Stay Strong. (H.S.)

Chapter 15 - Wrong doubts

-Хари? - Луис побутна рамото ми. - Стани, какво се е случило?

Леко притворих очите си, за да установя къде се намирам. В болницата ли съм?

-Какво правя тук? - гласът ми бе прегракнал.

-Твърде много алкохол, братко...Събирай си багажа и да тръгваме. Баща ти и майка ти нищо не знаят.

Опрях длан в челото си имах страшно главоболие. Някакви бледни спомени се появяваха в главата ми, а с това главоболието се усилваше повече. 

Спомням си, че след като се върнахме от екскурзията отидох в някой бар, а след това нищо не помня.

Помолих Луи, да ми даде пет минути, за да отида до тоалетната. Трябваше някак да се съвзема. Изплисках вода върху лицето си и се погледнах в огледалото. Имах синина над веждата и устната. Какво се е случило, по дяволите?

Докато пътувахме с колата, сложих студената бутилка с вода на челото си.  Някак успокояваше болката.

-Защо съм насинен като домат? - погледнах Луи, а той поклати глава.

-Сби се в бара. Едва са ви отървали с Флетчър. 

-Този кучи син, ще се върна, за да му прекърша врата. 

-Ти дори не знаеш какво е станало. - поклати главата си. 

Беше прав. Не знаех какво е станало, така че нищо не можех да направя, но пък и нищо не ме спира. Спрях разговора и се загледах в пътя.

Това беше ужасен вариант, защото се сетих за Мадисън. Дори и с не човешко главоболие, тя е сред мислите ми. И как да не е, след като заби острие в сърцето ми. Беше ужасно, не ми трябваше да се влюбвам в нея. Толкова ли не можа да ми прости?Това беше просто шибана вечер. Вечер, от която аз останах щастлив. Представях си, че за момент беше моя. Аз я притежавах, но не като вещ. Просто бе моя, карах я да се чувства добре. На нея също не и беше безразлично. Знаех го. Бих дал всичко само и само да съм на мястото на Джоуи . Да ме гледа с очи, които са изпълнени с щастие, да ми подарява малки целувки, да мога да задоволя тялото и', но не. Аз съм Хари, лошият , грубият. Гледаше ме с ненавист. И все пак ме целуна, със страст, която я няма, когато се целува с Джоуи. 

Твърде объркани мисли, за полу-трезвен човек и пронизващи болки в главата.

Когато пристигнахме в нас, се качих в стаята си и просто исках да поспя. Видях гривната на бюрото си. Взех я и заспах с надеждата, че мога да бъда щастлив с нея в съня си.

/Мадисън/

Точно след две седмици завършвахме училище. Най-лесната част от живота ни приключи. За мен никога не е било лесно. Особено тази година. Скъсвах се от работа и от учене. С работата спрях, защото майка ми вече не ми позволяваше да ходя.

Хари не съм го виждала от няколко дни. Няма да забравя наранения му поглед, но по-добре да стоим далеч един от друг. Близостта между нас е нещо опасно. Не знам как сме стигнали до това не мога да го проумея. Той и аз сме като две кълба от съвсем различен съставки съберем ли се може да се получи взрив, който би разрушил всичко. И целувката между нас щеше да бъде най-малкото нещо, което би могло да се случи. Не мога да го мразя, но Джоуи ми е много по-скъп. И трябва да съм с него, защото го обичам.

Някой ме целуна по бузата и аз леко подскочих . 

-Спокойно, аз съм. - Джоуи се усмихна сладко, а аз имах чувството, че се разтапям. 

Внезапно това чувство изчезна, когато забелязах следи от червило на карираната му синя риза.

-Какво е това? - докоснах материята.

В очите му премина притеснение. Боже, това не може да е възможно.

-Ох. - засмя се. - ами майка ми сутринта, когато я изглади сигурно я изцапа с червило. 

Вълна от облекчение премина през мен. Ама разбира се, сякаш ще ми изневери някога.

Звънецът би, а това означава, че часа започва. Влязохме в класната стая, а Аманда беше по-красива от обикновено.

-Хей, някой да има среща? - сръчках я с лакът и огледах грима и'.

-Не, аз просто... не ти ли харесвам? - попита ме. 

Спрях се на устните и', които имаха същият цвят червило както и този на ризата, която носеше Джоуи. 

-Мад? - поклатих бързо глава, за да спра с тези глупави съмнения. 

-Прекрасна си. - целунах я по-бузата и се усмихнах.

Нямаше начин да е възможно, но корема ми постоянно се свиваше от притеснение.