно мъжа. Силуетът отмина и той отпуши устата й.
- Кой си ти? Кой стои зад всичко това? - попита изплашено момичето.
- Името ми е Том. Но това няма значение. Ще разбереш скоро. Шефът иска да се обадиш на Камерън.
- Не!
- Повярвай ми, не искаш да ти причинявам нищо!
- Няма да му звъня!
- Просто му кажи, че имаш нужда от помощ!
- Върви по дяволите!
- Не исках да го правя, но... - мъжът се ухили и извади нож от джоба си.
- К-как-кво ще п-правиш? - изплашено заекна тя.
- Ще ти причиня болка, докато не пожелаеш да говориш с него. - отвърна сурово Том.
Той взе ножа и левия крак на Скайлър и започна силно да го срязва. Правеше недълбоки, но болезнени рани върху крака й, а тя пищеше от болка.
- А сега?
- Няма да успееш да ме пречупиш!
Той взе една солница от чантата и започна да соли кървящите рани. Скайлър крещеше силно, а той се смееше. Болката бе неописуема. Изведнъж всичко спря. Сълзите се стичаха, а пред нея стоеше Камерън, по-блед от всякога.
- Камерън... - изшептя тя с усмивка и затвори очите си.
А самият той стоеше отвън и бе задрямал. Имаше чувството, че чуваше виковете на съпругата си и се въртеше в съня си. Но по дяволите, те бяха по-близо, отколкото очакваше...!
Ето го и некста...съжалявам за закъснението....частта е по -дълга и дано ви хареса!Та....Приятно четене!
VOCÊ ESTÁ LENDO
Fate
RomanceДали великия Камерън Далас може да се промени ?! От плейбой да стане грижовен съпруг?! Да стане съвсем друг човек ?! Дали наистина някой или пък някоя може да го промени ?!Ако следите историята ще разберете ! #6 in Romance - 05.06.2017 #3 in Romance...