Надигнах бавно глава. Огледах се около себе си. Банята беше безмълвна. Чуваше се само тихото тропане на капките по пода на кабинката. Спрях душа, излязох бавно от кабинката и увих мокрото си тяло с една наистина голяма кърпа.
Завъртях плавно ключа на вратата и тихомълком тръгнах към стаята си. Стъпките ми едва-едва се чуваха в коридора. Тялото ми трепереше, а сърцето ми щеше да изкочи от гърдите. Застанах пред вратата на спалнята си, поех си дълбоко въздух и с разтреперана ръка натиснах бравата.
Хари... него го нямаше. Сякаш никога не е бил тук, но разхвърляните чаршафи по леглото ми пазеха спомена за случилото се преди около половин час. Очите ми се изпълниха със сълзи. Свлякох се на пода и закрих устата си с ръка. Риданията ми огласиха стаята. Мъката раздираше сърцето ми на две. Мразех се! Мразех и него! Хари. Този... самовлюбен, недодялан, алчен идиот съсипа всичко! Съсипа и мен! НЕ му ли пукаше поне малко за чувствата ми? Не му ли пукаше, че с всяка обида изречена от него по мой адрес се забиваше като кол в сърцето ми.
- ГОСПОДИ, НЕ МУ ЛИ ПУКА ПОНЕ МАЛКО ЗА МЕН!- изкрещях. Не се сдържах. Ледените стоманени окови на мъката се затягаха все повече към изнемощялото ми, наранено сърце. Вече никой белег не можеше да зарастне. Вече бах разбита на парченца.
Облякох дълъг черен клин, един дебел розов пуловер и лилави вълнени чорапки. Слязох в хола и се сгуших във възглавниците на дивана. Зарових лице в една от тях и тихо заплаках. Обичах тази възглавница! Мама винаги я гушкаше и дните преди да тръгна в първи клас ми каза: „Виви, миличка, когато отидеш в училище, аз ще гушкам тази възглавничка, докато теб те няма!”, а аз Ѝ отворих: „Но, мами, мен няма да ме има само няколко часа!”, тя се усмихна широко, прегърна ме и ми прошепна: „Въпреки това, ще ми липсваш през тези няколко часа! Обичам те, Виви!”
Стиснах силно очи и прошепнах срещу възглавницата:
- Обичам те, мами!- една от сълзите се стече по бузата ми и тихо капна върху мекия плат на възглавницата.
На вратата се позвъни. Вдигнах стреснато глава, изправих се и тръгнах бавно към входната врата. Изтрих сълзите си и отворих.
Пред мен стоеше Джес. Тя винаги идваше у дома след края на лятната ваканция. В ръцете си носеше голям пазарски плик, пълен с храна. Джес се усмихна широко.
YOU ARE READING
My Heart Is Torn (Harry Styles)
FanfictionГимназията. Може би едно от най-ужасяващите места на земята. Е, поне за някои! Там има два типа хора-популярните и непопулярните. Естествено, към всяка група спадат още по няколко подгрупи, като: спортистите, кифлите, богаташчетата или зубрачите, от...
