Stay Strong. (H.S.)

Chapter 31-Wine, you and the consequences

Сипахме си вино в две стъклени чаши, които поръчахме от румсервиза. Бяха изтънчено изработени, сякаш крал и кралица щяха да пият от тях.

-Наздраве. - чукнахме чашите си и отпихме глътка.

Да си кажа честно виното беше превъзходно, някак повече сладко, но имаше и горчивина.

-Да не си някои ценител на виното или? - пошегувах се.

-Не. Просто взех първото, което ми беше пред очите.- засмях се силно.
-Очите ти блестят, когато се смееш. - каза съблазнително.
-Не, от виното е. - сбръчих нос и се усмихнах.
Погледнах към вече почти празната бутилка и върнах погледа си отново на Хари.

Вместо да каже нещо той постави ръката си на лицето ми, приближавайки се към мен.

Бяхме седнали на земята, така че горе-долу бяхме на едно ниво.

Устните му докоснаха моите съвсем леко. Почувствах колебанието му затова аз притиснах своите към неговите. Разменихме ролите си, но той не се дърпаше, а напротив отвръщаше ми с голямо удоволствие.

Паднахме на земята още, целувайки се. Махна тениската ми и след това атакува кожата на врата ми. Леко я хапеше, а после я целуваше, за да облекчи болката. Не ме болеше, но пък ми харесваше да прави така. Продължи към гърдите ми и засмука кожата над тях. Щеше да остане лилаво петно, но няма да мисля за това сега. Беше мой ред да се заема затова ни преобърнах и махнах неговата тениска. Аз започнах да целувам кожата му, хапейки я силно и после я целувах нежно. По гърлените стонове, напускащи устата му знаех, че му харесва. Продължих надолу по корема му, но го гледах право в очите, , за да го дразня нарочно. Личеше си, че се справям по тъмнина, която се прокрадна в очите му.
-Мадисън! - изръмжа и ни преобърна. - Сигурна ли си, че го искаш?Че искаш мен? - думите му бяха несигурни и отчаяни, а аз имах нужда от стимул, за да кажа да.

Когато погледнах молещите му очи, просто казах първото, което ми беше на ума.

-Просто действай. - целунах го и той продължи с мъчителните си, съблазнителни ходове.

***

Дишахме учестено, когато и двамата получихме нашето голямо удоволствие. 

-Беше просто... - започнах, но не можах да довърша изречението си твърде уморена от случилото се.

-Уникално. - допълни Хари, обръщайки се към мен. 

Постави малка целувка на челото ми.

Твърде нежен беше сякаш те кара да си мислиш, че си целия му свят. Такива неща можеше да ти каже и да ти направи, че просто, ако попаднеш в капана му няма измъкване. Сякаш към бездънна пропаст скачаш сам, без да чуваш виковете на останалите, които ти казват да спреш.

-За какво мислиш? Добре ли си? - премести кичур от косата ми, вглеждайки се в очите ми.

-Да, просто... Караш ме да се чувствам единствена, а всъщност съм една от поредните. - засмях се. 

-Кой е казал, че си поредна? Не съм преставал да мисля за теб. 

-Да, но не ме потърси нито веднъж? - повдигнах веждата си.

-Мислех, че искаш да започнеш нов живот без миналото, но ето, че отново се срещнахме.- въздиша и легна по гръб на леглото. 

-Виж, нека да оставим нещата да се подреждат сами.

-Ела при мен. 

Протегна ръката си и аз се сгуших  в него. Сякаш под негова защита се чувствах спокойна, че никой няма да ме нарани по никакъв начин...

И така заспахме- спокойни и оставящи нещата да се подредят сами.