Stay Strong. (H.S.)

Chapter 13 - I will regret it

С Аманда седяхме една до друга в автобуса. Гласовете на гимназистите огласяха превозното средство. Разказваха си тъпи шеги и случки от животите им. Хари седеше с Найл срещу моята седалка. От време на време погледите ни се засичаха и се усмихвахме леко, колкото да не е неловко.

-Как е майка ти? -попитах Аманда.

-О, ами по-добре. Беше прихванала грип. Времето ту е топло, ту студено.

-Нормално май месец е.

-Дочух, че ще има купон. И познай, кой ще отиде. - усмихна се лукаво.

-Няма начин. - поклатих глава.- няма да отида на купона.

-О, ще отидеш. Иначе ще кажа на майка ти, че не си се забавлявала.

-Няма да посмееш. -погледнах я злобно.

-Ако дойдеш няма. -повдигна раменете си.
Въздишах и скръстих ръце пред гърдите си.

Какво пък толкова? Един купон няма да навреди. Тази вечер ще се напия. Ще забравя за Хари, за вечерта с него, за Джоуи и за всички проблеми.

Останалото време в автобуса го проспах, защото бях изморена. Когато пристигнахме Аманда ме събуди, за да си намерим бунгало.
-Ще спим в бунгало?Ужас. -изписка Аманда.
-Не е толкова зле. Ще бъде забавно.
Щом стигнахме пред бунгалото влязохме вътре. Не беше зле имаше две легла. Беше сладко.
-Спя на леглото, което е до вратата. Ако има нещо да избягам първа. - засмях се на нелепото и' мислене.

Аманда е ненормална.
-Щом ще се чувстваш по-спокойна. -отговорих и'.

Щом поставихме нещата на мястото им започнахме да се оправяме за партито. Заложих на синя рокля, а приятелката ми бе облякла черна. Излязохме от бунгалото и се насочихме към партито.

Както и предполагах нищо интересно. Пияни момичета и момчета се натискаха. Смърдеше на пот и цигари, а за алкохола да не говорим. Силната музика беше ужасна. Някой ни подаде две чаши и аз изпих моята на екс. Беше ужасно и съжалих затова. Е, нали исках да се напия? Ще го направя. Отидох да търся още пиене. Не виждам Хари, нито Джоуи. И по-добре. Взех си чаша с уиски и я изпих. Главата ми се замая леко. Отидох при Аманда, която си говореше с някакво момиче.
-Искаш ли да се поразходим? Тук е ужасно. - попитах я и междувременно си взех чаша от едно момче.
-Не. Тук ми харесва.
-Добре аз излизам. - казах и излязох от бунгалото, което беше най-голямото от всички.

Разхождах се по брега на една река. Хладния въздух ми действаше добре. Беше приятен. Ходех с уискито в ръка и реших да я изхвърля. Отказвам се от идеята да се напия. Още от сега ми е замаяна главата.

Видях някакъв силует малко по-надолу и реших да видя кой е. Сигурно ми се привижда.

Силуетът ми беше познат.

Хари.

-Хей, Мадисън. - той също ме видя.

Ужас. Защо? Трябваше да избягам, мамка му.

-Хей... -неловко казах и се приближих.
-Искаш ли да плуваме?
-Какво? Тук? Студено е и...
-Хайде де, нищо няма да ти стане.
-Не няма да влизам, ти...- не можах довърша изречението си, защото той ме метна на рамото си и влезе във водата.
-Хари пусни ме! Веднага! -удрях в гърба му и мятах с краката си, но нищо. -Пусни ме!
-Както искате госпожице! - пусна ме във водата, която стигаше чак до корема ми.
-Ти нормален ли си? -потреперих от студа.
-Не, а ти? -засмя се.

Щях да му се разкрещя, да го ударя, но гнева някак си се изпари.
Позволих си да се загледам в лицето му. Очите му светеха заради луната, а трапчинките му го правеха толкова сладък.

-Харесвам ти нали? - повдигна веждите си.

Гнева се завръщаше.

-Кретен. - погледнах го злобно и започнах да излизам от водата.
-Престани, Мад. - изкрещя.
-С кое? - обърнах се към него.
-С това все да си тръгваш и да ме оставяш. Престани да ми обръщаш гръб.

Нещо в мен потрепна от думите му. Караха ме да правя неща, които не трябва. Дали от думите или от алкохола си нямам на идея.

Посоката се промени. Тръгвах забързано към Хари. Когато стигнах до него обхванах лицето му с длани.

-Ще съжалявам затова . Знам, но нито на мен, нито на теб ти пука.
Разбих устните си в неговите. Отвърна ми като по команда. Обвих краката си около кръста му, а той вкара езика си в устата ми. Движехме езиците и устните си в синхрон сякаш бяхме създадени един за друг.

И дали е от питието или от думите?Всъщност няма значение. На кой му пука сега какво правим?