На следващия ден се събудих много рано. Типично за мен! Преоблякох се, измих се и слязох в кухнята, за да си направя закуска. Не бях много гладна и затова изядох само една ябълка. Грабнах чантата от стола до себе си, прегледах наново дали не съм забравила нещо, взех ключовете си и излязох от вкъщи. Днес бях на работа и затова направо след училище отивах в ресторанта.
След няколко минутки стигнах до високите врати на гимназията. Защо коремът ми винаги се свиваше, когато влизах там? Преглътнах шумно, премигнах няколко пъти, поех си дълбоко въздух и влязох в огромната сграда.
Тръгнах бавно по коридорите. Вървях към кабинета по музика. Един от любимите ми часове! Учителката – Мис Клемънтайн, много ме харесваше и ме смяташе за много талантливо момиче. Винаги ми даваше да оставам след часовете и да ходя в училищната концертна зала, за да се упражнявам на пианото или на китарата или просто да пея. Просто обичах да ходя в залата, защото се чувствах сякаш там никой няма да ме намери или да ме нарани. Там се чувствах защитена.
Както се бях замислила, а и бях със забит в земята поглед, се блъснах в някого. Уплаших се това да не е някой от момчетата. Няколко от учебниците ми бяха изпопадали по земята и започнах трескаво да ги събирам.
- Съжалявам! Съжалявам! Страшно много съжалявам!- започнах да се извинявам и тогава погледнах нагоре. Пред мен не стоеше Хари, нито Луи, нито Найл, нито Зейн, нито дори и Лиам. Пред мен стоеше Майкъл Бърн от часовете по музика, химия, история и рисуване. Той ми се усмихна топло и ми помогна да досъбера учебниците си, които честно казано не бяха малко.
- Няма нищо!- подаде ми ръка, за да се изправя.- Ти беше... Вайълет, нали?!- сбръчка замислено вежди вежди той, след което отново се усмихна.
- Ъм,... да!- изчервих се. Досега не бях говорила така с момче, което да не ме обижда или да ме бие или нещо от тоя род. Е, преди години, колкото и странно да ви звучи, с Хари, Луи, Найл, Зейн и Лиам бях приятелка. Направо си бяхме неразделни! Но дойде един ден, в който не знам защо, но Хари ме удари, после ме нагруби, а момчетата не направиха нищо. Само стояха отстрани и ме наблюдаваха. Това беше седми клас, може би! От тогава отношенията ни се развалиха тотално.
- Здрасти! Аз съм Майк!- представи се той.
- Знам! Имаме заедно музика, химия, история и рисуване!- усмихнах му се възможно най-мило.
ВЫ ЧИТАЕТЕ
My Heart Is Torn (Harry Styles)
ФанфикГимназията. Може би едно от най-ужасяващите места на земята. Е, поне за някои! Там има два типа хора-популярните и непопулярните. Естествено, към всяка група спадат още по няколко подгрупи, като: спортистите, кифлите, богаташчетата или зубрачите, от...
