My Heart Is Torn (Harry Styles)

Chapter 25 "Forever..."

Пролетта дойде.

  Дърветата се бяха разлистили.

  Цветята красяха малките градинки край къщите.

  Всичко беше толкова красиво, жизнено и щастливо.

  Днес беше 22 май. Рождения ми ден. И шестата годишнина от катастрофата. Днес трябваше задължително да отида на гробищата.

  Станах тихо от леглото си и се измих. Облякох си късите дънкиови панталонки, бялата тениска с надпис 'What the Hell' и моите вечни неумиращи черни кецове.

  Слязох в кухнята. Джес още не бе станала. Не исках да я събудя, затова се отказах да пускам блендера, микровълновата или всяко едно готварско устройство, което можеше да привлече вниманието на вечногладната ми приятелка.

  Грабнах една зелена сочна ябълка от купата, стояща на масата, грабнах едно листче и написах следното:

 "Джес,

  Добро утро! Не се тревожи за мен! Отивам на гробищата понеже днес стават шест години от катастрофата. Ако Хари дойде, не му казвай, че съм там. Не искам да се тревожи или да ме заварва разревана като някое три годишно хлапе! Ако си гладна има много неща в хладилника. Снощи напазарувах. 

  С обич,

  Вайълет  ххх"

  Грабнах ключовете и портмонето си, които бяха върху шкафа в коридора и излязох.

  Хванах си едно такси и му казах да ме откара на гробището.

  По време на цялото пътуване мълчах и се взирах през прозореца. През ума ми прехвърчаха толкова много мисли. И всичките объркани. Като млади птици, незнаещи на къде да поемат и кой вятър да последват.

  

  Черната стоманена порта на гробището бе тъжна и мрачна в сравнение с всичката радост и щастие на пролетното време. 

  Самото гробище и растенията в него сякаш бяха отказали да живеят и следваха всички хора, лежащи спокойно под тази студена земя, към отвъдния свят.

  Беше тъжно да виждаш всички изсъхнали цветя край надгробните плочи. Старите изгорели свещи. Сълзите, които макар изсъхнали взе още мокреха почвата.

  Голямата мраморна плоча се издигаше на около метър над земята, излъчвайки скръб, но и величие. Снимката на майка ми стоеше от ляво. Под нея бе написано: