Fate

Заблуда

                        Глава XVII
                          Заблуда
 Минаха часове, откакто Скайлър бе в спешното отделение, а на Камерън му се сториха цяла вечност. Саманта бе подпряла кафевите си масури на рамото на Хейс, а той се взираше в една точка. Някак бе отчаян. Вал не беше на себе си. Ставаше и изпиваше по едно кафе на час, а после пак обикаляше из коридора.
  Изведнъж цялото това "спокойствие" бе нарушено. От отделението излезе лекарят и всички станаха, чакайки с нетърпение.
- Как е тя? - попита Кам притеснено.
- Добре е. Няма опасност за живота. - всички си отдъхнаха. - Но ще усеща още болка след инцидента. Някой може да влезе да я види, но тя все още не се е събудила.
- Кой ще влезе? - попита Сам.
- Предлагам да е Камерън! - каза Вал, отпивайки от поредното си кафе. Сигурно доста я е освежило.
- Аз? - изгледа той изненадано.
- Да, ти.
- Но... Не искаш ли да я видиш? Все пак ти си й майка и...
- Влизай! - Сам го избута към вратата.
  Перчемият се усмихна леко и отвори вратата. Пристъпи с леки крачки към леглото, на което лежеше съпругата му, цялата в рани и синини. Нещо задуши гласните му струни и сви сърцето му. Може би страх. Страх, че е виновен за всичко, което се случи.
- Скай... - прошепна той и се изкашля шумно. Седна внимателно на бялото диванче до болничното легло. - Знам, че ме чуваш. И искам да ти кажа, че съжалявам. За всичко. Ако ти го бях казал в самото начало, нищо от това нямаше да се случи. Наистина съжалявам. - въздъхна тежко.
  Настъпи тишина. Той продължи да се взира в съпругата си. Защо съдбата е толкова жестока? Защо всичко това трябваше да се случи точно на нея? Това невинно момиче получи най-големия си кошмар. Женитба на сила... Отвратителен съпруг, в който се влюби... И баща, който я преби до смърт... Но... Казват, такава е съдбата. Изненадва те, когато си с гръб към нея и така те поваля, че трудно се изправяш без нечия помощ и подкрепа.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
  Камерън продължи да стои със сведена глава до съпругата си. Чуваха се само звуците на апаратите и шумните викове от коридора. Колко тъга е събрана в тази сграда. Колко души я напускат и отиват към Рая. Колко излизат с разбити сърца. Не... По-лошо... Разбит живот...
  Нещо разбуди мислите му - отварянето на кафявите очи на жена му. Скайлър се огледа. Зрението й още бе замъглено. Усети потръпваща болка по цялото си тяло и присъствието на съпруга си.
- Камерън... - успя да прошепне. Нещо я давеше, но пак беше по-добре от преди.
- Скай! - Кам подскочи от дивана. Определено не сдържа вълнението си. - К-как си? - прибави леко притеснен.
- Цялото тяло ме боли, но съм добре. - отвърна усмихнато тя и се облегна на възглавницата си.
- Ще го накарам да си плати...
- Камерън, недей! - по лицето й се изписа страх и притеснение.
- Но... Той ти причини всичко това.
- Знам, но...
- Няма но! Ще го накарам да си плати!
- Не го прави, моля те. 
- Добре...
- Благодаря. - тя облегна глава на рамото му. - Между другото... - усмихна се. - Кога ще ме изпишат? Не ми се стои в тази дупка.
- Извинете... - оттам нахлуха Вал, Сам и Хейс с ведри лица.
- Здравейте! - поздрави ги Скайлър и ги прегърна един по един.
- Лекарите казаха, че състоянието ти вече не е опасно. Затова може да се прибереш още сега. - каза усмихнато майка й.
- Това е прекрасно! Искам да се махна оттук!
- Добре, ще ти помогна. - усмихна се съпруга й и помогна да се изправи.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
  Всички напуснаха болницата. Сам и Хейс се прибраха в дома си, а Камерън , Скайлър и Вал отидоха в дома на младоженците.
- Еха, тук е много красиво! - каза майката, оглеждайки хола.
- Нали. - усмихна се дъщерята. - Ела в стаята ми.
- Аз ще взема бира. Хейс обеща да намине. - каза Кам и се пресегна към хладилника.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
  Скайлър и майка й влязоха в стаята. Тя започна внимателно да подрежда вещите си, както преди да си тръгне. Болезнени спомени обляха ума й. Сякаш баща й пак беше пред нея и силно я повали на студените изкъртени дъски. Бузата й бе червена като залеза, а цялото й тяло изтръпваше от силните удари, които й нанасяше той. Онзи Рикардо... Добрият баща, който вечно я ободряваше и носеше чаровната си усмивка. Бащата, който не забравяше да я прегърне поне по десет пъти на ден. Този.....просто изчезна. Парите го превърнаха в най-големия кошмар за Скайлър.
- Скайлърче? Къде се отнесе?
- Никъде. - тя отново се върна в стаята си с красиви лилави нюанси.
- Кажи ми...
- Ами, чудех се... Къде ще живееш?
- Само тази вечер при вас. После ще отида при една приятелка. Не се притеснявай. Но не това те мъчи. Да не би да е нещо, свързано с баща ти?
- Не, не. Той вече не е мой баща, мамо. - каза тя с болка в очите. Колкото и да болеше, това бе истината.
- Тогава знам какво е.
- Какво?
- Камерън... Виждам, че ви е трудно, но се обичате. В очите ви се чете блясък. Един за друг сте.
- Може би... Си права. - каза Скай....и свенливо сведе глава.
- Защо не поговориш с него? 
- Ще опитам. - каза момичето и се насочи към него с грациозната си походка. И с много мускулни болки, разбира се.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
  Хейс и Камерън пийваха по бира и си говореха на долния етаж.
- Е, братле, вече официално си влюбен. - каза сладко Хейс.
- Не мога да го крия. Тя ми взе ума.
- Личи си. Какво ще правиш?
- Как какво? Ще й кажа.
- Искреността е най-важна.
- Не мога да го опиша, братле. Никога не съм се влюбвал така. Всъщност, никога не съм се влюбвал истински. Всичко е било преструвки. Обичам я, бих й свалил звездите, а ако някой я нарани, съм готов да го унищожа.
- Това е любов, Кам. И освен това трябва да приемеш много неща.
- Например?
- Вече няма да спиш с другите момичета.
- Прав си.
  Излизайки от стаята, Скайлър се озова в хола. Тя внимателно слезе и притвори вратата, готова да каже нещо. Но се залюбопитства от разговора. Тези думи... Я разубедиха. Тя се върна в стаята си, разочарована. Жалко, че чу само последното...
- Какво стана?
- Нищо.
- Не говорихте ли?
- Не.
- Добре ли си?
- Да.
"Щом иска да е с другите момичета, така да бъде." - една сълза щеше да се спусне по лицето й, но Скай я задържа и се усмихна. Колкото и да болеше...

Ето я и новата част....и по-дълга....дано да съм ви изненадала с тези действия.....е Приятно четене!