My Heart Is Torn (Harry Styles)

Chapter 19 "Tears won't help!"

Сълзите с нищо нямаше да ми помогнат!
  Станах бавно от леглото и събрах дрехите си от пода. Облякох се и отново седнах до прозореца. Дъждът продължаваше да се излива. Капките нежно тропаха по замъглената повърхност на стъклото. Заедно с тях отново потекоха сълзите ми. Топли, студени, отново топли и пак студени. Лицето ми пареше. Бузите ми бяха червени. Сърцето ми беше на парчета. Животът ми бе съсипан.
  
  *Ретроспекция*

 - Мамо! Тате! Ставайте! СЛЪНЦЕТО ИЗГРЯ!- извиках като подскачах върху леглото на майка ми и баща ми. Бях на пет. Носех широко розово долнище и бяла тениска с "My Little Pony". Косата ми тогава дори беше още по-къдрава. Сините ми очи бяха изпълнени с детска обич и вълнение.
 - Добре, скъпа! Само още пет минути!- измърмори баща ми и понечи да се изправи, но отново се просна на възглавницата.- Или пък тридесет!
 - Ох, тате! Обеща ми, че днес ще ходим в парка, а ти винаги казваш, че когато дадеш обещание...
 - Винаги трябва да го спазваш!- довърши той, изправи се и ми се усмихна.- Казвал ли съм ти колко много те обичам?
 - Милиарди пъти, тате!- засмях се.
 - И е вярно!- прегърна ме той.- Хайде! Да измием зъбите и после ще отидем в парка!- допълни той, стана от леглото и ме носи на конче до банята. 
  
  *Край на ретроспекцията*

  Усмихнах се при този спомен. Татко беше един от най-слънчевите и невероятни хора, които познавах. Винаги ме водеше в парка. Там ядяхме сладолед, хранехме гълъбите или лягахме на тревата, зяпахме небето и казвахме на какво оприличаваме всеки един облак. Татко казваше, че те винаги са му приличали на кексчета с двойна глазура и аз се съгласявах с него, защото после винаги ходехме в близкото кафене и ядяхме кексчета. 
  Липсваха ми тези времена.
  Когаго всичко беше весело.
  Когато семейството ми беше цяло.
  Когато животът ми имаше смисъл.
  Придърпах краката към гърдите си и ги обгърнах с ръце. Забих глана в коленете си и останах така докато не изтече и последната сълза, която се криеше в края на очите ми.

  Хари се изправи в леглото си. Очите му бяха подпухнали и кърваво червени. Няколко кичура бяха залепнали по мокрото му лице. Сърцето му се късаше. Нея я нямаше. А той й обеща. Обеща й да я пази. Да не позволи нищо лошо да й се случи отново. Но не спази това обещание. Мразеше се за това. Защото отново тя страдаше и вината бе негова.
 - Хари? Отвори вратата! Моля те!- чу се тихият глас на Джема.
 - Върви си!- подсмръкна той.
 - Хари, моля те! Трябва да поговорим!
Зеленоокото момче стана и се запъти към вратата. Въздъхна и отвори бавно вратата. Сестра му веднага го придърпа в силна прегръдка.
 - Спокойно! Ще я открием!- прошепна тя в ухото му.
  Двамата седнаха на леглото на къдрокоското. Той беше забил поглед в обувките си, а Джема галеше гърба му, за да го успокои. 
 - Вината е моя!- промълви той.
 - О, Хари...- въздъхна тя и го прегърна отново.-... не си виновен! 
 - Напротив! Джема, обещах й! Казах й, че повече никога няма да позволя тя да страда!
 - Хари,... не си виновен, че Вайълет е отвлечена! Разбери! Нещата просто се случват и ние не можем да ги предотвратим! 
 - Но аз...
 - С нищо няма да помогнеш, ако не спреш да цивриш!- прекъсна го тя.
 - Но с какво да помогна?!
  Настъпи кратко мълчание. Джема се замисли над думите му, а след това проговори.
 - Хей, помниш ли, че като деца играехме на детективи?
 - Ъм... да!
 - Добре! Ще ми кажеш ли какво стана в нощта, в която отвлякоха Вайълет?
 - Бяхме на бала. Пихме пунш. Седнахме на едни столове в края на залата. Смяхме си. Всичко беше перфектно. Тогава усмивката й изчезна. Оказа се, че е видяла как Майкъл се целува с Ребека.
 - Стой! Кой Майкъл?- попита Джема.
 - Бърн.
 - Майки? 
 - Познаваш ли го?
 - Да! Преди време излизахме.
 - Ти какво?- почти извика той.
 - Беше преди две или три години. Ти въобще знаеш ли му репутацията? Харесва си някое момиче, в началото е мил, дружелюбен и другите глупости, а после изведнъж се променя и го виждаш да се натиска с някоя кучка.
  Хари замълча. В момента искаше да извие врата на Майкъл.
 - Кучият му син! Ще го убия!- тръгна да става, но сестра му го спря.
 - Спри и ми доразкажи какво е станало!
 - Оф,... добре!- той отново седна до Джема и продължи да разказва.- След като видя... онези двамата да се целуват, Вив избяга. Отидох при Майкъл, разкрещях му се, ударих го и после тръгнах след Виви. Предположих, че е отишла в тоалетната, но като стигнах я нямаше. Беше останала чантичката й. Прозорецът беше отворен и през него видях как някакво момче я отвлече.
 - Така! И след това тръгна след него.
 - Да, но сякаш бе потънал в земята.
 - Това звучи като дълго планирана атака. Имаш един човек, който я отвлича и... не мислиш ли, че е малко странно, че Вайълет е видяла точно тогава Майкъл и Ребека?!
 - Какво имаш предвид?
 - Искам да кажа, че може би онези двамата са били в точното време, на точното място.
 - Дай пак?- не разбра къдрокоското.
 - Ох, Хари! Те са били примамката!
 - Значи Майкъл има пръст в тази работа?
 - Или някой, който иска злото на Вайълет много повече.- допълни Джема и зачака брат й да включи.
  Очите на Хари се разшириха. Дъхът му секна. Веднага изтича от стаята си и побягна към къщата на Вайълет, следван плътно от сестра си.