Fate

Трябваше да ти го кажа отдавна

Глава XIX
Трябваше да ти го кажа отдавна
Сутрин. През прозореца надничаха весело слънчевите лъчи. Скайлър се събуди с ведра усмивка в топлите обятия на съпруга си. Камерън още спеше. И за миг й се поиска да го почувства по-близо до себе си. Какви ги мисли? Думите, които той изрече снощи я пронизаха. Скай рязко се надигна, като събуди и съпруга си. Запъти се към гардероба и го погледна презрително. След като се преоблече тя влезе в кухнята при майка си. Тя правеше мекици. Старите вкусни мекици, които всеки ден ядеше на село. С брат й Джак всяка сутрин се надпреварваха кой ще изяде повече. Момичето отвори очи и се озова пред майка й, която й поднасяше мекици.
Тя се усмихна меко и ги взе. Гневът й за миг отмина. Седна на масата и захапа лакомо от тях, пренебрегвайки мъжа си. Той постоянно я гледаше странно. С периферното си зрение тя забеляза странната му физиономия и това доста я изнервяше.
"Защо се държи така? Уж вчера бяхме добре!" - помисли си той.
"Какво се взира толкова в мен? Нали иска да е с други момичета? Нека да върви при тях!"
- Е... - Вал се изкашля, нарушавайки неловката тишина. - Днес ще се преместя временно при приятелка. Но преди това искате ли да се разходим някъде?
- Чудесна идея, мамо. - усмихна се Скайлър. - Можем да отидем на шопинг.
- Скъпа, не мисля, че Камерън ще иска да пазарува.
- Той може да не идва.
- Скайлър! Какво ти става?
- Защо се държиш така с мен? - попита ядосан Кам.
- Та така, мамо, казах, че ще отидем на шопинг.
- Аз ще си взема душ. - отвърна разярено той и тръшна вратата зад себе си.
- Скайлър, какво ти става? - попита ядосано Вал.
- Нищо ми няма.
- Камерън не заслужава това. Той те обича, както и ти него. Защо не сте щастливи заедно?
- Защото е глупак!
- Наистина не те разбирам. Толкова си се променила тук!
- Мамо, ти нищо не знаеш!
- Да, не знам защо измъчваш момчето по този начин. Той не е заслужил това и е готов дори да ти свали звездите. Станала си толкова капризна.
- Не мога да повярвам, че ми говориш така! Нищо не знаеш, нищичко! - с елегантна походка Скай тръгна и тресна вратата. Имаше нужда от време за себе си.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Студената вода заливаше тялото на Качерън. Той бе опрял глава назад и се обвиняваше.
"Къде сгреши, Камерън? Помисли!"
Разбира се той не бе казвал нищо. Проблема е, че Скайлър разбра грешно ситуацията. След известно време той излезе от банята и се преоблече.
- Чух, че се карахте с Скай Къде отиде тя?
- Не знам. - въздъхна Вал. - Напоследък се държи ужасно. Мисля, че трябва да си поговорите сериозно.
- Права си, ще я намеря!
Той се запъти към незнайна посока.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Скайлър вървеше и чуваше цвърченето на вятъра и стъпките от елегантните си платформи.
"Какво прави той? Първо иска да е с други, а сега търси вниманието ми. Само ме разиграва!"
- Скай! - тя чу познатия глас. - Почакай!
- Какво искаш? - тя се обърна и го погледна изпепеляващо.
- Искам да разбера защо се държиш така с мен.
- Защо ли? Камерън, ти си ужасен!
- С какво сгреших?
- Помисли сам!
- Виж, отдавна трябваше да ти кажа това, което чувствам в очите. - той я погледна искрено с пъстрите си очи. В тях се четеше някаква любов, нещо, което изкуши момичето.
- Да ми кажеш какво?
- Че те обичам! Искам да бъда с теб! - приближи се към нея, хващайки раменете й.

Ето и новата част...и...очаквания момент за всички! Той и призна ,че я обича! 😄 Дано ви хареса! Приятно четене!