My Heart Is Torn (Harry Styles)

Chapter 10 "Find your way to forgive me!"

  Хари чу глухото тупване. Изправи се и се обърна към стълбите, в чието подножие бе паднала Вайълет. Момичето не помръдваше. Дългата Ѝ кестенява коса се бе разпиляла, като воал около лицето Ѝ. Момчето седеше на едно място и не знаеше какво да стори. Беше вцепенен. Тръгна бавно към безжизненото тяло на девойката и клекна до нея. Бавно плъзна ръката си към рамото Ѝ и я извъртя по гръб. Лицето Ѝ бе бяло като сняг. Клепачите Ѝ се бяха отпуснали и закриваха ясно сините Ѝ очи. Къдрокосото момче отмести няколко кичура от лицето Ѝ и остана вцепенен, когато забеляза раната на челото на Вайълет, от която бавно се спущаше тънка струйка кръв.
 - В-вайълет?!- прошепна глухо момчето, но отговор не получи. Вайълет стоеше все така неподвижна и бледа, като мъртвец. Момчето сложи внимателно ръцете си под тялото на девойката и я вдигна. Тръгна към входната врата и излезе навън. Стигна до колата си и я отключи. Остави Вайълет на задните седалки и отиде до шофьорското място.
 - Хари!- извика някой зад момчето. То се обърна и видя, че към него тичат Луи, Найл, Зейн и Лиам.
 - Не мога сега момчета! Бързам!- отвърна момчето и другите четирима забелязаха безжизеното момиче на задните седалки.
 - Господи, Хари, какво си направил?!- погледна го втрещено Зейн.
 - Аз... нищо! Отидох у Вайълет и когато тя се качваше по стълбите нещо стана и тя падна!- момчетата го погледнаха невярващо.
 - Казвам истината! Повярвайте ми!- примоли се момчето. Видимо беше доста притеснен.
 -  Вярваме ти, Хари! Но сега рябва да отидем в болницата и то незабавно!- каза Лиам и Хари седна на шофьорското място в колата си, а останалите четири момчета - в тази на Луи.
  По пътя Хари не спираше да гледа към задните седалки, за да е сигурен, че Вайълет е добре. Какво му ставаше? Да не би отново да изпитва нешо към нея? Както преди години? Или... не? 
  Тези въпроси се въртяха в главата на момчета докато не стигна до болницата. Внимателно изкара Вайълет от колата и изтича до входа. Влезе в огромната сграда и се запъти към регистрацията.
- Здравейте!- започна притеснено момчето.
- О, Боже, Господи! Какво се е случило?- попита жената на регистрацията, като гледаше ужасена момичето в ръцете на Харолд.
- Т-тя падна по стълбите!- отвърна той.
- Добре! Веднага ще кажа на доктор Грей. Вие я отнесете в стая 26 на втория етаж!- обясни му на бързо жената и звънна на доктора.
  Петте момчета се качиха на втория етаж и намериха стая 26. Оставиха Вайълет на леглото там, седнаха на столовете около нея и зачакаха. След винута дойде и докторът. 
 - Здравейте, момчета!- поздрави ги докторът.
 - Здравейте!- отвърнаха те в хор.
 - Какво се случи?- попита ги възрастният мъж и застана до леглото на момичето. 
 - Ами... тя се качваше по стълбите и... не знам, може би, нещо Ѝ е станало, защото... т-тя падна.- каза тихо Хари, като погледът му се местеше ту на доктора, ту на Вайълет.
 - Добре!- отвърна просто доктор Грей.- Ще ви помоля да излезете, за да мога да я прегледам.- момчетата го послушаха и излязоха навън. Хари допря гърба си до стената и се свлече надолу. Притисна колене към гърдите си и закри лицето си с ръце.
 - Хари... какво има?- попита го Найл. Момчетата се бяха скупчили около него и го гледаха с почуда и притеснение.
 - П-просто а-аз...- Хари заплака тихо.- Аз се държах с нея отвратително и сега ако Ѝ се случи нещо... вината ще е изцяло моя! Трябваше да съм до нея, когато тя имаше нужда от мен! Трябваше да съм до нея, когато баба Ѝ почина! Трябваше да бъда до нея, дори когато я видях, че излиза със Стивън! Но... аз я нараних! Защото просто ревнувах! Защото не исках да я виждам в прегръдките на друг! Защото бях самовлюбен егоист!- всичките, тъй дълго задържани чувства се изливаха, като водопад заедно със сълзите на къдрокоското.
 - Хари, успокой се!- промълви Луи и сложи внимателно ръката си на рамото му.- Вайълет ще се оправи и тогава ще имаш шанса са Й се извиниш!
 - Ами... ако тя не се...- започна къдрокоското, но сякаш ледена буца заседна в гърлото му и той замълча. Не искаше да става така! Искаше Вайълет да се оправи! Искаше тя да намери сили да му прости! Искаше да я прегърне! Искаше да усети приятния Й ванилов аромат! Искаше да мине с ръка през къдриците Й! Искаше да почувства устните Й върху своите! Искаше всичко отново да е както преди!