Глава XVII
Заблуда
Минаха часове, откакто Скайлър бе в спешното отделение, а на Камерън му се сториха цяла вечност. Саманта бе подпряла кафевите си масури на рамото на Хейс, а той се взираше в една точка. Някак бе отчаян. Вал не беше на себе си. Ставаше и изпиваше по едно кафе на час, а после пак обикаляше из коридора.
Изведнъж цялото това "спокойствие" бе нарушено. От отделението излезе лекарят и всички станаха, чакайки с нетърпение.
- Как е тя? - попита Кам притеснено.
- Добре е. Няма опасност за живота. - всички си отдъхнаха. - Но ще усеща още болка след инцидента. Някой може да влезе да я види, но тя все още не се е събудила.
- Кой ще влезе? - попита Сам.
- Предлагам да е Камерън! - каза Вал, отпивайки от поредното си кафе. Сигурно доста я е освежило.
- Аз? - изгледа той изненадано.
- Да, ти.
- Но... Не искаш ли да я видиш? Все пак ти си й майка и...
- Влизай! - Сам го избута към вратата.
Перчемият се усмихна леко и отвори вратата. Пристъпи с леки крачки към леглото, на което лежеше съпругата му, цялата в рани и синини. Нещо задуши гласните му струни и сви сърцето му. Може би страх. Страх, че е виновен за всичко, което се случи.
- Скай... - прошепна той и се изкашля шумно. Седна внимателно на бялото диванче до болничното легло. - Знам, че ме чуваш. И искам да ти кажа, че съжалявам. За всичко. Ако ти го бях казал в самото начало, нищо от това нямаше да се случи. Наистина съжалявам. - въздъхна тежко.
Настъпи тишина. Той продължи да се взира в съпругата си. Защо съдбата е толкова жестока? Защо всичко това трябваше да се случи точно на нея? Това невинно момиче получи най-големия си кошмар. Женитба на сила... Отвратителен съпруг, в който се влюби... И баща, който я преби до смърт... Но... Казват, такава е съдбата. Изненадва те, когато си с гръб към нея и така те поваля, че трудно се изправяш без нечия помощ и подкрепа.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Камерън продължи да стои със сведена глава до съпругата си. Чуваха се само звуците на апаратите и шумните викове от коридора. Колко тъга е събрана в тази сграда. Колко души я напускат и отиват към Рая. Колко излизат с разбити сърца. Не... По-лошо... Разбит живот...
Нещо разбуди мислите му - отварянето на кафявите очи на жена му. Скайлър се огледа. Зрението й още бе замъглено. Усети потръпваща болка по цялото си тяло и присъствието на съпруга си.
- Камерън... - успя да прошепне. Нещо я давеше, но пак беше по-добре от преди.
- Скай! - Кам подскочи от дивана. Определено не сдържа вълнението си. - К-как си? - прибави леко притеснен.
- Цялото тяло ме боли, но съм добре. - отвърна усмихнато тя и се облегна на възглавницата си.
- Ще го накарам да си плати...
- Камерън, недей! - по лицето й се изписа страх и притеснение.
- Но... Той ти причини всичко това.
- Знам, но...
- Няма но! Ще го накарам да си плати!
- Не го прави, моля те.
- Добре...
- Благодаря. - тя облегна глава на рамото му. - Между другото... - усмихна се. - Кога ще ме изпишат? Не ми се стои в тази дупка.
- Извинете... - оттам нахлуха Вал, Сам и Хейс с ведри лица.
- Здравейте! - поздрави ги Скайлър и ги прегърна един по един.
- Лекарите казаха, че състоянието ти вече не е опасно. Затова може да се прибереш още сега. - каза усмихнато майка й.
- Това е прекрасно! Искам да се махна оттук!
- Добре, ще ти помогна. - усмихна се съпруга й и помогна да се изправи.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Всички напуснаха болницата. Сам и Хейс се прибраха в дома си, а Камерън , Скайлър и Вал отидоха в дома на младоженците.
- Еха, тук е много красиво! - каза майката, оглеждайки хола.
- Нали. - усмихна се дъщерята. - Ела в стаята ми.
- Аз ще взема бира. Хейс обеща да намине. - каза Кам и се пресегна към хладилника.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Скайлър и майка й влязоха в стаята. Тя започна внимателно да подрежда вещите си, както преди да си тръгне. Болезнени спомени обляха ума й. Сякаш баща й пак беше пред нея и силно я повали на студените изкъртени дъски. Бузата й бе червена като залеза, а цялото й тяло изтръпваше от силните удари, които й нанасяше той. Онзи Рикардо... Добрият баща, който вечно я ободряваше и носеше чаровната си усмивка. Бащата, който не забравяше да я прегърне поне по десет пъти на ден. Този.....просто изчезна. Парите го превърнаха в най-големия кошмар за Скайлър.
- Скайлърче? Къде се отнесе?
- Никъде. - тя отново се върна в стаята си с красиви лилави нюанси.
- Кажи ми...
- Ами, чудех се... Къде ще живееш?
- Само тази вечер при вас. После ще отида при една приятелка. Не се притеснявай. Но не това те мъчи. Да не би да е нещо, свързано с баща ти?
- Не, не. Той вече не е мой баща, мамо. - каза тя с болка в очите. Колкото и да болеше, това бе истината.
- Тогава знам какво е.
- Какво?
- Камерън... Виждам, че ви е трудно, но се обичате. В очите ви се чете блясък. Един за друг сте.
- Може би... Си права. - каза Скай....и свенливо сведе глава.
- Защо не поговориш с него?
- Ще опитам. - каза момичето и се насочи към него с грациозната си походка. И с много мускулни болки, разбира се.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Хейс и Камерън пийваха по бира и си говореха на долния етаж.
- Е, братле, вече официално си влюбен. - каза сладко Хейс.
- Не мога да го крия. Тя ми взе ума.
- Личи си. Какво ще правиш?
- Как какво? Ще й кажа.
- Искреността е най-важна.
- Не мога да го опиша, братле. Никога не съм се влюбвал така. Всъщност, никога не съм се влюбвал истински. Всичко е било преструвки. Обичам я, бих й свалил звездите, а ако някой я нарани, съм готов да го унищожа.
- Това е любов, Кам. И освен това трябва да приемеш много неща.
- Например?
- Вече няма да спиш с другите момичета.
- Прав си.
Излизайки от стаята, Скайлър се озова в хола. Тя внимателно слезе и притвори вратата, готова да каже нещо. Но се залюбопитства от разговора. Тези думи... Я разубедиха. Тя се върна в стаята си, разочарована. Жалко, че чу само последното...
- Какво стана?
- Нищо.
- Не говорихте ли?
- Не.
- Добре ли си?
- Да.
"Щом иска да е с другите момичета, така да бъде." - една сълза щеше да се спусне по лицето й, но Скай я задържа и се усмихна. Колкото и да болеше...Ето я и новата част....и по-дълга....дано да съм ви изненадала с тези действия.....е Приятно четене!
VOCÊ ESTÁ LENDO
Fate
RomanceДали великия Камерън Далас може да се промени ?! От плейбой да стане грижовен съпруг?! Да стане съвсем друг човек ?! Дали наистина някой или пък някоя може да го промени ?!Ако следите историята ще разберете ! #6 in Romance - 05.06.2017 #3 in Romance...