Stay Strong. (H.S.)

Chapter 29 - Fate has met us again

3 години по късно*

/Мадисън/

Отворих рязко очите си заради алармата, която прозвуча от телефона ми.

Изключих я, но отвън се чуваха клаксонитена колите и гласовете на хората.

Калифорния определено не беше място за почивка. Дойдох само за няколко дни, защото трябва да организирам голяма сватба мислех след сватбата да си почина, но в този шумен град - едва ли.

Станах от леглото лениво и започнах да се обличам.

Бели дънки с висока талия и любимата ми кремава риза. Пуснах машината за кафе да загрее и изтичах до банята да си измия зъбите.

След като го направих отидох пред огледалото и повдигнах леко косата си от двете страни, след което ги защипах с фиби. Гримът ми бе семпъл очна линия, спирала и червило в светъл цвят.

Стараех се да изглеждам делово, защото бях един от най-добрите сватбени агенти.

Набързо изпих кафето си и изтичах да си взема токчетата в цвят като ризата и малката чанта с телефона и портмонето ми.

Докато излизах от хотела поздравих рецепционистката и натиснах копчето за отключване на колата ми.

Бързо се качих и запалих двигателя, и тръгнах към посочения адрес, който Сара ми даде.

Тя беше моя колежка и заедно организирахме сватбите.

Докато шофирах си пуснах леко музика все пак това беше Калифорния.

Калифорния...

Да. Откакто стъпих тук съм на тръни. Корема ми се свива при мисълта да срещна Хари. За последно го видях преди 3 години, кой знае как се е променил. Може би е станал по-хубав? По-висок? Знам ли...

Пристигнах на мястото, паркирайки на удобно място. Излязох виждайки голямата градина пред себе си. Като я гледам така много работа ни очаква днес.
Къде ли е Сара?

-Вие ли сте госпожа, Мадисън? - момиче с няколко години по-голяма от мен ме попита.
-Да. Аз съм. - усмихнах се.
-Аз съм Джема булката.
-Честито! Обещавам ви, че тозу ден ще бъде незабравим аз и моите колеги ще се постараем всичко да е перфектно. - окуражих я.
-Точно заради това идвам. Украсата е избрана. Само да помоля, когато дойде брат ми с пръстените да паднат малко венчелистчета върху него. Той е най-важния гост.
-Разбирам ще се погрижим за всичко.

Кимна ми и тръгна към входа на огромната си къща.

Започнаха да сглобяват шатрите, а аз през това време звъннах на Сара, за да видя къде се е изгубила.

-Къде си? - попитах след като вдигна телефона.

-Точно зад теб. 

Обърнах се, виждайки я с голяма усмивка на лицето. Приближи се към мен и аз започнах да говоря забързано.

-Днес ще имаме много работа не се губи, защото ще ми трябва помощ. И...

-Той те гледа. - прекъсна ме, насочвайки погледа си зад мен. 

-Кой? - обърнах се бързо, но нямаше никой.

-Кълна се  току-що беше там. И всъщност е невероятно красив. 

Поклатих главата си и я изпратих да донесе кашоните с украсата.

Започнахме да украсяваме и това беше най-хубавата част от това да си сватбен агент. Забавляваш се докато украсяваш и накрая караш хората да са радостни, на най-щастливия си ден от живота. 

Церемонията щеше да започне до броени минути затова заех мястото си най-напред. Случайно, ако нещо се обърка да го оправя. Музиката започна да свири и булката излезе. Честно беше най-красивата булка, която съм срещала. Щастието в очите я караше да блесне още повече. Роклята беше бяла като горната част бе с бродирана материя. 

Винаги си представях как ще изглежда моят сватбен ден. И аз ще съм толкова щастлива, колкото е тя сега. Съпругът ми ще чака търпеливо, защото още няма да бъда готова, понеже първо аз ще си организирам сватбата.

Когато видях бащата на булката, който я водеше към олтара щях да припадна. Това беше господин Стайлс, огледах се и съпругата му също стоеше щастливо най-напред в редицата. Той я остави пред олтара и целуна челото и, след което отиде до жена си.

Значи специалната част е за брат и', а брат и е...

И тъкмо, когато си го помислих Хари се появи в целия си блясък, посрещан от огромно количество венчелисчета С усмивка вървеше напред.

Дори след три години, съдбата отново ни срещна. Каквото и да правим с Хари винаги се срещаме.