Stay Strong. (H.S.)

Chapter 19 - Admitted to college

-Не мога да ти кажа! - изкрещях. -Не, мога, не мога, не мога!
-Мадисън!

Гласът на Хари се чу.Какво става?

Силно стиснах очите си, а след това ги отворих, осъзнавайки, че това е просто сън. Незнайно защо пред ме стоеше Хари обхванал рамената ми.

-Я се махни! - избутах го. - Какво правя в стаята ти? - огледах се макар да беше момче, в стаята бе чисто.
-На твое място бих благодарил. Ако не те взех от бара до сега щеше да си пребита. Ти и бар, докъде стигна? - поклати главата си.
-Ти на мен ли ще ми държиш морал? Ти ме докара до там! Ти и твоите глупости!
-О, боже аз я бях докарал до там. Всеки път се кълна, че ще стоя далеч от теб, но винаги се озоваваш близо до мен. Какво да направя кажи, за да стоим далеч един от друг и да си щастлива?

Дали още сънувам? Хари да говори така?

Това момче ме подлудява с думите си нарочно ли ги казва или той самият си е такъв, не мога да разбера.

-Ти...ти, ъхх. - издадох дразнещ звук, а след това станах от леглото.

Твърде много ме болеше главата, за да се занимавам с него.

Изпищях, когато погледнах към краката си и бързо се обгърнах с чаршафа.

-Ти ли си ме съблякъл? - сякаш не му стигаше това, че ме е довел да спя в леглото му, а и ме е съблякъл.
-По бельо си, какво толкова виждал съм те...- повдигна рамене невинно.

Замерих го с възглавницата.

-О, я млъкни. - погледнах го злобно.
-Не смей да си играеш, защото ще дойда при теб и ще махна чаршава, а за последствията не отговарям.

Погледнах го невярващо и си замълчах. Наистина като знам на какво е способен със сигурност би го направил, а аз нямаше да откажа и се мразех за това.

-Извини ме? - казах, за да излезе и да се облека.
-Извинена си. - усмихна се лукаво и легна на леглото, слагайки ръцете зад тила си.
-Къде се намира банята ти. - изпуфтях.
-Ей, там. - посочи с пръста си и аз отидох към посоченото място.

Влязох вътре, махайки чаршафа. Облякох на бързо дънките си и затършувах из шкафовете за гребен. Когато видях колко много презервативи имаше в шкафа щях да повърна. Какъв нещастник е само. След трудната задача да открия гребен и да се среша излязох от банята. Хари беше заспал, а аз бавно излизах от стаята.

-Така ли ще я караме?- попита.

Обърнах се, а той все още беше със затворени очи.

-Винаги ли ще бягаш от мен? - най-сетне отвори очите си.

Най-красивия нюанс на зеленото.

-Хари какво става? Объркана съм. - наистина не знаех какво става.

Проклинам го всеки път, а след това пак се озовавам при него.

-Аз също, Мад.- стана от леглото и се приближи до мен. - Виж съвсем сериозен съм. Нека забравим всичко и да се опитаме да бъдем приятели. Просто приятели, нищо повече.

Наистина това ми харесваше и сега няма какво да ме спира от това да сме приятели. Но няма да приема веднага, все пак искам да поговоря с Джоуи, а след това ще реша какво да направя с живота си.

/Хари/

Очаквах решението и'. Буквално се молех, за да приеме. Наистина трябваше да стоя далеч от нея, но как? Как да стоя далеч като съдбата винаги ни среща. Така прави, че винаги да сме близо един до друг, ако това не е знак, тогава, какво?

-Ще си помисля. - усмихна се.

Засмях се и закимах с глава. Вярно не беше да, но ми стигаше. Тя също се засмя и ме погледна. Тези очи ме караха да откачам, начина по който ме гледаше беше уникален.

И тогава сякаш да оправдае очакванията ми направи нещо неочаквано. Надигна се на пръсти и целуна бузата ми.

-Довиждане, Хари. - каза и си тръгна.

Докоснах бузата си. Нима тя ме целуна?

По колко много различни начини съм се целувал с момичета, но никоя не можеше да се сравни с тази.

Макар и малка, беше една от най-красивите и нежни целувки. Беше истинска.

-Хари! - татко извика от кухнята.

О, не. Само да не е видял Мадисън.

Когато изтичах до кухнята видях баща си усмихнат.

Какво става, да няма скрита камера?

-Честито, синко! - прегърна ме.
Огледах се за камери, обаче нямаше.

-Приеха те в колежа. След три месеца заминаваш в Калифорния при сестра си!
-Наистина ли? - усмихнах се.

Мечтата ми се сбъдна. Никога не съм очаквал, че ще ме приемат.

-Аз дойдох до тук, за да ти дам писмото. Ще тръгвам.

Кимнах и започнах да отварям писмото.

-А и Хари. - показа главата си иззад вратата.
-Да?
-Видях, Мадисън да излиза от тук. Давай в същия дух. - изсмя се.
-Тръгвай татко. - изсумтях.

Но след това също се засмях. Живота ми се подреждаше както трябва.

A/N : Ами знам, че може би сте малко объркани, но реших всичко да се подреди поне замалко. Ако имате някакви въпроси, питайте.