Stay Strong. (H.S.)

Chapter 34 - Disneyland

-Коя е следващата ни дестинация? - вече бяхме в апартамента ни, чудейки се къде да отидем.

-Чудех се за едно място, но не знам дали ще искаш. - Хари прехапа устната си, сякаш от моя отговор зависеше живота му. - Дисниленд?

-Шегуваш ли се? - засмях се , но след като видях сериозното му изражение бързо осъзнах, че не е така. - Не, нали? Добре, нека да се втурнем към детските ни години. А всъщност аз никога не съм била, така че хайде да отидем и...- Хари ме прекъсна с целувка, която продължи доста време от очакваното. 

-Много говориш. - присмя ми се, а аз го погледнах злобно.  

Оправихме се и този път решихме да отидем с неговата кола. Беше на два часа път от нас, така че кола с по-бърза скорост ще е по добре. Дори през вечерта Калифорния, беше ужасно топла и влажна, но все пак трафика още си беше натоварен. Не ми се мисли как ще си намерим място за паркиране. Кой знае колко влюбени двойки са решили да отидат на увеселителен парк. А ние влюбена двойка ли бяхме? Ние с Хари просто бяхме приятели, знаете от онези приятели с "привилегии" и не само, ние имахме чувства един към друг. Всяко едно наше действие го показваше, така че ако не кажете, че сме влюбени един в друг не знам. Дори проклетата съдба ни отреди да се видим след толкова време и все още чувствата ни да са способни да изпепелят всичко около нас.

-За какво мислиш? - Хари престана да барабани с пръсти по волана и постави ръката си върху крака ми. 

-За нищо. - усмихнах се и поставих своята ръка върху неговата.

И, ако в момента видите как ръцете ни точно пасват една върху друга ще си кажете "Ей, тези наистина са един за друг". 

Както и предполагах наистина нямаше къде да паркираме. Хари намери едно затънтено място дом за бездомни и пияни хора. Травматизирах се от подобни животи на хора, които не го заслужават, но не мога да им помогна. Дори и да им дам пари сега, те ще ги похарчат са долнопробен алкохол и няколко цигари. 

Хари преплете пръстите ни и продължихме да ходим така няколко метра до увеселителния парк. Дори, когато плати билетите той отново, не пусна ръката ми, сякаш го беше страх да не ме загуби някъде между тълпата из хора. 

Беше ме страх да се возя на повечето от страшните люлки, но Хари беше толкова настоятелен с думите си "Аз ще те държа" , та взех и се качих с него. Повърнах седем пъти, но това нямаше значение. Накрая реших да се кача с него на виенското и, когато каза, че там е страшно ми се искаше да му зашлевя един.

-Сериозно, Хари? Сериозно? Качи се на тези страшни, ужасяващи неща, но не искаш на виенското колело, на което баба ми ще се качи? - замахвах с ръце, защото ме дразнеше.

-Шегувам се. - засмя се и ме повлече към виенското. 

И както се очакваше беше романтично. Целуна ме на върха на виенското и аз тогава трябваше да проваля всичко с моята голяма уста.

-Ти как мислиш да го продължим за напред? Ще си пишем съобщения във фейсбук? 

-Не, Мадисън. Искам да съм с теб. Вече не сме тинейджъри, както преди. Затова имам новина за теб. Татко вече се отказва от фирмата и прехвърля всичките си акции на мен. Заедно се прибираме в Лондон. 

Буквално изпищях и го прегърнах, колкото се може по-силно. 

-Наистина ли, ами какво ще стане с твоята фирма тук? - попитах все още развълнувана.

-Моята фирма е свързана с тази на татко, така че ще продам акциите си, но те ще работят пак за мен.

-Това е чудесно. - отново го прегърнах. 

Нещата се подреждаха така както исках. Това ми харесваше.