Stay Strong. (H.S.)

Chapter 22 - Harry just, get me out of here

Дръпнах ръката на Хари към себе си и не след дълго се озова в пробната с мен.

-Защо ти ми подаваш телефона? Аз извиках Аманда...

-Ами аз...тя отиде чак в края на магазина и нямаше да те чуе, а майка ти ти звънеше.

-Сериозно ли си видял кой ми звъни. - шепнешком говорехме, а дори не знам защо.

-Защо шепитм? - попита сякаш бе прочел мислите ми.

-Защото може някой да чуе, че си влязъл в пробната при мен.

-Аз съм влязъл? Ти ме дръпна тук.

-Не спори с мен! - изгледах го злобно.

Засмяхме се и двамата това беше един от най-странните ми проведени разговори.

-Тази рокля ти стои чудесно. - обърна ме към огледалото.

-Така ли? Ти ще ходиш ли на бала в други ден? - реших да попитам тайно, надявайки се да ме покани. Много бих искала да отида с него.

-Не, нима ти ще отидеш на тази глупост? Аз ще я пропусна...

С тези думи ме разочарова и то много. Значи може да ходи на всички мизерни купони, но не и на най-хубавата вечер на всички ученици.

-О. - беше единственото нещо, което успях да кажа.

-А... - Хари взе да каже нещо, но го прекъснах, слагайки ръката си пред устата му.

-Мад, роклята стои ли ти добре? Излез да те видя!

Мамка му, ако види Хари край с мен.

-Не излизай от тук! - предупредих го и излязох от пробната.

/Хари/

Тези моменти прекарани с нея ме карат да съм щастлив. Никога не съм се чувствал толкова добре само от разговор.

-Амадна отиди ей там, виждам една рокля и е много красива.

След няколко секунди се върна отново при мен.

-Хайде излез, за да се преоблека бързо!

-Но...

-Излизай! - прекъсна ме и ме бутна отвън.

Засмях се и си показах главата от завесата.

-Хари! - изпищя и задържа роклята, която току-що щеше да свали.

-Ще те взема в десет. - казах и излязох от магазина.

Минаваше девет и половина, а аз нетърпеливо чаках стане десе часа.