Stay Strong. (H.S.)

Chapter 11 - I waited for her

Сутринта бях сам в леглото. Честно казано никак не ми се искаше да е така. Станах облякох се и излязох. Веднага звъннах на Луи да дойде и да ме вземе.

След като каза, че до десет минути идва затвори и аз зачаках.

Чувствах някаква празнот в себе си. Винаги ли ще е така? Ще спя с Различни, а след това ще се събуждам сам.Джоуи беше напълно прав. Никога няма да я спечеля.

Луи беше пристигнал и аз се качих в колата.

-Спал си с някоя?- питаше сякаш не бе очевидно.

-Не. Играхме си на криеница. - погледнах го тъпо, а той се засмя.

-Какво е станало пак?

-Ами онзи мухльо Джоуи "перфектното гадженце" ми изплю в лицето, че аз никога няма да получа Мадисън. Винаги получавам това, което искам Лу, никога не са ми отказвали.

-Точно това е проблема, Хари. Винаги очакваш да получиш каквото искаш, без да полагаш усилия за нещото. Мадисън не е просто нещо, тя е любовта на живота ти. Затова бори се за нея.

-И как по-точно?

-Просто за начало бъди по-мил, става ли?

-Благодаря, Лу.

-Мислиш ли, че ставам за психолог?- засмя се.

-Определено. - аз също се засмях.

Слязох от колата и се качих в апартамента си. Отидох на терасата, за да видя Мад дали си е в тях.

За жалост не беше затова си взех бърз душ и излязох. Единственото място, където можех да я намеря е в гимназията.

За мое щастие тя седеше в двора на училището с Аманда. Насочих се с тях. Трябва да сдържам гнева си или всичко ще отиде по дяволите. Виждах нервността в очите и докато се приближавах.
-Мад, може ли да поговорим?
-За какво, Хари?
-За нас. Насаме, моля те.
Въздъхна и стана от тревата. Вървяхме малко и започнах да говоря.
-Сериозен съм затова с приятелството. Аз...
-Не може да си сериозен. -прекъсна ме.
-Остави ме да довърша. Аз съжалявам за всичко. Искам да сме приятели и да можем да говорим нормално, а не да ми забиеш шамар и да си тръгнеш.
-Хари, след онази вечер се чувствам доста омърсена и искам да изтрия всякакви спомени от нея. А ти не ми помагаш въобще.
-Защо да се чувстваш омърсена? Помогнала си на майка ти, а аз бях достатъчно голям задник, вместо да ти помогна. Ако бях на твое място никога нямаше да го направя. Аз съм егоист, Мад.
-Добре, защо толкова искаш да имаш някакво отношение с мен?

Сега какво да и кажа? Ами харесвам те от две години и се опитвам да те спечеля.

-Чувствам се виновен. -реших да спестя истината. - И трябва да поправя грешката си. Дай ми шанс, Мад. Забрави за онази вечер.
-За коя вечер?

И двамата се обърнахме светкавично, когато чухме гласа на Джоуи.
-Ще ми обясниш ли, Мад? - погледна я строго, а тя се стъписа. -Спала ли си с него, целунал ли те е, какво? - настоятелния му тон ме изнервяше.
-Нищо такова не е станало, Джоуи. - отговорих вместо нея. -Не искам отговор от теб, а от нея.
-Ами... Н-не е ста...
-Знаеш ли? -прекъсна я. -Когато можеш да ми обясниш нормално звънни ми. Разочарован съм от теб, Мадисън. -поклати главата си и тръгна.

Шибаняк! Колко много исках да го ударя, но не трябваше. Ех, Мадисън, ако не беше ти...

Тя започна да плаче и побягна, но аз я настигнат и я хванах за лакътя.
-Достатъчно, Хари. Виж заради теб какво стана. Моля те остави ме.
-Добре. Ако имаш нужда от нещо звънни ми, окей?

Тя кимна и изчезна от погледа ми.
***
Вечерта лежах в леглото си. Постоянно проверявах дали Мад ме е търсила. Вече стана полунощ.

Толкова ли съм наивен, че да очаквам да звънне точно на мен? Засмях се на себе си.
Щях да заспя, но звука ,който гласи, че имам съобщение ме накара да подскоча от леглото си.

"След десет минути ще те чакам в парка зад блока.Мад "

Щях да полудея от щастие. Облякох се и се запътих към парка. Сменила си е номера? Явно се е опитвала да забрави всичко. Няма значение. Щом сега ме вика значи има нужда от мен.

Чаках и чаках, надявайки се да дойде скоро...