Fate

Щастлив край!

                         Глава ХХХ
                    Щастлив край
Камерън стоеше задрямал пред прозореца на стария склад. Изведнъж един проницателен вик прекрати и без това неспокойния му сън. Той стана рязко и се ослуша. Стори му се, че е чул гласа на Скайлър и не грешеше. Взе фенерчето си и бавно и внимателно отвори вратата на склада. Влезе вътре и се изкачи по стълбището, водещо към второто ниво на склада. Виковете приближаваха все повече и повече. Това наистина бе Скай и той бе по-убеден от всякога. Докато изкачваше стъпалата в главата му нахлуха всякакви въпроси. Защо са отвлекли точно невинната Скайлър? Кой стои зад всичко това? Той бе напълно сигурен че ще научи отговорите на всичките си въпроси точно сега. Но най-важното от всичко беше да я  спаси . Сега той я обичаше повече от всякога. Кам вече бе изкачил стълбището и се намираше в тъмен и дълъг коридор. Изведнъж той чу два мъжки гласа и побърза да се скрие зад един от рафтовете. Том се доближи до рафта и започна да говори.
- Г-н Родригез, бъдете абсолютно сигурен, че малката няма да издържи още дълго така. След всичките мъчения, които й причиних веднага ще изплюе камъчето и ще се обади на мъжлето си. Кълна се, или да не се казвам Том Педро Ланзани.
- Надявам се да си прав, Том. Иначе знаеш какво ще последва. - появи се и другия мъж. Той не бе кой да е, а Рикардо, бащата на момичето. - Сега ще науча тази непокорница на обноски.
  Камерън не бе никак изненадан от това, след като видя как преби почти до смърт невинната си любима можеше да очаква всичко от него. Той помръдна по вляво, за да може да чува още по-ясно разговора им, но без да иска бутна един кашон и той падна на земята. Двамата мъже се завъртяха и се ослушаха.
- Какво по дяволите беше това?! - попита Том.
- Няма значение. Ако изпълниш исканията ми ще бъдеш добре награден. Повярвай ми, не искаш да ме разочароваш.
  Рикардо слезе по стълбите, а Том продължи по дългия коридор и влезе в една стаичка. Там седеше на един стол завързаната и загубила всяка надежда за спасение Скайлър. Тя имаше тиксо на устата си, което й пречеше да вика и крещи за помощ. Имаше синини и рани по цялото тяло, включително и лицето. Някои от тях бяха вече съсирнали, а други все още кървяха. Но нея не я интересуваше какво още ще й причинят, за да постигнат целта си. Страхуваше се от това, че ще навредят на любимия. Мислите й бяха прекъснати от отварянето на вратата. Оттам влезе Том. Доближи се до нея и дръпна тиксото на устата й, при което тя извика от болка.
- Е, малката, явно няма да е толкова лесно. По-жилава си, отколкото мислех. Но не разбирам едно нещо: защо продължаваш да упорстваш? Защо си мислиш, че всичко става с едно щракване с пръсти. Ти все още вярваш, че твоя принц ще нахлуе през вратата и ще те спаси. Но това не е филм, а реалност, скъпа. А и плюс това не мисля, че той ще рискува да загуби всичко заради една никаквица като теб. Ако те обичаше досега щеше да ти го е признал. Но не. Той не го направи, защото ти за него си нищо, Скайлър. Ако Далас притежаваше това чувство обич, щеше ли да прекарва всяка нощ с различна и след това да ги зарязва? Помисли добре по този въпрос.
- Но откъде знаеш всичко това за нас? - едва пророни момичето.
- Баща ти ме нае да бъда охранител на сватбата ви. След това той ми разказа как си избягала от мъжа си и си отишла в дома му. Също и как те е пребил, за да ти даде урок, но ти така и не си омекнала. Но той се закле да ти върне тъпкано за всичко. Оттогава аз много прецизно те наблюдавах, теб и Камерън. Знам всичко за вас. Всичко ще стане много по-лесно и бързо за теб и за мен, ако просто вземеш телефона и му се обадиш.
- Няма да го направя! Няма да ме пречупиш! И предай на шефа си, че методите му няма да проработят! Правете каквото искате с мен, но оставете Камерън намира. Той няма нищо общо с това. - изкрещя Скай.
- Добре тогава! Не исках да стигам до там, но ти не ми остави избор. - въздъхна Том, сложи тиксото на устата отново и излезе от стаята.
  А през цялото това време Кам стоеше зад вратата и очакваше момента в който насилникът ще я отвори. И това наистина стана. Без много да му мисли, той заби един юмрук в корема на Том и той припадна. Точно както в приказките принцът нахлу през вратата, за да спаси своята принцеса. Той изтича до нея, махна тиксото от устата й и отвърза ръцете и краката й. Тя бързо скочи в обятията му и каза през сълзи:
- Камерън, знаех, че ще дойдеш! Съжалявам за всичко което се случи! Обичам те! 
- И аз съжалявам, Скай! И аз те обичам, но трябваше отдавна да ти го кажа.
  Той взе на ръце пострадалата си съпруга и бързо излезе от склада. Бързо стигнаха до луксозния автомобил. Той постави съпругата си на предната седалка до него и потеглиха с бърза скорост към най-близката болница. Слязоха от колата и влязоха в болницата, където я приеха в едно от отделенията и промиха раните й. През това време Камерън седеше на вече познатото ни бяло кожено канапе, чудейки се как е любимата му. След около 20 минути доктора излезе.
- Как е тя, докторе? - попита измъчен той.
- Ами раните не са толкова опасни, промихме ги и може още днес да се прибере вкъщи.
  След миг и Скайлър излезе от отделението, цялата превързана и насинена, но все пак щастлива. Щастлива, че най-накрая всичко приключи и ще може да се отдаде на нормален живот със съпруга си. Между тях нямаше никакви пречки и те бяха по-влюбени един в друг от всякога. Те бързо се прибраха вкъщи и всичко продължи, както обикновено...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
  Вече мина почти месец от последното приключение на нашите герои Камерън и Скайлър. Те вече се бяха научили да водят съвместен и пълноценен живот. Но стига толкова приказки, нека да видим какво се случва при тях...
  Прекрасна пролетна сутрин. Птичките пееха и отвън се носеше аромат на красиви пролетни цветя. Скайлър отвори очи в прегръдките на съпруга си, който още спеше. Прозя се сладко и стана от леглото. Реши, че тази сутрин трябва да бъде различна. Бързо и на пръсти влезе в банята, където извърши обичайните за нея разкрасителни процедури. След което влезе в стаята си и си облече красива дантелена рокля в прасковен цвят. Погледна се в огледалото и усмихна. Предчувстваше, че днес денят ще бъде по-различен и специален от всички други дни. Наистина беше така, защото на този преди една година те се ожениха.
  Скай с голяма и очарователна усмивка на лице влезе в кухнята и се зае с приготвянето на вкусна шоколадова торта. След като вече бе готова тя тихичко влезе в стаята, където беше Кам с едно парче торта. Тя седна до него на леглото, мислейки си, че той все още спи, но той я изненада. Скочи от леглото и извика думите:
- Честита годишнина, Скайлър!
- Но к-как?! Мислех, ч-че си забравил? - заекна от изненада и възхита тя. За пръв път той правеше нещо толкова мило за нея.
- Явно трябва да спреш да ме подценяваш. - усмихна се Камерън и я прегърна.
- Така е. Но аз също имам изненада за теб. - каза усмихнато тя и му подаде чинията с торта и една вилица.
- Закуска в леглото? Това трябваше аз да го направя! - намуси се той.
- Трябваше, но аз го направих първа. Честита годишнина! - усмихна се още по-широко момичето, ако това бе възможно.
  Те станаха от леглото и отидоха в кухнята, където закусиха.
- Знаеш ли какво? Мислех си... Днес денят е толкова красив и топъл. Какво ще кажеш да се разходим? Не сме го правили отдавна. - предложи Кам.
- Добре. Ще бъде чудесно! - съгласи се тя.
  Те се хванаха за ръка и излязоха от къщата. През целия път те се смееха, шегуваха... Наистина изглеждаха като едно истинско семейство. Прекараха в парка цял ден. Дори си направиха и пикник. Вече се свечеряваше, те още стояха в парка на една пейка и съзерцаваха небето. Но след всички тези изненади от Скайлър, Камерън също имаше едно наум. Съпругата му изобщо не подозираше за това. Той наруши неловката тишина и заговори:
- Прекарахме един прекрасен ден заедно, но мисля, че заслужаваш много повече от това.
- Какво имаш предвид? - учуди се тя.
- Последвай ме. - Кам стана от пейката, хвана ръката й и я поведе към плажа.
- Къде отиваме?!
- Почакай малко и ще разбереш.
  Не след дълго те вече бяха на плажа. 
- Защо ме доведе тук? - попита момичето.
- Виж, от доста време исках да ти кажа какво чувствам, но никога не намирах подходящия момент, защото мислех, че чувствата ни не са споделени. Но ето, че този момент настъпи. - той въздъхна, извади една кутийка от джоба си и коленичи пред нея. - Ще се омъжиш ли за мен, отново?
- Да! - разплака се тя. - Винаги съм си мечтала за този момент и се надявах, че ще се случи точно така! Обичам те! - прегърна го.
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------
  Две седмици след това те вдигнаха сватба на плажа. Мечтата на всички младоженци. Камерън чакаше съпругата си пред олтара със сияеща усмивка на лице. И не след дълго тя се появи. Дори и през булото си личеше блясъка в очите й и красивата й усмивка. Тя застана до съпруга си. Попът започна Божиите слова. А сърцата и на двамата съпрузи щяха да изкочат.
- Скайлър Родригез, взимате ли Камерън Далас за ваш съпруг, докато смъртта ви раздели?
- Да!
- А вие...
- Да! - засмя се Кам и всички други след него.
- Явно доста се вълнувате, но както и да е... Обявявам ви за съпруг и съпруга. Можете да целунете булката.
  Но двамата дори не изчакаха думите на светеца и бързо вплетоха устните си в страстна целувка. Беше толкова романтично. Момичетата плачеха от щастие, а момчетата пляскаха и викаха възторжено в чест на младоженците.
  След цялото веселие Кам и Скай решиха да се разходят заедно насаме.
- Ах, винаги съм си мечтал за това. Но едва ли има нещо, което да направи този момент още по-хубав.
- Камерън... - затаи дъх тя. - Бременна съм.
- Какво?!
- Бременна съм! - усмихна се тя.
- Чухте ли всички! АЗ ЩЕ СТАВАМ БАЩА!!! - изкрещя Кам, така че всички да чуят.
- Браво! - чуваха се възторжените викове на хората.
  А той не пропусна шанса да тича по плажната ивица като малко дете. Съпругата му го гледаше с усмивка и тихо прошепна:
-Мило дете, дано не наследиш това от баща си. - засмя се тя и последва съпруга си.
  Сигурно се питате какво се е случило с тях след сватбата. Ами те живяха заедно доста дълги години, радвайки се на това как детето им израства пред очите им. А какво се случи по-подробно си знаят само те! :)
  Край ♥♥♥

Е...приятели...това беше историята на Скайлър и Камерън! Дано ви е харесала! Ще съм ви много благодарна,ако изразите мненията си за цялата история! Благодаря ви предварително! Благодаря ви ,че следихте цялата ми история!Благодаря! Обичам ви! ❤❤❤