My Heart Is Torn (Harry Styles)

Chapter 20 "I beg you!"

Затегнах хватката си около волана на колата. Кокалчетата на пръстите ми побеляха.
- Хари, спокойно!- Найл сложи ръката си на рамото ми.
- Найл... недей!- казах през стиснати зъби.- Не искам никой да ме успокоява! Просто искам да намерим Виви, да я измъкнем и да й кажа всичко!
- Добре! Но поне намали, ако не искаш да ни спрат!- отвърна русокосият.
Погледнах към скоростното табло. 140. 125. 100 км/ч. Издишах бавно и се опитах да се успокоя. Моля те, Господи, дано тя да е добре!

- Моля те, Стивън, недей!- молех се. Плачех. Виках. Бях свита на кълбо в ъгъла на стаята. Стивън нанесе поредния шамар върху лицето ми. Бузата ми гореше. Болката беше непоносима. По краката ми имаше много дълбоки рани, които той ми беше оставил с помощта на една счупена ваза. Синини 'красяха' всяка част от изнемощялото ми слабо тяло, а отвътре... молех се да умра по-бързо и по-безболезнено.
- Молиш ми се?!- удар.- Така ли?!- шамар.- Малка.- ритник.- Жалка.- отново шамар.- Кучка.- Стивън отново заби огромният си юмруг в лицето ми, от което аз се свлякох на земята.
От носа и устата ми се стичаше кръв. Давех се. Едва дишах. Всяка една част от тялото ми ми причиняваше адска болка. Нямах вече сълзи, които да мога да пролея. Очите ми бяха пресъхнали и зачервени. Погледът ми беше замъглен. Една единствена сълза се спусна тихо по лявата ми буза. Затворих очи и си пожелах всичко просто да свърши. Господи, моля те, приключих с живота си! Моля те, вземи ме при теб! Искам да съм отново със семейството си и всички хора, които загубих! Моля те, прекрати цялото това страдание! Умолявам те!

Не откъсвах очи от пътя. Не чувах нищо от случващото се около мен. Не усещах нищо друго освен звука от всеки нерв по тялото ми, който барно се разтягаше, гореше и се късаше. Изпитвах болка само когато си помислех за Виви. Всичко бе по моя вина. Трябваше да я предпазя. Никога не трябваше да я пускам. Не трябваше да се забърквам с Ребека. Сега Вив страдаше заради моите грешки!
- Хари!- извика някой и ме откъсна от мислите ми.- Къде се намира онази къща?- питаше ме Найл.
- Ъм... северно от Лондон. На около десетина километра от края на града има голяма гора. Къщата е близо до едно езеро.- казах набързо, не отделяйки очи от пътя. Погледнах набързо към Найл, който тъкмо затвори телефона си.
- Звъннах на полицията. Изпращат екип към мястото.
Не му отговорих, а само кимнах.
Не ми се мислеше какво преживява Вив в момента. Молех се да стигна по-бързо. Дано само да не е твърде късно. Изтръпнах при тази мисъл и бързо разтръсках глава, за да я прогоня.