My Heart Is Torn (Harry Styles)

Chapter 15 "Prom night"

  Денят на бала.
  Слънцето огряваше покривите на къщите. Птиците се рееха високо в небесата. Хората се радваха на хубавото време и се разхождаха по улиците и из парка.
  Двете с Джес се подготвяхме за вечерта. Направихме си прическите, грима,но много семпло (само гланц) и за накрая оставихме роклите. 
  
  Джес ме чакаше на първия етаж, докато аз обличах роклята си. Беше дълга, млечно розов цвят и стигаше до коленете ми. Нямаше презрамки. От кръста нагоре бе тясна, а надолу бе рирока и приличаше на пачка на барелина. Роклата, която майка ми беше ушила за абитуриенския ми бал.

   Взех си малка чантичка тип "плик", пълна с възможно най-важните момичешки неща и слязох по стълбите. 
 - Вал, изглеждаш прекрасно!- възкликна Джес, когато застанах пред нея.
 - Ам... благодаря!- изчервих се.
  На вратата се позвъни и отидох да отворя. Отпред стояха Найл и Хари, облечени с официални черни костюми и разноцветни вратовръзки. Джес се появи до мен и се усмихна широко.
 - Здрасти, момчета! Изглеждате страхотно!
 - Ъм... здрасти! А вие сте... просто... уау!- каза иландеца като огледа Джес от огре до долу. Погледнах към къдрокоското с усмивка, а той ме гледаше изненадано.
 - Какво?!- засмях се.- Не очакваше да съм с рокля ли?!
 - Не! Ти... изглеждаш удивително!- усмихна ми се нежно той, а аз усетих как цялото ми лице пламва.
 - Е, ще тръгваме ли?- попита Найл и подаде на Джес ръка.
 - Si!*- възкликна тя и двамата поеха към колата на русокоското.
 - Искаш ли да тръгваме?- обърна се Хари към мен.
 - Oui, monsieur!**- усмихнах се.
 - Mademoiselle, ce sera un plaisir d'être en votre compagnie ce soir!***- поклони се той като джентълмен.
 - Croyez-moi, cher monsieur, le plaisir est pour moi!****- направих реверанс и двамата се качихме в колата му.

  Големия спортен салон бе превърнат в нещо уникално. Навсякъде имаше разпръснати балони. Дълги маси, отрупани с храна и напитки, бяха разположени край дансинга, където вече танцуваха множество хора. По стените бяха окичени лъскави гирлянди и цветовете на бала бяха червеното и златното. Все пак е есенен бал.
 - Искаш ли да пием нещо?- попита ме Хари.
 - Ами... да! Защо не?!- двамата отидохме до най-близката маса и си сипахме по една чаша пунш.
 - За живота и купоните!- Хаз вдигна чашата си за тост, което породи лек кикот от моя страна, но и аз вдигнах чашата си, след което и двамата изпихме напитките си на екс.
 - Да танцуваме?- подаде ръката си той.
 - Добре!- засмях се и двамата отидохме на дансинга. Тъкмо пуснаха една бавна песен. Изчервих се понеже бях ужасна танцьорка и нищо не можех да направя с моите два леви крака. 
  Хари уви нежно ръцете си около талията ми, а аз поставих моите зад врата му. Телата ни се поклащаха бавно в такт с музиката. Очите му се бяха впили в моите. Погледът му издаваше спокойствие и красота, но също и тайнственост и мистерия. Устните му се разтеглиха в широка усмивка. О, Боже, Господи! Тази усмивка, тези тръпчинки, тези къдрици! Забравих за всичко и всички! Бях потънала в изумрудените му орбити. Не усетих как песента бе свършила и Хари ме поведе към два стола разположени в края на салона. Двамата седнахме вез да издававе и звук. Бях като хипнотизирана от този поглед. Хаз ми подаде една чашка пълна с пунш и чак тогава се осъзнах. Сякаш бяха минали часове, но се оказа, че са минали само пет минути.
 - На какво се усмихваш?- попитах го най-накрая.
 - На теб! Красива си, Виви!- той се усмихна по-широко.
 - Аз... б-благодаря ти!- бузите ми пламнаха, а на рубинената светлина от прожекторите, изглеждах още по-червена. Прибрах един заблуден кичур зад ухото си и се загледах към танцуващите хора. Но нещо привлече погледа ми. Сърцето ми заби рязко в гърдите. Ръцете ми се разтрепераха. Сълзи изпълниха очите ми.
 - Виви, какво има?- попита ме притеснен Хари. Той проследи на къде гледам. Не се сдържах и побягнах към тоалетните на първия етаж. 
  Заключих се в една от кабинките и заплаках тихо. Как можа да ми го причини?! Мислех го за приятел! Но явно беше като всички други.

 - Какъв ти е проблема?!- бутнах Майкъл към стената.
 - Какъв е твоя?- усмихна ми се мазно той. Как не го беше срам?! Натискаше се с Ребека точно пред Виви! А тя му се беше доверила! Тоя е толкова жалък!
 - Как можа да й го причиниш? Тя ти имаше доверие! Толкова ли си забил?!- крещях му.
 - О, я не ми влизай в ролята на рицаря в лъскави доспехи! Не забравяй ти как се държа с нея!- изправи се и ме избута. Ударих го с юмрук в лицето и той падна на земята.
 - Промених се! Явно и ти! Станал си истинска мъжка курва, Бърн! Съжалявам те!- допълних и последвах Виви извън салона.
 - Много си сбъркал, ако мислиш, че аз съм мъжката курва тук, Стайлс!- чух Бърн как извика след мен. 
  Огледах се. Виви не се виждаше по коридорите. "Сигурно е в тоалетната!" обади се едно гласче в главата ми. Запътих се натам. Притеснявах се за Вив! И то много! Имах странното предчувствие, че ще се случи нещо ужасно! Дано да греша!

  Излязох от кабинката и се надвесих над една от мивките. Сълзите все още се стичаха по бузите ми. Наплисках си лицето. Когато погледнах към огледалото, видях, че зад мен има някой. Обърнах се рязко. Господи, това беше той! Но... той си беше заминал. Каза, че никога повече няма да се върне! Какво прави сега тук?!
 - С-с-стивън?!- прошепнах.
 - Здравей, Вайълет!- усмихна се лукаво той и запристъпва към мен.

*Si!- Да! (исп.)

**Oui, monsieur!- Да, сър! (фр.)
*** Mademoiselle, ce sera un plaisir d'être en votre compagnie ce soir!- Госпожице, за мен е удоволствие да съм във вашата компания тази вечер! (фр.)
**** Croyez-moi, cher monsieur, le plaisir est pour moi! - Повярвайте ми, драги господине, удоволствието е изцяло мое! (фр.)