My Heart Is Torn (Harry Styles)

Chapter 11 "Trust him"

  Вайълет вече спеше. Беше облегнала глава на рамото ми. Клепачите й се бяха спуснали като завеса над красивите й сини очи. Усмихнах се и бавно погалих едната й буза. 
  Тя ми беше простила! Макар да не го заслужавах,... тя ми прости! Приближих се внимателно към лицето й и нежно я целунах по челото. Тя се усмихна. Сигурно сънуваше нещо хубаво.
  Изведнъж вратата се отвори. Там стоеше Джесика. Като ме видя, се намръщи, приближи се до леглото и каза тихо:
 - Излез веднага, Стайлс! Трябва да поговорим!- тя присви гневно очи и излезе веднага от стаята. Погледнах към Вайълет, която още спеше. Преместих я внимателно, за да стана без да я събуждам. Отправих се към вратата. Преди да натисна дръжката, се обърнах към спящото момиче, усмихнах се вяло и излязох навън.
  Момчетата седяха на диванчето пред вратата, а Джесика стоеше изправена до тях. Беше скръстила ръце пред гърдите си и ме гредаше злобно. Затворих тихо вратата.
 - Какъв ти е проблема?- попита ме тя.
 - Аз... ни-никакъв!- оправдавах се.
 - Значи първо я малтретира и ще я обижда, после я изнасили, а сега се държиш като доброто момче?! Престани да си играеш с нея и с чувствата й! Вал не ти е играчка!- Джесика вече крещеше.
 - Джеси, моля те...- започна Найл, но тя го спря.
 - Недей, Найл! Такмо съм му набрала!- изсъска злобно тя.
 - Виж, Джесика, знам, че се се отнасях с Вайълет отвратително, а не трябваше! Знам, че я нараних, а беше много грешно, но... обичам я, Джес!- отвърнах тихо и очаквах нейния отговор.
 - Добре! Да кажем, че ти вярвам! Ако нараниш Вал отново,... Господ да ми е свидетел, ще те сполети най-бавния и болезнен край!- допълни тя.
 - Повярвай му!... Аз му вярвам!- каза някой и всички се обърнахме. Това беше Вайълет! Стоеше изправена до вратата. Носеше къса болнична нощница, а краката й бяха боси. Изглеждаше толкова красива и невинна.

  Всички ме гледаха все едно съм убила човек. Честно казано, беше си притеснително! Джес местеше очите си ту към мен, ту към Хари. Тя сякаш искаше да го убие с поглед. Бавно се приближих към нея и поставих ръката си върху рамото й.
 - Джес, спокойно! Добре съм!- казах тихо и тя ме придърпа в силна прегръдка. Постояхме така около половин минута, след което допълних.- Ъм,... Джес... хората ни гледат!
 - Ами, да си гледат!- каза тя и се отдръпна малко от мен.- Сигурна ли си, че си добре?! Какво ти причини тоя?- каза тя и погледна Хари с презрение.
 - Той ми помогна, Джес!- отвърнах тихо и се усмихнах.- За което съм му благодарна!- погледнах към къдрокоското, на чието лице се появи една малка, но все пак чаровна и мила усмивка.
 - Отиди да легнеш! Докторът каза, че трябва да си почиваш!- каза ми Хари, а аз само кимнах. Усмихнах се на момчетата и им помахах за довиждане. Джес погледна за последно към къдравелкото и каза:
 - Наблюдавам те, Стайлс!- след това влезе с мен в стаята, а момчетата оставихме навън.
  Легнах в леглото, а Джес се настани до мен и се завихме. Пуснахме си малкия телевизор и започнахме да превъртаме каналите. Джес беше скръстила ръцете си и гледаше замислено в една точка. Спряхме на един канал, на който даваха "My little pony". Никой не говореше. Чуваше се само звукът от анимацията.

Джес беше скръстила ръце пред гърдите си и беше свъсила вежди. Погледнах я притеснено и най-накрая казах:
 - Джес, моля те, кажи нещо! Притесняваш ме, като се сърдиш! Плашеща си! Кажи поне едно нещо! Моля тееее!- тя замълча за момент, но след малко отвърна.
 - Не му... вярвам!- тя не отделяше поглед от телевизора.
 - На Хари ли? 
 - Ха, че кой друг!
 - Джес,... аз... разбирам те, че му нямаш... голямо доверие! Но...- замълчах и погледнах през прозореца. Замислих се. Дори и аз не вярвах напълно на Хари. Мислех, че това е някой сън и когато се събудя Хари отново ще се държи ужасно с мен. Ще ме малтретира. Ще ме обижда, но... сякаш една част в мен беше сигурна в това, което се случваше. Вярваше, че Хари се е променил. Че всичко отново е по старо му. Че повече нищо лошо нямаше да се случи. Но дали наистина беше така?...

 - Харесваш ли го?- попита ме Джес най-накрая. Погледнах я изненадано. Тя все още беше начумерена, но изражението Ѝ беше що-годе спокойно.

 - Ами,...- погледнах към пръстите си. Усмихнах се. Какъв ли беше отговорът ми на този въпрос? Ха, май дори и аз не знаех! Или... може би го знаех.-... аз... не знам! Имам странното усещане, че старите ми чувства към него се връщат и... не съм сигурна! Трябва ми време да помисля!- допълних и погледнах към Джес. 

 - Добре, но... моля те!.., Много внимавай! Ти си ми като сестра и не искам той отново да те нарани!

 - Не се тревожи, Джес!- усмихнах се и я прегърнах.

  Май всичко отново се нареждаше както трябва. Животът ми отново започна да придобива някакъв смисъл. Хари отново е... същият като преди години. Мил, добър, искрен и... липсваше ми тази негова страна. Джес не му вярваше кой знае колко много, но все пак...

  Но нещо ме глождеше отвътре! Някакво гадно усещане, че нещо ужасно щеше да се случи! Не! Почвам да ставам параноична! Всичко ще е наред! Всичко отново е както преди! И нищо не можеше да го развали! Нали?!...