Fate

При мама

                    Глава ХХVI
                     При мама
Камерън и Скайлър дълго пътуваха по порутените пътища. Вече се усещаше свеж бриз. Свежа трева, роса, цветя, животни, дървета. Цялата атмосфера на майката природа. Скай стоеше облегната назад и чувстваше мекия ветрец, веещ кестенявите й коси. Едновременно с красивите спомени на Крависвил се появиха и последните. Сякаш тежката бащина ръка отново силно нарани бузата й.
- Всичко е наред. - гласът на съпруга й озари мислите й, а неговата ръка силно стисна нейната.
  Тя се усмихна уверено и продължи да се взира в задминаващите я дървета и спомени от детството.
- Ето, че пристигнахме. - усмихна се Кам и погледна в огледалото, където видя веселото лице на съпругата си.
  Момичето кипеше от щастие. Макар малко изплашена от предстоящите й събития, се надяваше да спаси брат си и вината да изчезне.
  Двамата слязоха бързо от луксозния автомобил и се запътиха към близката порутена колиба, т.е. бившия дом на Скайлър. Тя го обичаше, все пак там са всичките й спомени. Обичаше го, до последните спомени с човека, когото трябваше да нарича "свой баща". Оттам нататък всичко се срути. Двамата се спряха пред изкривената вратичка и се погледнаха странно.
- В-влизаме ли? - попита тя, опитвайки се да скрие стреса, който изпитваше.
- Добре. - отново уверена усмивка заигра по лицето на Камерън. - Той няма да бъде там, а и да е, аз съм тук.
  Съпругата му въздъхна и затвори очи. Допря ръката си до ръчката и рязко отвори вратата. Бе все така прашно и мръсно в старата колиба. Тя вееше ръка около лицето си и кашляше, поради прашинките във въздуха. Мина през малкото холче и влезе в стаята на брат си. Поогледа вътре и осъзна, че той не е в къщата, но е бил тук до скоро.
- И сега..? - попита със страх в очите тя.
- Защо не... Изчакаме?
- Ти полудя ли?! - изкрещя яростно момичета.
- Какво? Защо?
- Ами ако онз-зи дойде?
- Няма страшно. - момчето се приближи до нея и обхвана раменете й. - Нека почакаме малко.
- Добре. - отвърна тя с въздишка и седна на твърдия прашен диван.
  Мина половин час. Половин час, който Скай прекара в изтрещяване. Ту се разхождаше из хола, говорейки си нещо, ту сядаше на поскърцващия диван и въздишаше тежко.
- Успокой се! - каза усмихнато Кам.
- Как може да си толкова спокоен?
- Може би съм оптимист.
- Не!
- Виж, не намирам причината, поради която си толкова стресирана. 
- Не си преживял това, което и аз! - извика изнервена, а от шоколадовите й очи се показаха сълзи.
- Не искам да се страхуваш от него, ясно? - Камерън също извика яростно. - Аз съм тук и не ме интересува дали той ще се появи, защото съм до теб и ще те пазя.
  Тя го изгледа и се приближи готова да получи една от топлите му прегръдки. Но скърцането на вратата ги прекъсна. От нея се появи висок, слаб младеж, приличащ на Скайлър. По бледото му лице си личаха  капки пот и пръст от труда. 
- Джак! - извика силно момичето и се хвърли в младото момче пред нея. 
- С-скайлър!? - той се отдръпна от нея и я изгледа смаяно за секунда.
  Той отново се върна в сладката прегръдка на сестра си. Успя да съзре и Камерън и бързо се отдръпна от прегръдката. Приближи се до него и му стисна ръката, гледайки го с уважение.
- Но защо?
- Как защо? За да те измъкнем оттук! - отвърна весело сестра му.
- Наистина? Ами т-татко?
- Дори не го наричай така. - разплака се сестра му. - Той не е наш баща и не се държи с нас като такъв. Да вървим.
- Но ако се ядоса?
- Това не е наша работа. - усмихна се той. - Хайде!
  Тримата се запътиха към колата. Г-н Далас седна зад волана, а Скайлър и Джак се настаниха отзад. Братът на момичето гледаше задминаващата го гледка с усмивка.
- Къде отиваме? - попита той.
- При мама. - усмихна се Скай и облегна глава на раменете му. Затвори очи и красиви спомени преминаха през главата й...

Ето и новата част...благодаря ви...на тези,които четат книгата ми и продължават да го правят! Правите ме много щастлива! Благодаря ви още веднъж! А сега...Приятно четене!