My Heart Is Torn (Harry Styles)

Epilogue "After years..."

 - Мамо?- чух гласчето на моята малка Дарси Джуел Стайлс от стълбите. Погледнах натам и я видях. Беше гушнала мечето си и ме гледаше с насълзени очи.

 - Какво има, миличка?- попитах притеснена и клекнах до нея.

 - Сънувах кошмал.- промърмори тя, а аз я прегърнах. Все още не можеше да произнася 'р', което бе много симпатично.

  Събух набързо обувките си, окачих коженото си яке до вратата и вдигнах Дарси на ръце.

  С Хари току-що се бяхме върнали от премиерата на филма. 

  След гимназията реших да напиша книга. Според някои тя бе невероятна. За мен бе като благодарност към родителите ми и обещание, което дадох на мама, когато бях малка. Казах й, че някой ден ще стана писател като нея и ще напиша книга, която всички ще харесат. И май така и стана. Спазих обещанието си.

  Хари и момчетата сформираха група. One Direction. Бяха много успешни и всички бяха луди по тях.

  Зейн се ожени за Лора, която ни бе съученичка. Тя бе много мила и много приятен човек.

  Най ле ожени за Джес. Знаех, че това в крайна сметка ще се случи.

  Лиам се ожени за Анастасия, една от най-добрите приятелки на Джес от родния й град. Двамата много си допаднаха, но тя си падаше малко по-щура от него.

  Луи се ожени за Елиа. Тя ми бе приятелка и съседка от цяла вечност. Бе много добро момиче, но в същото време шегаджия номер едно.

  Животът на всички ни бе превъзходен.

* * *

  Завих Дарси, подадох й мечето и внимателно седнах до нея.

 - Какъв беше кошмара, слънчице?- попитах.

 - Ами, ами.- започна тя.- Имаше два огломни шоколадови заека и те искаха да ги изям, но аз вече бях яла от кошниците им с желилани мечета и не можех да ям повече и те ме накалаха да ям цвекло. Знаеш колко млазя цвекло!- възкликна Дарси и гушна по-силно мечето си.

 - О, миличка!- усмихнах се и я прегърнах.

 - Ще ми плочетеш ли от книгата на баба?- попита тя.

 - Разбира се!

 - Ето там е! На шкафчето ми!- поясни Дарси, като посочи към шкафа до леглото си.

  Поех малката окъсана книжка в ръцете си и я погледнах. Все още я пазехме. Бе толкова ценна. И Дарси много обичаше да й чета от нея.

 - Така. До къде бяхме стигнали? А, да!- сетих се и отворих на една от страниците. 

  Започнах да чета бавно, следвайки всяка една буква по редовете.

  Мога да съм щастлива, че такава част от майка ми остана с мен.

  И ако преди години ме бяхте попитали какъв е животът ми, бих казала, че се боря за своето оцеляване. Всичко е трудно и едва се справям.

  Но сега... съм силна, уверена в това, което правя. Имам мое семейство. Много приятели. Моят Хари. Малката ни дъщеричка Дарси. 

  А преди време смятах, че сърцето ми е разкъсано...

THE END