Fate

Не мога да съм такъв с нея

                        Глава VII
         Не мога да съм такъв с нея
Скайлър продължи да се върти в леглото. Уви, беше й трудно да заспи. Не можеше и за миг да отърси от съня си. Мислите й се бяха заплели в ума й и не го оставяха да си почине. Тя се надигна от леглото и бавно отвори леко поскърцващата врата на стаята си. В хола бе празно и тихо. Телевизора бе изгасен, а дивана - разхвърлян. Камерън го нямаше.
  Скай се запъти към кухнята. Отвори хладилника, търсейки с погледа си мляко. Млякото винаги успокоява и ти помага да заспиш. Пречиства ума ти и гарантира поне сладки сънища след купищата проблеми. Докато се пресягаше да вземе млякото, тя чу стъпки зад себе си. Инстинктивно тресна вратата на хладилника и се обърна. Сблъска се с нещо. Или по-скоро с някого. Камерън. Той стоеше пред нея, притиснат в нея, и я гледаше, колкото можеше да се види в тъмната бездна. Скайлър се отдръпна назад притеснена и буквално се залепи за хладилника. 
- Какво има? - попита той, докато я гледаше странно. Това още повече я човъркаше.
- Н...Нищо... Просто... - бучка застана в гърлото й и преглътна няколко пъти, премигвайки с очи. - Кошмар...
  Кам не каза нищо. Просто я хвана за ръката. Тя усети как пръстите й, притиснати в тези на съпруга й, потръпват. Сякаш се препарираха или се бяха счупили и не можеха да помръднат. Той я поведе към хола, а тя не каза нищо. Стигнаха до дивана.
- Искаш ли д-да спя с т-т-теб? - Скайлър заекваше, надявайки се да получи отрицателен отговор.
- Да, нищо особено. Всички имаме кошмари и знам колко неприятно е това. - отвърна той.
  "Как може да е толкова спокоен? Та ние... Да... С-спим заедно?" - мислеше си тя .
- Давай, няма нищо страшно. - каза той с усмивка. Това я увери, някак си, колкото и неуверена да се чувстваше.
- Защо ти не легнеш отвътре?
- И да те оставя да паднеш? Забрави.
  Скай се засмя и се настани на дивана. Зави се с топлото одеяло, а Камерън се шмугна след нея. Тя лежеше плахо и не смееше да гъкне. Надяваше се той да не чуе бурните ритми на сърцето й. Искаше й се да се гушне в него, но поради разстоянието, което той бе оставил между тях, се притесняваше, че иска твърде много. Затова се притискаше към края, опитвайки се да заспи.
  По някое време, колкото и странно да звучи, тя свикна с обстановката и се унесе. Инстинктивно се доближи до съпруга си и го обви с нежните си ръце. Усети тежкия му гръб притиснат в нейното крехко тяло. Всъщност леко се разсъни, не беше в най-заспалото си състояние. И колкото и неудобно да се чувстваше, искаше това и щеше да си намери оправдание, че е заспала и не се е усетила. А Кам... Той също се чувстваше комфортно в тази топла прегръдка. За пръв път някое момиче му бе създало такъв комфорт при спането с нея. 
  По едно време Скайлър отвори очи. Чуваше тиктакането на часовника. Освен него в къщата цареше тишина. Но до себе си не усети силната опора на съпруга си. Притеснена скочи от дивана и топлото одеяло и се огледа. Завари ,,мъжа си" малко по-наляво от дивана, заспал дълбоко. Скайлър тихо се изправи, обу пухените си лилави чехли и бавно отиде до стаята си. Извади одеяло от един шкаф и се приближи до сладко заспалия си съпруг. Разгърна одеялото и го зави, колкото да не настине. Душа не й даваше да го събуди, беше като ангел. Тя леко се усмихна. Върна се в топлия диван и се зави, опитвайки се да заспи. 
  Тя се събуди, усещайки топлината на дивана, но него го нямаше. Той дойде до нея с поднос, пълен с мляко и бисквитки.
- Добро утро! - усмихна се чаровно той.
- Добро утро. - отговори тя и огледа вкусните бисквитки. - Ама ти готвиш ли?
- Само това мога. - засмя се той. 
- Ами... добре. - изкиска се тя. - Нека похапнем.
  Двамата седнаха и се насладиха на прекрасните курабийки, предоставени от г-н Далас.
- Някакви планове за днес? - избърбори с пълна уста.
- Не знам.
- Какво ще кажеш да се отидем някъде на разходка? 
- Двамата ли? - Скайлър се развълнува.
- Както ти искаш.
- Май ще е по-добре да повикаме някого. - Искаше да са само двамата, но определено нямаше да покаже чувствата си пред него.
- Облечи се, аз ще говоря с Наш и Лора.
  Скай стана и влезе в стаята си. Облече си розова рокличка и нанесе съвсем лек грим: сладко малиново червило, тънка очна линия и малко телесни сенки за очи. Пръсна се с парфюм и се показа. Камерън я изгледа с усмивка и каза:
- Ще се качим в колата. Лора и Наш ще ни чакат в парка.
  Двамата се качиха в луксозния автомобил.
  Тя гледаше задминаващите я дървета. Спомни си за първия път, когато се качи в колата - за деня на сватбата й.
- Пристигнахме! - чу се силния тон на Кам.
- Добре. - отвърна тя и слезе от колата.
- Скайлър! - зададе се Лора и я прегърна. - Много си красива!
- Благодаря! - отвърна Скай. - Ти също!
  Така се поздравиха и се разделиха: Камерън и Наш отидоха да си вземат по бира и да си поговорят по мъжки, а Скайлър и Лора да си вземат сладолед и да се разходят.
  Двете се разхождаха из красивия парк.
- Е, как върви? - Лора наруши тишината помежду им.
- Добре. - отвърна другото момиче.
- Имам предвид с Камерън.
- Ъъ... - сърцето й заби лудо. - Добре...
- Има нещо между вас, личи си.
- Наистина ли?
- Да.
- Не знам, аз... Определено съм привлечена към него, но се вижда, че той не изпитва същото.
- Сигурна съм, че го изпитва. А ти обичаш ли го?
- Да... Не... Не знам! 
- Спокойно, всичко ще се нареди. - прегърна я Лора. - Хайде, да си вземем сладоледа.
- Добре...
  Момчетата стояха на масата и отпиваха от втората си бира.
- Няма да пия трета, че Лората ще ме пребие. - и двамата се засмяха. - Скайлърката няма ли също да го направи?
- Наш, познаваш ме добре, нали?
- Да. Чудно ми е как живееш с крехкото момиче. Ти си жесток с такива като нея.
- Именно. Усещам потрепването й при всеки неудобен момент. Аз не го изпитвам. Обичам да им спирам дъха, но когато се опитам да го приложа на нея, нещо ме удря в сърцето. Не мога да го направя с нея. Не мога ей така да разбия сърцето й. Всеки нейн тъжен поглед, всяка сълза, въздишка ме нараняват тройно. Не мога... Не и с нея...

Здравейте! Съжалявам ,че не съм качвала скоро некст , но поради училище не ми остава време . Но ще се опитам да казвам по -често ! А сега приятно четене!
П.с. Благодаря за 100+ преглеждания . Това значи много за мен 😘😚😙 Благодаря ви !!!