Stay Strong. (H.S.)

Chapter 9 - What do you think you are doing?

Майка ми си беше вече у дома.

И за момент можех да забравя за болката от преди. Спомних си как беше в миналото с майка ми, която ме посреща с обяд, когато се прибера от училище. Или, когато каним Джоуи на вечеря и се смеем на шегите и'. И тогава, когато не знам какъв тоалет да облека и тя ми помага с това.

-Скъпа, ти откъде взе парите за лечението? - попита докато лежах в скута и'.

Реалността ме удари. Изправих се рязко, поглеждайки я. В очите и' се четеше недоумение.Не знаех какво да правя. Как щеше да приеме истината?Щеше ли да се отрече от мен?Щеше ли да ме намрази?Щеше ли да ме мрази, заради това, което направих? Тогава реших да и' спестя всичко това.

-Знаеш, работих при г-н Стайлс, но нека забравим миналото. Нали искаш да живеем в щастливо бъдеще, което да не бъде с миналата болка, която преживяхме.

Болеше от това, че я лъжех. Лъжех всички покрай мен. Нима не мога да го спестя? Аз не го направих за своя нужда. Останах най-наранената от това.

-Добре. - въздъхна. - Сега какво искаш да ти сготвя? - попита с усмивка.

-Ами. - засмях се. - Трябва да отида и да напазурвам, защото нямах време затова. Така че ще реша в магазина.

Взех набързо ключовете и якето си, като излязох от блока. Заслизах по стълбите, реших да си спестя асансьора. Отворих врататя на входа, надявайки се бедствието Хари да го няма. И наистина го нямаше качих се в колата и бързо потеглих.

Пуснах лека музика, докато чаках светофара. Барабанях по волана и най-сетне светна зелената светлинка. Направих един завой и стигнах до маркета. Паркирах на удобно за мен място и заключих колата.

Влязох и преминавах редовете вземайки замръзено пиле, картофено пюре, сок, бисквити и още неща. Изведнъж еда кутия падна от другата секция и аз отидох да я вдигна. Чух някой тям, странно, защото там никой не отива. Погледнах и Просто останах в шок.

Хари се натискаше с някаква. Какво е това безобразие, да се натискаш с някого в темаркета? Той ме погледна зловещо с усмивка, а аз побързах да избягам от това нещо.

Платих на касата и излязох, намирайки колата си.

Влязох вътре и въздишах.
-Окей, той си е Хари нищо чудно. - казах си и запалих колата.

Мамка ти, Харолд.
***
Докато ядяхме с майка ми, аз човърках из чинията, мислейки за онази случка в маркета.

-Мад, добре ли си? - мама ме погледна тревожно.
-Да. Просто мисля за училище и матурите. Не знам дали ще се справя.

Каква лъжкиния станах...

-Ще се справиш, скъпа. Вярвам в теб. Ти си доста умно и борбено момиче.

Усмихнах се.

Разтребихме масата и аз се прибрах в стаята си. Облякох пижамата си и легнах на леглото.

Всъщност корема ми се преобърна, когато видях Хари да се целува с онази. Ревнувах ли? Какво ми ставаше не разбирам. Нямаше шанс да го ревнувам, аз обичам и искам само Джоуи, Хари да върви по дяволите!

Троснато се обърнах на дясната си страна, за да изгася лампата, а след това заспах.
***
-Какво ще кажеш довечера да сме в нас? - Джоуи ме целуна по бузата.
-Довечера не мога, но вдруги ден става. - усмихнах се и с крайчеца на окото видях Хари.

Нещо ми прищракна. Лудост бе, но аз също си бях лудичка, така че...

Хванах Джоуи за яката на тениската му и го целунах. Добре, че почти никой нямаше в двора.

След това се отделихме задъхани един от друг.

-Утре определено те искам в нас. - усмихна се и ме хвана за ръката.

Влязохме в час. Сърдития поглед на Хари ме посрещна, но с неговите камъни по неговата глава.

Часът започна, но къде ли е Аманда? После щях да и' звънна.

-Деца, връщам ви тестовете. -каза учителя и започна да ги раздава, а аз нетърпение чаках своя.

Когато го обърах видях, че имам петица, но пак е добре при положение, че не съм учила за него. После преподаваше нов урок, който грижливо записвах в тетрадката си. Часът свърши и всички излязоха освен мен.

Е, не изглеждаше така.

-Какви си мислиш, че правиш?- попита гневно и ме притисна към стената.

Сърцето ми забърза ритъма си, а очите ми се затвориха при допира с тялото му.
Определено не трябваше да оставаме в една стая, не и в такова положение.