Stay Strong. (H.S.)

Chapter 14 - Don't talk to me

Лежах на леглото в бунгалото и размишлявах относно Хари. Аз го мразя, той мен също това е кръговрат на природата. Върша глупост след глупост. Знам, че спах с него за пари. Точно това е пречката за каквито и да е отношения с Хари. Не мога да забравя вечерта. Няма как да я забравя. Той можеше да ми помогне и по-друг начин. Щях да му върна парите, но не той реши да изтъкне колко велик може да бъде. Раздвоена съм между Хари и Джоуи. Какво трябва да направя? Няма на кой да споделя. Опознах добрата страна на Хари и я харесвам много. Трябва да говоря с Джоуи, ако не се оправим това ще бъде края.

Живота ми все още беше бъркотия, от която няма да се измъкна лесно. Неусетно се бях унесла в сън...

***

-Мад, хайде стани. - най-добрата ми приятелка ме събуди.

Измънках недоволно и покрих главата си с одеялото.

-Ще изпуснеш закуската. Хайде.

Нямаше да ме остави да спя затова реших да стана. Облякох набързо къси панталони и потник. Среших косата си и я вързах на кок.

Излязохме от бунгалото и отидохме в една градина близо до реката. Всички гимназисти вече седяха на масите и закусваха, а аз се оглеждах за Джоуи.

Той си говореше с Фреди. С Аманда отидохме при тях, но той не ми обърна внимание. Реших да говоря аз първа, защото с ината до никъде не се стига.

-Джо, може ли да поговорим? - попитах .

Ако ми откаже ще го убия.

-Добре. -въздиша и стана от масичката.

Вървяхме в неловка тишина. Не исках да е така. Трябва да разбера наистина ли си заслужава да съм с него. Искам сама да докажа на себе си, че целувката с Хари се е породила от гнева, че се скарах с Джоуи. Няма как да забравя всичко случило се с Харолд. Той не заслужава да е с мен. Няма да оставя момче като Джоуи заради него.

-Е?- радвам се, че той започна този път разговора.

-Трябва да се оправим. Не става така. Не ми харесва да сме далеч един от друг. Заедно сме от две години винаги сме били щастливи. Обичам те и не искам това да свършва. - признах чувствата си. Не бях от тези хора, които държаха на гордостта си.

-Аз също, Мад, но ако искаш да сме заедно трябва да ми обещаеш нещо. - хвана ръцете ми.

-Разбира се, каквото поискаш. - усмихнах се.

Радвах се, че отношенията ни винаги се оправяха. Не бяхме от хората, които държат на своето.

- Ще стоиш далеч от Хари, ако ще си с мен няма да говориш с него. Ще го подминаваш сякаш не го познаваш. Това е условието ми.

Моля?Как ще стоя далеч от Хари?

И щом това е първият въпрос изникнал в главата ми разбирам, че онази целувка не беше породена от карането ни с Джо, ами съвсем от друго нещо. Това нещо ме плаши. Затова ще го послушам и ще стоя далеч от него. Прав е той , ако бе направил нещо такова щях да полудея буквално.

Колко объркана бях в момента...

-Добре. Окей сме нали?

-Вече да. - усмихна се и ме целуна.

Дано всичко вече да е наред и да се измъкна от кашата. Писна ми да се боря за всичко. Исках малко спокойствие и щастие. От това имах най-много нужда.

/Хари/

Видях, Мад . Беше седнала под едно дърво и четеше книга. Исках да отида при нея да поговорим за снощи. Дали и тя е толкова развълнувана колкото и аз? Какво трябва да и' кажа?Толкова съм влюбен. Може би сега е момента да и' призная всичко. Писна ми да си мълча. Цели две години мълчах.

Бавно пристъпвах при нея. С всяка крачката сърцето ми ускоряваше ритъма си. Най-накрая стигнах при нея. Сякаш часове са минали, а не секунди.

Само тя можеше да ме накара да се чувствам по този начин, объркваше ме постоянно, но това и харесвах, не мога да си обясня защо.

-Здравей. - казах.

Погледна ме някак странно, не ми харесва.

-Хари не говори с мен. Вече не искам да имам нищо общо с теб. Забрави за всичко. Аз съм с Джоуи и не искам да се караме. Моля те, послушай ме и стой далеч от мен. - изтърси всичко на един дъх, сякаш от това зависеше живота и' .

След тези думи изпаднах  в шок и не знаех какво да и кажа. Едва не заплаках. 

Тя стана и си тръгна от мен.

Чувствах сякаш безброй остриета пронизваха сърцето ми. Каква е тази шибана болка?Очите ми вече се бяха напълнили със сълзи. Капеха една по една. Побързах да ги изтрия. Погледнах надолу към тревата, за да не ме види някой и забелязах гривна. Беше нейна. Огледах я. Седнах на мястото, на което тя седеше преди малко и стиснах гривната в ръката си.

Никога не се бях чувствал така. Щом иска, ще стоя далеч от нея, колкото и да ми е трудно.

Честно да кажа не ми хареса главата как се получи, но става. Лека нощ/ден!