Stay Strong. (H.S.)

Chapter 1 - A complicated life

/Мадисън/

Вече почти изтърканите ми кецове закрачиха в сградата на болницата. Единственият шум се създаваше от тях, защото е 4 сутринта и всички естествено спяха.Завих по коридора, в който прекарвах по-голяма част от вечерите си, когато не съм нощна смяна в клуба на господин Стайлс. Плаща ми добре , той също е добър, но не мога да кажа същите думи за сина му.

Вече се намирах пред стаята на майка си, за да видя как е състоянието и' . Отворих съвсем леко вратата на стаята и видях дежурната сестра при нея . Усмихна се леко, когато ме видя и аз си отвърнах със същото. Направих и' знак да излезем отвън и тя кимна.

-Как върви?Ще се оправи ли?- казах тихо, надявайки се да не събудя някой.

-За сега върви добре само заради лекарствата. Рака разпространява клетките си бързо, така че трябва в най-скоро време да и' направим операция.

-Правя всичко възможно. Карам и нощна смяна само , за да изкарам повече пари.Моля ви, дайте ми още малко време.

-Разбирам, госпожице Рейн, но за жалост имате една седмица. Не можем повече да чакаме.- усмихна ми се съжалително и си тръгна.

Прокарах ръка през косата си и въздишах. Трябва да преглътна егото си и да поговоря с отрепката, която ми се води за баща. Живее в лукс с жена -10 години по-млада от него. Събрах половината пари, но вече нямам никакво време. Няма да оставя единственото важно нещо в живота ми да си отиде. Обичам майка си повече от всичко.

Погледнах я през щорите на прозореца. Спеше толкова добре.

-Ще направя всичко , за да те спася. Дори и невъзможното. - прошепнах и изтрих сълзата потекла от окото ми.

Влязох в стаята и' и седнах на малкото канапе срещу болничното легло. Клепачите ми натежаваха от преумора, доста рядко спях, защото нямах време за това.

***

Събудих се и за жалост цялото ми тяло беше изтръпнало. Размърдах се, за да се оправя поне малко. Майка ми беше будна и гледаше тавана на болничната стая. Явно не бе забелязала , че също съм будна.

-Добро утро!- поздравих. Не очаквах, че гласът ми ще бъде толкова дрезгав.

-Добро утро, мила. - в очите и' се четеше щастие, въпреки болестта. - Виж се само. Не приличаш на себе си.- и отново щастието заместено с тъга.