My Heart Is Torn (Harry Styles)

Chapted 8 "This time I'll be stronger"

-         ВАААААААААААААААААААААААААААЛ! СТАВАЙ!- извика някой в ухото ми. Стреснах се и паднах от леглото. Само един човек можеше да ме събуди по този начин.................... Джес!
-         Ще те убия!- измърморих, докато придърпах одеалото на земята, за да се завия.
-         Ооо, не можеш! Твърде много ме обичаш!- провлачено отвърна Джес.- Сега ставай, защото не искам да закъснявам първия ден! Баща ми се обади и каза, ако не е проблем да ме разведеш из училище!
-         Оки доки!- промърморих, с лице забите във възглавницата.
-         Хайде, де! Ставай!- започна да ме бута Джес.- 7.15 е!
-         О, БОЖИЧКО! ЗАЩО НЕ КАЗА?! ВЕДНАГА СЕ ОПРАВЯМ!- изпищях, скочих на крака и се затичах към банята. Измих се за секунди, облякох тесните дънки, които бяха хвърлени на стола до банята и отгоре сложих една тъмно синя блуза. Грабнах чантата си и слязох в кухнята с Джес, която се пукаше от смях като повтаряше, че е много лесно човек да ме накара да се оправя за броени минути. Изядох един банан, изпих една чаша вода и вече бях готова, но Джес... тя едва беше преполовила закуската си. Естествено! Джесика Майли Лорънс е най-популярна сред роднини и приятели със скрития Ѝ талант.......................................... да яде тонове храна и да не надебелява и със милиметър! Без шега! Джес винаги яде много храна, дори после се чудя как Ѝ остава място за останалите дневни ядения след закуската.
-         Приключи ли?- попитах сърказтично и повдигнах вежди.
-         Момент...- каза тя и налапа последното парченце от последния си сандвич с шунка и кашкавал и допълни.- ... Готова!- усмихна се доволно тя.
-         Евала! Доживяхме, народе!- въздъхнах и тръгнах към вратата.
Докато вървяхме към гимназията, обясних на Джес някои от най-важните неща. Като например: кои са учителите ни, какви са техните очаквания, междучасията, обяда в стола (при което, естествено, скъпата ми госпожица, ме попита какво е менюто и дали има много храна) и още няколко допълителни разяснения и бавни обяснения..............................СТИГНАХМЕ!!!
Влязохме в сградата на гимназията, точно когато би звънецът за първият час. Обясних на Джес къде е канцеларията, за да може да си вземе програмата и учебниците и се разбрахме да се чакаме там, когато часът ми свърши.
Тръгнах към кабинета по биология. Когато влязох, седнах на най-крайния чин, извадих учебниците и тетрадките си, наведох глава и погледнах към обувките си. Правех някакви рисунчици по коленете си с пръсти и отстрани сигурно съм изглеждала много замислена.
Усетих как някой сяда до мен, но не обърнах много внимание. Продължих да си играя с пръстите си.
-         Така, така, така... ще се игнорираме ли, малката!- този студен, дълбок глас ме откъсна от заниманието ми. Очите ми се разшириха, сърцето ми затуптя, преглътнах шумно и вдигнах бавно поглед. Хари седеше до мен. Едната му ръка бе подпряна на чина, а другата – на облегалката на стола ми.
-         Н-не... а-аз... з-здравей, Хари!- казах тихичко и отново погледнах към обувките си.
-         Здравей и на теб, Вайълет!- отвърна той. Потреперих, когато той спомена името ми. Толкова бавно, толкова дълбоко, толкова... о, Боже! Вайълет, стегни се! Отново вдигнах глава, но замръзнах, когато очите ни се срещнаха. Усмивката, която сега стоеше на лицето му, бе подла. Къдрокоското се приближи максимално до мен. Усетих топлия му дъх срещу ухото се.
-         Между нас да си остане, не мога да забравя вчера!- потреперих и стиснах ръцете си в юмруци.- Как викаше името ми, усещането как стените ти се затягат около еректиралия ми пенис, топлите ти, меки гърди в ръцете ми и... най-вече какво удоволствие ми достави да виждам страха в очите ти, Вайълет!- засмя се тихо той, поотдръпна се малко от мен, докосна една от смучките на врата ми, които се бях опитала да прикрия с шал и се се усмихна.- Боже, кой причини това на бедната Вайълет?!- престорено прошепна той и се облегна доволен на стола си. Сдържах се да не заплача! Как можеше да е такъв?! Не! Това не бе Хари, когото някога познавах, това беше някакво истинско чудовище, което бе приело лика на бившия ми най-добър приятел. Затворих очи и се опитах да си представя, че всичко това е просто един сън и след малко ще се събудя в леглото си, а Хари, Найл, Луи, Зейн и Лиам ще са го наобиколили и ще подскачат, викайки: „СЪБУДИ СЕ! СЪБУДИ СЕ! СЪБУДИ СЕ!” Да, те така ме събуждаха! Преди всичко да се случи. Преди... да започнат да се държат така с мен!
Звукът от токовете на мисис Грейс, отекна из стаята и накара всички да замълчат. Мисис Грейс бе висока, слаба, 40 годишна жена, която винаги ми приличала на учителка от някой филм. Тя огледа целия клас, намести очилата си и започна да обяснява новия урок.
Записвах поредните определения в тетрадката си, когато усетих нечия ръка да гали бавно лявото ми бедро. Потреперих, но се сдържах и продължих да пиша. Хари явно не се отказваше и продължи да движи ръката си по крака ми. Спусна бавно пръсти по коляното ми и... о, не! Той ме галеше толкова нежно и бавно, а колената ми бяха чувствителната част от краката. Затворих очите си и вдишах дълбоко през носа. ”Не!” изкрещя подсъзнанието ми. „Вайълет, недей! Не се превръщай в поредната кучка, с която той е спал! Дори не му позволявай!”  Дръпнах рязко крака си и се извъртях на другата страна. Продължих да пиша в тетрадката си, но все едно не бях в стаята. Бях някъде другаде. В едно друго измерение, където никой не можеше да ме открие. Където бях сама, далеч от всичката мъка и всичкото страдание. Далеч от света.
Звънецът би. Вдигнах рязко глава. Погледнах към дъската, където госпожате бе записала домашното, преписах го, събрах учебниците си и отпраших през вратата. Вървях тихо към канцеларията, но мълчанието ми контрастираше с шумотевицата около мен. Видях Джес и забързах крачка. Тя бе отворила iPad-а си и играеше на „Injustice”. Седнах до нея, но милото ми Джесенце бе твърде погълнато от заниманието си. Обвих ръце около раменете Ѝ и я стиснах в мечешка прегръдка.
-         Чакай! Ей, сега свършвам!- каза ми тя и продължи да цъка с пръст по екрана.- Йес! Наритах им шибаните задници!- почти извика тя, но веднага закри устата си с ръка, а някои от учениците я погледнаха очудено.
-         Искаш ли да тръгваме!- попитах я и се усмихнах.
-         Добра идея!- отвърна Джес и двете тръгнахме през коридора. Минахме покрай шкафчето ми, за да си взема учебниците за следващия час. Супер! И двете имахме география! След това музика, история и... о, Боже! Къде беше Майк! Огледах се притеснено!
-         Хей, какво има?- попита ме Джес, притеснена.
-         Аз... не виждам Майк!- продължавах да се оглеждам и да търся познатото лице на Майк.
-         О, спокойно! Сигурно е някъде наоколо!- успокои ме тя.
-         Точно зад теб!- чух нечий глас зад себе си. Обърнах се и го видях.
-         МАЙКИ!- метнах се на врата му и го целунах.
-         Здрасти, Вайълет! Къде беше вчера? Притесних се за теб!- погледна ме, а в очите му се четеше тревога.
-         Аз... не се чувствах добре и реших да си остана в къщи! Не ти звъннах, за да не те тревожа.- усмихнах се вяло.- О, Майк, това е моята най-добра приятелка Джес.- представих я на Майк.
-         Приятно ми е да се запознаем, Майк! Вал ми е разказвала много за теб! И като казвам много, то значи мноооого!- засмя се тя.
-         Джес!- сръчках я в ребрата и тя се преви на две.
-         Да... и аз те обичам, Вал!- изпъшка тя и ми се усмихна.

Останалата част от деня прекарахме тримата и честно казано ми беше приятно, че Хари не се навърташе около мен. Сигурно чука поредната кифла в тоалетната. Не. Ми. Пука. Въобще. ЗА. Него!!! Денят ми е чудесен и нищо повече не можеше да го провали. Нали?!...