Fate

Обмислени чувства

                        Глава VIII
                Обмислени чувства
- Е, братле, от хиляди километри си личи, че я обичаш...
- Не, а-аз... - Кам преглътна, въздухът не му стигаше.
- Не казвай нищо. Действай.
- Може би си прав. Отбягвах я твърде много време.
- Знаеш ли, че днес Хейс и Саманта се връщат от Италия?
- Да, аз ще отида да...
- Да, да върви. Довечера може да излезем.
  Камерън не каза нищо. Просто се запъти да открие Скайлър. Дори не можеше да повярва как едни думи го накараха да разкрие чувствата си, които таеше в себе си известно време.
- И какво ще правиш? - попита Лора с усмивка.
- Не знам. - каза Скай и сви рамене.
- Ей, как сте? - зададе се Кам с усмивка.
- Д-добре. - каза жена му.
- Ами, аз ще вървя. - каза другото момиче и си тръгна.
  Останаха само двамата.
- Какво ще п-правим? - попита Скайлър.
- Защо не отидем до театъра? 
- Театъра?
- Забележителности... Знаеш.
- Добре.
  Скай и Кам отидоха в античния театър. Горката тя, не бе посещавала такива места и й беше някак интересно. Но съществено чудно как той промени държанието си. Стесняваше се, дори се изчервяваше като домат. Докато слушаха гласът на оперния певец в залата, Камерън протегна ръка и я постави на рамото на Скайлър. Тя почувства как някакъв електрошок мина през нея и я озари. Беше й удобно, но едновременно с това сърцебиенето й се усили. Не каза нищо и сладко облегна глава върху топлото му рамо. Кам доволно се усмихна. Почувства се комфортно.
- Беше прекрасно, нали? - попита той, докато двамата излизаха от театъра.
- Да. Наистина красив глас, настръхнах.
- Какво ще кажеш да си вземем сладолед?
- Добре. - усмихна се тя.
  Двамата се доближиха до един щанд и си взеха сладолед. Кам - шоколадов, а Скай- ягодов. Седнаха на една пейка и се насладиха на сладоледа си. След време си тръгнаха и се прибраха у дома. През цялото време Скайлър беше замислена. Защо той е такъв? Просто изведнъж се появи мил, романтичен дори... Само мисълта за това я караше да настръхне. 
- Ехо, пристигнахме. 
  Тя не каза нищо. Слезе от колата и отиде в кухнята. Затопли печката, за да приготви вечеря.
- Едни приятели днес се връщат от Италия. Ще ми бъде приятно да ги срещне.
- Аха. - Скай продължаваше да бъде замислена и приготвяше храната.
-  Хей....какво ти става?
- Нищо.
- Кажи.
- Няма нищо. - каза тя с фалшива усмивка.
- Кажи ми какво ти е! - Камерън леко разярен дръпна ръката й. - Кажи ми какво има.
- Какво ми има? По-скоро на теб какво ти има. Изведнъж се появяваш толкова мил и загрижен, сякаш ме обичаш...
- Имам да ти обяснявам много.
- Добре. - тя седна на дивана. - Слушам.
  Кам седна до нея и я погледна.
- Е, ще говориш ли?
- Да. Ами... От доста време забелязах, че си падаш по мен. Но аз го пренебрегвах. Увлякох се по теб, но го криех, просто се страхувах, защото не съм се влюбвал искрено досега. И днес поговорих с Наш и осъзнах, че не мога да го крия повече. Лош съм. Но не и към теб. А когато съм такъв съжелявам. Аз те обичам, Скайлър!
  Тя го погледна изненадано.
- Объркана съм.
- Ще те оставя да помислиш малко. 
  Камерън наметна якето си и излезе. Скай мълчеше. Това истина ли е...?

Ето я и новата част! Съжалявам ,че не съм качвала скоро некст..., но покрай училище не ми остава време. Ще се опитвам да качвам по-често. А сега приятно четене !