Stay Strong. (H.S.)

Chapter 32 - Last day in Califofnia

-Къде искаш да отидем? - попитаме Хари, обличайки дънките си.

-Не знам. - отговорих лениво и се протегнах в голямото удобно легло готова да заспя отново. 

-Не, не. Не си познала госпожичке, стани. - Хари дойде и ме взе в ръцете си.

Постави ме да стоя на пода, но   толкова ме мързеше, че можех да стоя дори и паднах върху голите гърди на Хари. Простенах, а той уви ръката си около мен.

-Много ли те мързи? - погледна ме. 

-Да, но само днес съм в Клафорния, така че да се поразходим. - повдигнах рамената си и започнах да се обличам.  - Къде предлагаш да отидем? - този път го попитах аз и започнах да се гримирам. 

-Голдън Гейт? - повдигна веждата си. 

-Прословутият мост в Калифорния. На идване минах през него, предложи друго. 

-Тук има страхотни мелби знам едно заведение, в което слагат от всички видове ядки или захарни пръчици. 

-Дзън, дзън, дзън. - потупах нослето си в знах, че тази идея определено ми хареса.

След като бяхме готови се качихме в колата на Хари, защото нямаше покрив, а това е много подходящо за ужасно горещия град. Караше с нормална скорост и разговаряхме за последните няколко години и новите технологии. След като пусна музиката от радиото, коментирахме и песента, която беше много хубава и някак си точно за нашата ситуация. 

Пристигнахме пред малкото магазинче и, когато влязох вътре декора беше много приятен подканващ те да си вземеш нещо и да седнеш тук. Избрах си ванилова мелба с фъстъци и бисквити орео, а Хари шоколадов с почти всичките видове добавки.

-Лакомо мече. - усмихнах се и заграбих от мелбата с малката лъжичка.

Хари ядеше много бързо, издавайки звуци на удоволствие. Мелбата беше много вкусна и едва издържах да не издавам звуци подобни на Хари, защото едва се въздържах да не му се на хвърля, а той не беше от търпеливите.

-Заведението черпи теб и красивата ти дама, Хари. - възрастния мъж отпреди малко донесе студени шейкове.
-Благодаря, Бърни. - Хари каза и отпи от шейка.
-Личи, че се харесвате. Не я изпускай, момче. - Бърни му намигна и отиде в склада си.

Хари ме погледна, очаквайки някаква реакция, но аз просто сведох поглед засрамена от случката.

-Майка ти как е? - знаех, че смени темата само , за да не се чувствам неловко.
-Ами добре е. Живеем си в Ло, но се преместихме от блока. Купих си апартамент. И тя живее там и работи. И сватбената агенция ми е близо, общо взето така.
-Радвам се, че си постигнала всичко това сама. Ти си борбена наистина заслужаваш всичко хубаво, Мад. - постави ръката си върху моята.
-Благодаря, Хари.

Всъщност, ако се замисля наистина. Колко много трудности ми предостави съдбата, но аз смело се изправях срещу нея. Справях се и се борих с всички сили да се опазя жива, без да ми се налага да слагам край на живота си. И ето днес, след думите на Хари осъзнавам, че  не е било напразно. Съдбата ме е изправяла пред по-големи неща само, за да бъда днес щастлива.

-Ще тръгваме ли?
-Да, хайде. - взех чантата си и излязохме, но преди това помахаме за довиждане на Бърни.

След като решихме следващата ни дестинация да е плажа се запътихме на там, но първо се отбихме за банскитата си и плажни кремове.

Пристигнахме на плажа със чадър и чантичка с разни снаксове и кремовете. Засмях се на опитите на Хари да забие чадъра, без да падне и той отново да се мъчи да го оправи.

Влязохме във водата и Хари се опитваше да ме накара да вляза по-надълбоко, но водата беше студена и аз траках със зъби категорична, че няма да вляза.

Поне така си мислех.

Хари дойде при мен, напръсквайки ме с обилни струи вода, предизвиквайки гнева ми.

-Сега ще видиш ти! - предупредих го и започнах да го гоня, плувайки.

Добре, че умеех да плувам иначе досега щях да се удавя.

Спрях твърде изморена и започнах да дишам силно.

-Твърде бързо се отказваш. - промени посоката си и се доближи към мен.

Бяхме се отдалечили доста, но не беше дълбоко по средата.

-Пое ли си достатъчно въздух?
-Защо? - попитах, вглеждайки се в него.

Без да ми отговори просто ме целуна силно, същевременно нежно и страстно. Типчно в стила на Хари. Увих краката си около него и отвърнах на целувката.

Спомних си, когато бяхме в същото положение в онази рекичка на екскурзията. Бях леко пияна и не знаех какво върша.

Приключихме с целувката, вглеждайки се един в друг с похот.

-Мад, не искам да си тръгнеш от мен.

-Аз също не искам.

Думите напуснаха устите ни, бързо, а ние бяхме непослини  да ги спрем.