Глава XXIII
Малко време с теб
Любовта може да те отведе толкова далеч. Може да ти донесе толкова болка и нещастие. Едновременно да се усмихваш, а заедно с това сърцето ти да умира. Така се чувстваше и Камерън в момента. Вътрешно се обвиняваше за всички грешки, които допусна. Седна разярено на леглото и подпря глава с дълбока въздишка. Пред очите му се появиха всички техни моменти заедно. Първия път, когато зърна лицето й. Първото им докосване. Всяка прегръдка, въздишка, всяка дума, усмивка. Всичко. Той се изправи и хвърли яростно малкото огледалце на шкафчето с вик.
- Не отново. - шептеше той. - Този път ще си моя. - хвърли се върху леглото и затвори очи.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
- Не! - крещеше Сам, а лешниковите й очи ярко проблясваха.
- Какво има? - погледна я с любопитство Скайлър.
- Не можеш просто да го оставиш. Познавам Камерън. Нямаш колко надут беше преди да те срещне. Нито пък с колко изкарваше на седмица. Но сега той се промени. Заради теб. И ти не можеш просто да си тръгнеш. Знам, боли, трудно е, но си струва. Не се предавай! - Саманта се усмихна и хвана раменете й с бледите си длани.
- А-аз дори не знам откъде да започна.
- Просто се върни у дома и потърси удобен момент, за да поговорите. Сигурна съм, че ще се получи.
- Благодаря ти! - Скай прегърна силно другото момиче.
- За нищо. Сигурна съм, че всичко ще бъде наред.
Скайлър взе чантата си и се запъти към вратата. С усмивка напусна къщата и вървеше към дома си.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
След известно време тя вече бе пред дома си. Закрачи леко и се озова в хола. Тя го огледа внимателно, след което набързо влезе в стаята си, където завари съпруга си да спи на леглото й.
"Няма да го будя." - помисли си и седна на стола близо до заспалия си съпруг. - "Толкова е... Очарователен. Ако можех да заспивам и да се събуждам с това..."
- Скайлър? - мислите й бяха прекъснати от събудилия се Камерън. - Наблюдаваш ме, докато спя? - усмихна се той и очи му заиграха.
- Не. Просто се прибрах и...
- Няма значение. Липсваше ми. - каза той с усмивка.
- И ти на мен.
Той пристъпи напред с омайната си усмивка.
"Само да не иска целувка."
Но той просто й даде сладка прегръдка. Обгърна я с едрите си ръце, а тя облегна глава на рамото му. Постояха така и се отделиха. И двамата се бяха изчервили доста.
- Искаш ли спагети? - попита Скай.
- Да, защо не.
- Тогава отивам да приготвя.
Тя побърза да се изниже от неудобната ситуация и отиде в кухнята. Извади нужните продукти и приготви вкусни спагети.
- Какво усеща носа ми? - попита Камерън с насмешка.
- Спагети, разбира се.
- Искам да ям! - намуси се лигаво той.
- Добре! Сядай, бебе такова!
- Не! Този път ти ще си бебето.
- Какво правиш? - развика се и докато се усети вече беше в ръцете на съпруга си. Той я постави на стола и отиде да сервира.
- Не, Камерън! Всичко ще разсипеш! - смееше се момичето. - Сериозно? По-зле не можа ли да ги поставиш?
- Че какво им е?
- Само ги погледни!
- Няма значение. Хайде да ядем!
Двамата лакомо започнаха да вечерят. След това Скай вдигна масата и се запъти към стаята си.
- Почакай.- спря я Кам.
- Какво има?
- Искаш ли да изиграем една игра?
- С удоволствие.
Двамата седнаха на познатия ни кожен диван и извадиха плейстейшъните. Играта беше Fifa. И както винаги Камерън побеждаваше. Досега.
- Как правиш тези трикове? - гледаше ококорено той.
- Честно казано, изобщо не знам какво правя. - засмя се тя. - Просто натискам произволни бутони.
- Това е комбинацията, която винаги печели, а аз никога не съм успявал да я направя.
- Е, свиквай. Защото аз успях.
- Сега ще видиш колко си успяла.
- Не, недей! - Скайлър беше легнала на дивана и Камерън я гъделичкаше.
- Какво каза? Кой е победителят?
- Аз!
- Какво? Не чух правилно?
- Ти.
- Кой?
- Ти!
- Добре. - той престана да я гъделичка и остави плейстейшъна.
- Не е честно, ти мамиш!
- Хайде да не спорим. Да изгледаме един филм.
- Три метра над небето?
- Не! Сан Андреас.
- Три метра.
- Сан Андреас.
- Но аз искам три метра! - намуси се тя.
- Добре! Пускай филма.
- Да! - Скай пусна филма.
По едно време тя облегна глава на рамото на Камерън и заспа едва по средата на филма.
- Трябваше Сан Андреас. - отвърна сърдито той и изключи филма. - Сега е време да те занеса. - той я взе на ръце и се запъти към стаята й.
Не... - прошепна тихо тя. - Искам при теб.
- При мен? Д-добре.
Не че се случваше за първи път. Камерън разтегна дивана, постави съпругата си и легна от външната страна. Покри и двамата с топло одеяло и затвори очи. Не можеше да мигне. Докато не усети обвитите ръце на съпругата му около кръста си. Топлината от прегръдката го унесе в сладък и спокоен сън.
"Искаше ми се всяка вечер да е такава." - помисли си Скайлър и заспа...
VOUS LISEZ
Fate
Roman d'amourДали великия Камерън Далас може да се промени ?! От плейбой да стане грижовен съпруг?! Да стане съвсем друг човек ?! Дали наистина някой или пък някоя може да го промени ?!Ако следите историята ще разберете ! #6 in Romance - 05.06.2017 #3 in Romance...