Fate

Объркана

                       Глава ХХ
                      Объркана
По лицето на Скайлър се изписа странен поглед. Сякаш щеше да прости на Камерън. Кафявите й очи проблясваха като най-ярката августска нощ, а вятърът синхромно развяваше кестенявите й коси. Той я гледаше омаяно, а в очи му проблясваха искри. И ето как за не повече от два месеца се разви тази история...
- Не мога да повярвам, какъв глупак си! - Скай го изгледа яростно и нежната й длан силно зашлеви дясната му буза. Тя го погледна още веднъж и си тръгна.
- Скайлър, почакай!
  "Сега пък какво направих?" - помисли си той и въздъхна.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
  Момичето вървеше като муха без глава. Не знаеше накъде я водят краката й. Изведнъж се озова в близкия парк. Седна на една пейка и подпря главата си.
  "Мразя го! Но го обичам! Защо съм толкова объркана?!"
  Тя направи яростно изражение и потърка очите си. Бръкна в малката си чантичка и извади тетрадка и химикалка. В тази тетрадка тя пишеше стихове, когато имаше нужда да излее чувствата си. Сърцето й бе обляно от хиляди чувства, които допринесоха за вдъхновението й: "И мразя те от дъното на душата си.
   Но не мога да те пусна. Твърде те обичам.
   И искам най-накрая да те избия от главата си.
  Да спра във твоята любов да се заричам.
 Защо изгаряш ме, като Сатаната?
 Защо изпиваш ми кръвта като змия отровна?
Защо не мога някак да избегна Искам да не се е случвало.
 Искам да не съм те срещнала.
 Какво говоря, не искам да приключва.
 Много пъти съм се затова досещала."
  Скайлър прибра тетрадката и химикала и стана от пейката.
  "Трябва да те забравя, колкото и невъзможно да ми се струва." - каза си тя, докато вървеше към дома.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
  След известно време тя вече бе пред дома си. До къщата бе спряла луксозна червена кола, в която седеше едра руса жена. Изглежда беше Сузана. По стълбите слезе Вал с багажа си и Камерън след нея.
- Мамо! - извика момичето и се приближи до майка си.
- Миличка! - Вал прегърна дъщеря си. - Камерън, можеш ли да ни оставиш за мъничко?
- Да, разбира се.
- Ние ще се виждаме, но искам да ми обещаеш две неща.
- Какви?
- Първо... Моля те, изясни се с Камерън! Той те обича и ти него. Поговорете си. И второ. Моля те, не ходи при баща си. Той ще си получи заслуженото. Ще измъкнем и Джак. Обещавам!
- Мамо, аз...
- Моля те, Скайлърче!
- Добре. Обещавам.
- Благодаря ти, скъпа! - Вал отново силно прегърна дъщеря си. - Ще се чуем. - с усмивка се отдели от Скай и се качи в автомобила.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
  Скайлър седеше в хола замислена.
  "Как мога да бъда толкова ужасна? Оставих Джак."
  Целия бащин гняв се бе обсипал върху невинното момче.
- Скайлър? Ехо? - съпругът й размахваше ръка пред лицето й.
- Да? - попита сърдито тя.
- Какво има? Как си?
- Добре... Ще отида да си легна. - с бързи крачки тя отиде в спалнята. 
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
  Момичето бавно отвори очите си. При мигновеното им притваряне, тя съзря пред себе си едни кафеви очи, които я наблюдаваха хищно. Камерън. Подпрял се на ръката си, я наблюдаваше.
- Ти да не ме наблюдаваш докато спя? - съпругата му се надигна от леглото със смутена физиономия.
- Да. - отвърна спокойно той. - Рядко се случва да видя спящ ангел.
  Тя се изчерви и със свенлива усмивка напусна и отиде в кухнята.
  Взе продуктите за предстоящата вечеря и се заобръща към плота. Но пред нея бе застанал Кам, като някакъв бодигард. Момичето подскочи назад и се плесна в хладилника. Той се изсмя.
- Какво е толкова смешно? - писна тя.
- Не знам. - кафенокоското продължаваше да се смее.
  Скайлър приготви вечерята и се настани на дивана. Джак, Камерън... Само това й беше в ума.
  "Далас ме сваля..." - подсмихна се тя. - "Как можах да оставя брат си?" - усмивката й изчезна.
  Тя се надигна от дивана и взе малката си чантичка, с която се запъти към стълбите.
- Къде отиваш? - попита той.
- Никъде... - отвърна момичето, треперейки.
- Скайлър! - Камерън я погледна изпитателно.
- При б-брат ми.
- Какво?
- Няма да го оставя! - разяри се тя.
  С бързи крачки слезе по стълбите и се озова пред къщата. Докато извади телефона си, за да набере такси, усети нечия здрава ръка на нейната.
- Няма да те пусна! Не и при това чудовище!...

Ето и новата част....и неочаквана реакция ,а.....та както и да е...Приятно четене!
П.с. Много благодаря за 1,07хил. гледания...Много ви благодаря!