My Heart Is Torn (Harry Styles)

Chapter 2 "The Dinner"

Не знех колко време съм стояла така, но реших да се стегна и да се подготвя за утрешния ден. Застанах пред огледалото в антрето и се огледах. Очите ми бяха зачервени и подути от многото сълзи, които още капеха по бузите ми. С една дума, изглеждах ужасно!

Изведнъж на вратата се позвъни. Избърсах лицето си с опакото на ръката си, вложих много усилия да се усмихна, но не бях много убедителна и отворих вратата.

Пред мен стоеше Ан (майката на Хари). Тя се държеше с мен, като със собствена дъщеря и затова много си я обичах.

- Здравей, Вайълет!- поздрави ме тя и широко се усмихна.

- Здравей, лельо Ан!- тя обичаше да й казвам така. Влез!- допълних и отворих широко вратата.

- Благодаря ти, миличка, но не мога да вляза! Дойдох да те поканя на вечеря у нас. И момчетата ще са там!- каза тя, а аз се стъписах. Момчетата?! Сериозно ли?! Да, точно, ще стоя с тях! Да, ама, не! Аз не мога да остана и минута с тях без да са ме обидили или набили, а камо ли да вечерям с тях.

- Ами,... лельо Ан, аз не знам дали ще мога...- започнах, но тя ме прекъсна.

- Моля те, миличка! Маура, Джоанна, Триш и Карън много ще се радват да те видя, а и не сме се събирали от...- изведнъж тя спря и ме погледна жално. Сведох глава и усетих как сълзите отново изпълват очите ми, но ги задържах.

- Да, знам!- промълвих и бързо се пресегнах към очите си, за да изтрия сълзите, които потекаха надолу по зачервените ми бузи. Да! Не се бяхме събирали така от смъртта на родителите ми. Това май беше една от последните ми вечери, в които момчетата не ме дразнеха или манипулираха или малтретираха.

- О, миличка!- каза Ан и ме придърпа в топла прегръдка. Оставих сълзите просто да се стичат по лицето ми без да ми пука дали изглеждам жалка или не. Ан се отдръпна леко от мен и ме погледна в очите.- Вайълет, ти си много силно момиче и искам да продължиш да си такава! Ти си моята гордост, миличка!- усмихна се тя.

- Благодаря, лельо Ан!- усмихнах се едва-едва.

- Няма защо, миличка! Е,... ще дойдеш ли?- попита ме тя и повдигна веждите си, ха,... точно както Хари! Ох, Господи, Хари! Добре! Май, ще трябва да изтърпя него и момчетата тази вечер, а от утре ги избягвам.

- Да!- усмихнах се широко.

- Прекрасно!- възкликна жената.- Ела у нас към седем часа!