My Heart Is Torn (Harry Styles)

Chapter 5 "After the rain comes the rainbow"

След като заспах около три и половина, се събудих към седем. Вeднага скочих от дивана и се затичах към банята. Взех си бърз душ, изсуших се и си измих зъбите. Облякох си една къса розова рокличка и дебело дънково яке.
След дъжда навън остана приятния аромат на свежест и прохлада. Хладния вятър разроши косата ми, а лицето ми, както и цялото ми тяло потръпна. Скръстих ръце пред гърдите си, в опит да се стопля, но без успешно. Правех големи крачки, за да може възможно най-бързо да стигна до гимназията и да се стопля.
Сънят от снощи не излизаше от главата ми. Можеше ли да значи нещо? Въобще имаше ли някъкъв смисъл? Хилядите въпроси се въртяха в главата ми. Бях отнесена и сякаш краката ми ме водехи сами.
Влязох в гимназията и топла вълна обгърна замръзналото ми тяло. Тръгнах по широкия коридор към шкафчето си. Когато стигнах до там, видях Майк, който се беше облегнал на стената до шкафчето и гледаше нещо на телефона си.
- Здрасти, Майк!- поздравих го и широко се усмихнах.
- Здрасти, Вайълет!- отвърна щастливо той и ме целуна по бузата. ОМГ! Цялата се изчервих и сигурна съм приличала на пълен идиот! Отворих шкафчето си и извадих няколко от учебниците, които щяха да ми трябват. Майк ме хвана за ръката и тръгнахме към кабинета по история.
Часът беше много интересен и сякаш времето отлетя. С Майк времето ми в гимназията наистина беше по-приятно и забавно. Вече дори не се притеснявах за Хари и момчетата. Пък и не бях ги виждала. И по-добре!
След часа по рисуване, Майк имаше математика, а аз география и затова се разделихме, като преди това той ме целуна по бузата и ме прегърна.
Часът по география не беше много скучен, но Майк го нямаше, за да го направи по-забавен и интересен. Слава Богу, това беше последния ми час. Веднага, след като господинът ни пусна се затичах към концертната зала. Днес исках да пея, да се отпусна. Пък и Майк каза, че ще дойде след последния си час, да ме слуша.
Концертната зала бе обширна и топла. Множеството красиво изработени столове, тапицирани с мека кожа, заобикаляха цялото свободно пространство. Изкачих бързо малките стълбички до сцената и застанах по средата й. Големият черен роял беше от лявата ми страна, а класическата китара беше подпряна до него. Вдигнах капака на рояла, седнах на стола пред него и засвирих. Въпреки, че пръстите ми шареха по клавишите, мислите ми бяха някъде другаде. Все още не спирах да мисля за съня. За Майк. За Хари. За цялата тази бъркотия. Просто... не знаех какво да мисля!