Fate

Малко време с теб

                       Глава XXIII
                Малко време с теб
Любовта може да те отведе толкова далеч. Може да ти донесе толкова болка и нещастие. Едновременно да се усмихваш, а заедно с това сърцето ти да умира. Така се чувстваше и Камерън в момента. Вътрешно се обвиняваше за всички грешки, които допусна. Седна разярено на леглото и подпря глава с дълбока въздишка. Пред очите му се появиха всички техни моменти заедно. Първия път, когато зърна лицето й. Първото им докосване. Всяка прегръдка, въздишка, всяка дума, усмивка. Всичко. Той се изправи и хвърли яростно малкото огледалце на шкафчето с вик. 
- Не отново. - шептеше той. - Този път ще си моя. - хвърли се върху леглото и затвори очи.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
- Не! - крещеше Сам, а лешниковите й очи ярко проблясваха.
- Какво има? - погледна я с любопитство Скайлър.
- Не можеш просто да го оставиш. Познавам Камерън. Нямаш колко надут беше преди да те срещне. Нито пък с колко изкарваше на седмица. Но сега той се промени. Заради теб. И ти не можеш просто да си тръгнеш. Знам, боли, трудно е, но си струва. Не се предавай! - Саманта се усмихна и хвана раменете й с бледите си длани.
- А-аз дори не знам откъде да започна.
- Просто се върни у дома и потърси удобен момент, за да поговорите. Сигурна съм, че ще се получи.
- Благодаря ти! - Скай прегърна силно другото момиче.
- За нищо. Сигурна съм, че всичко ще бъде наред.
  Скайлър взе чантата си и се запъти към вратата. С усмивка напусна къщата и вървеше към дома си.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
  След известно време тя вече бе пред дома си. Закрачи леко и се озова в хола. Тя го огледа внимателно, след което набързо влезе в стаята си, където завари съпруга си да спи на леглото й.
  "Няма да го будя." - помисли си и седна на стола близо до заспалия си съпруг. - "Толкова е... Очарователен. Ако можех да заспивам и да се събуждам с това..."
- Скайлър? - мислите й бяха прекъснати от събудилия се Камерън. - Наблюдаваш ме, докато спя? - усмихна се той и очи му заиграха.
- Не. Просто се прибрах и...
- Няма значение. Липсваше ми. - каза той с усмивка.
- И ти на мен.
  Той пристъпи напред с омайната си усмивка.
  "Само да не иска целувка."
  Но той просто й даде сладка прегръдка. Обгърна я с едрите си ръце, а тя облегна глава на рамото му. Постояха така и се отделиха. И двамата се бяха изчервили доста.
- Искаш ли спагети? - попита Скай.
- Да, защо не.
- Тогава отивам да приготвя.
  Тя побърза да се изниже от неудобната ситуация и отиде в кухнята. Извади нужните продукти и приготви вкусни спагети.
- Какво усеща носа ми? - попита Камерън с насмешка.
- Спагети, разбира се.
- Искам да ям! - намуси се лигаво той.
- Добре! Сядай, бебе такова!
- Не! Този път ти ще си бебето.
- Какво правиш? - развика се и докато се усети вече беше в ръцете на съпруга си. Той я постави на стола и отиде да сервира.
- Не, Камерън! Всичко ще разсипеш! - смееше се момичето. - Сериозно? По-зле не можа ли да ги поставиш?
- Че какво им е?
- Само ги погледни!
- Няма значение. Хайде да ядем!
  Двамата лакомо започнаха да вечерят. След това Скай вдигна масата и се запъти към стаята си.
- Почакай.- спря я Кам.
- Какво има?
- Искаш ли да изиграем една игра?
- С удоволствие.
  Двамата седнаха на познатия ни кожен диван и извадиха плейстейшъните. Играта беше Fifa. И както винаги Камерън побеждаваше. Досега.
- Как правиш тези трикове? - гледаше ококорено той.
- Честно казано, изобщо не знам какво правя. - засмя се тя. - Просто натискам произволни бутони.
- Това е комбинацията, която винаги печели, а аз никога не съм успявал да я направя.
- Е, свиквай. Защото аз успях.
- Сега ще видиш колко си успяла.
- Не, недей! - Скайлър беше легнала на дивана и Камерън я гъделичкаше.
- Какво каза? Кой е победителят?
- Аз!
- Какво? Не чух правилно?
- Ти.
- Кой?
- Ти!
- Добре. - той престана да я гъделичка и остави плейстейшъна.
- Не е честно, ти мамиш! 
- Хайде да не спорим. Да изгледаме един филм.
- Три метра над небето?
- Не! Сан Андреас.
- Три метра.
- Сан Андреас.
- Но аз искам три метра! - намуси се тя.
- Добре! Пускай филма.
- Да! - Скай пусна филма.
  По едно време тя облегна глава на рамото на Камерън и заспа едва по средата на филма.
- Трябваше Сан Андреас. - отвърна сърдито той и изключи филма. - Сега е време да те занеса. - той я взе на ръце  и се запъти към стаята й.
Не... - прошепна тихо тя. - Искам при теб.
- При мен? Д-добре.
  Не че се случваше за първи път. Камерън разтегна дивана, постави съпругата си и легна от външната страна. Покри и двамата с топло одеяло и затвори очи. Не можеше да мигне. Докато не усети обвитите ръце на съпругата му около кръста си. Топлината от прегръдката го унесе в сладък и спокоен сън.
 "Искаше ми се всяка вечер да е такава." - помисли си Скайлър и заспа...