My Heart Is Torn (Harry Styles)

Chapter 14 "Soon I'll make you pay for your words!"

  Днес с Джес отивахме в мола, за да й купим рокля, както и обувки за двете и после щяхме да хапнем. Слава Богу, нямахме училище, защото тякакви второкурсници бяха взривили кабинета по химия и директора обяви временна ваканция, докато оправят щетите. Късметът е наша страна! ЙЕЙ!!!
  Най-близкият мол бе на около пет-десет минути пеша, а и денят бе хубав, затова решихме да походим до там. Слънцето се издигаше щастливо над нас. Небето бе ясно синьо, а малките пухкави бели облачета сякаш плуваха по небосвода. Хората по улиците бяха усмихнати и се смееха. Бях сигурна, че доброто им настроение идва от прекрасния ден. Деца подскачаха до родителите си, като ги държаха за ръка, а в малките им очички се виждаше щастие. Парковете бяха пълни. Катерушките в градинките бяха огласявани от детски смях. От магазинчетата за подаръци излизаха хора, които се усмихваха, когато погледнаха покупката в торбата си. Сигурно искаха да зарадват някой любим човек. От пекарните долиташе някакво свежо ухание на току-що изпечени курабийки и кексчета. Пекарите изваждаха готовите мостри на витрината и с Джес нямаше да ги пропуснем ей така. Влязохме в близката пекарна и си взехме две понички пълни с шоколад. 
  Влязохме в мола, който по чудо бе почти празен. Виждаха се хора, които бяха насядали по кафената, други бяха в магазините и купуваха или разглеждаха изложените дрехи, а трети тръгваха към киното. Двете с Джес тръгнахме да обикаляме магазин след магазин. Тя пробва дреха след дреха, но нищо не й допадаше, докато не видя една синьо-зелена рокля. Веднага отиде да я пробва. Изчяках я пред пробната, а когато тя излезе, ахнах от изненада. Роклята й стоеше повече от добре! Изумрудено зеленият цвят сякаш доминираше над синия. Беше без един ръкав, а другият бе дълъг и прилягаше плътно по дължината на ръката й. Надолу роклята беше тясна, но не и прекалено. На Джес й стоеше направо перфектно!!!
 - Джес, изглеждаш... невероятно!
 - Мислиш ли? Не е ли твърде впита в мен?
 - Не! Прекрасна е!
 - Но с какви обувки да я комбинирам?
 - Ъъъм...- заоглеждах се из магазина и нещо хвана окото ми.- Защо не пробваш тези?!- подадох й един чифт кафеви ботушки и тя ги обу.
- Подхождат си направо идеално!- възкликна тя и ме прегърна. 
- Добре! Обличай се! Купуваме ги! 
- Идвам ей сега!- допълни тя и влезе обратно в пробната.
  Седнах на едно от малките меки столчета и зачаках. В магазина влязоха някакви момичета, но не обърнах никакво внимание. Извадих книгата си - "Пърси Джаксън и Боговете на Олимп" от чантата и се зачетох. Обичах тази книга! Сюжетът, героите, всичко! Бях като запленена във въжетата на тази история.
 - Грийн, не знаех, че отрепки като теб идват тук!- възкликна мазно някой до мен. Обърнах рязко глава и ми се прииска да се махна от магазина възможно най-бързо. Пред мен стояха Ребека и доверените й кученца- Клеър, Мериан и Дженифър. Както винаги бяха облечени със скъпите си маркови дрехи и ме гледаха подигравателно, но в очите им просто виждах колко празни са отвътре - и душите и главите им!
 - Говори, пикло! Въобще можеш ли?!- повтори тя и ми удари един шамар.
 - Да, мога, Сноу! И за твое сведение не аз съм отрепката тук! Не аз си тикам изкуствените прелести в лицето на Хари, за да поддикна някакво желание у него да ме чука! О, не! Ти правиш така! Знаеш ли, жалка си! Да паднеш толкова ниско, че да се молиш на някого за секс,... намирам го за толкова долно и смешно!- казах с иронична усмивка. Силиконовите устни на Ребека се изравниха в една гневна черта, а очите й се присвиха и затвяткаха гневно. Сноу започна бавно да се приближава към мен. Когато вече стояхме на една педя разстояние тя прошепна:
 - Не се мисли за много силна, Грийн! Ти си нищожество и ще си останеш такова! И ти обещавам, скоро ще съжаляваш за думите си!- тогава и четирите излязоха от магазина, оставяйки ме объркана и уплашена.
  След малко Джес излезе от съблекалнята и занесе роклята и ботушките на касата. Платихме ги, излязохме от магазина и се запътихме към близкото кафене.
  Джес си поръча топъл шоколад, а аз - топло мляко с канела. А бе, топли напитки! Не й разказах за случката с Ребека, за да не я тревожа излишно. Изядохме и по една малка тортичка (е, не бяха много малки). Обиколихме отново мола, после отидохме до близкото кино. Нямаше хора и затова не чакахме на опашка. Взехме си билети за "Ледена Епоха 4".
  В залата нямаше никой освен нас. Филмът започна. Двете се пукахме от смях. Изядохме две кутии с пуканки и изпихме две коли. (Няма да се изненадам, ако утре тесните ми дънки наистина ми станат тесни! Хаха, бъзик!)
  Тъжно, но факт... филмът свърши и двете фръцли излязохме от сградата на киното. Вече бе два след обяд. Една кола спря пред нас и прозореца се свали.
 - Да ви трябва превоз до някъде?- попитаха в един глас Найл и Хари.
 - Да! Не си стоя на краката!- възкликнах и двете с Джес се настанихме на задните седалки.
 - Вие как ни намерихте?- попита Джес.
 - Ами, връщахме се от голф игрището и видяхме две красиви девойки пред киното и... хм, как да не спрем да ги вземем?!- отвърна Найл.
 - Ах, те са такива късметлийки, че сте ги взели с колата си! Сигурно краката им нямаше да издържат да извървят пътя до къщата си!- каза Джес.
 - А къде смятате да водите тези девойки?- включих се.
 - Сигурно за обяд! За много късен обяд!- айде и Харолд се включи.
 - "NANDO'S"!!!!!!!- извикаха в един глас Джес и Найл.
 - Добре!- каза Хари и зави по една улица.

  Прекарахме остатъка от следобяда с Найлър и Хаз. Обядвахме в "Nando's", после отидохме в парка и около пет часа се прибрахме.
 - Много благодаря да прекрасния следобяд!- усмихнах се на Хари. Двамата стояхме на прага на къщата ми. Найл вече си каза довиждане с Джес и двамата си бяха отишли. 
 - Няма защо!- той показа тръпчинките си, а аз се изчервих.- Ъм,... исках да те питам... дали искаш да дойдеш на есенния бал с мен?
 - Ами... д-добре!- усмихнах се срамежливо и го целунах по бузата.- Лека вечер!
 - Ъм,... а... да... ъ, лека!- изчерви се той и си тръгна.
  Влязох в къщи и оставих ключовете си върху шкафа в антрето. Господи, наистина ли се случваше това?! Той ме покани на бала! Чакай... почвам да звуча като някаква кифла от някой филм! Няма да е нищо различно или интересно! Отиваме като приятели и ще се върнем като приятели! Или пък не...